Или всичко се свежда до смисъла, който ние им придаваме
В случая се има предвид, че човек може да вземе решение какво да прави или как да гледа на нещата на база на това, което има като факти черно на бяло, без много да задълбава в мислене, увъртане или илюзии или пък да търси под вола теле. Например, ако нещо не ти харесва, вариантите са два - или се примиряваш или ПРАВИШ нещо за да го промениш, средно положение няма.
Твоето тълкуване също има смисъл - казват, че нещата не са нито добри, нито лоши, а отношението ни ги прави такива. Но тук съм съгласна до определена степен - някои неща са определено лоши и не може да черното да се каже бяло, затова пак стигаме до извода на споменатия приятел и до положението или/или.
Права си, така е, освен ако не успееш да видиш себе си, като част от нещо по-голямо, от общото
Би било прекрасно, но казват, че Божиите пътища са неведоми и само той може да види цялата картина. Пък и ако знаем за всяко нещо защо и какво, тогава се губи и урока, и смисъла. Цитирам по памет Дъглас Адамс:
"Съществува една теория, че ако някой някога успее да разбере какво точно представлява Вселената и защо съществува, тогава тя моментално ще изчезне и на нейно място ще се появи нещо още по-странно и необходимо. А според друга теория това вече се е случило." Колко иронично - че смисълът е именно да не знаем какъв е смисъла, иначе няма какво да учим и за какво да ни има.