Erkan Petekkaya&Ayça Varlıer&Özcan Deniz&Hatice Şendil~Истанбулска Невеста~170

What's the surprise waiting for Faruk?

Faruk, who could not be sure whether Begüm had been seen, was confused. Begüm feels helpless against the landscape he sees. Responding to the house Fikret wants to receive by Esma and Faruk is a breaking point for both Silk and Fikret. As a result of my desperate step, he enters into a larger vein. While Sureyya is happily flying at the opening of the music school, Faruk is waiting for a big surprise.

   Събота 22.04.  Минаваме Благоевград, там не спирахме, бързахме. След Симитли и  Кресненското дефиле, преди Кресна трябваше да посетим Горна Брезница - манастира св. Георги, ама по път  разбираме, че игумена е болен и няма да ходим.  Аз веднага се сетих за предложението на Бризчето да отидем до Рупите, готово. Време имаме.  Отиваме първо в Сандански - много ми хареса, старото му име е Св. Врач - най-топлия град в България, има 80 термални извора. Там има манастир Св.Св. Кузма и Дамян.
Спираме, влизаме, палим  свещички, купуваме си  магнитчета и  иконички за спомен и тръгваме.
Хайде на  Рупите - време 30 мин. Групата е голяма - 52-ма туристи. Като спрем за пиш пауза, правим и цигарапауза и  фотопауза. Женски, мъжки тоалетни - където се случи, за да печелим време.
Наистина Рупите е такова харизматично место, както го описа Бризчето. Имаш  чувството, че се намираш в  много силно енергийно поле, както на Кръстова гора.
Тръгваме за  най-чаканата спирка - Мелник. Около 3 часа сме там.  Наистина малко градче, а много говори. Не ми е удобно да ви кажа, защото се срамувам, ама аз съм до  шофьорчето и  за всяко место чета извадките, които си бях направила  за най-характерните места и най-важните за този район. Така, че бях отпред с микрофона и виждах абсолютно  всичко - отпред, в ляво,  в  дясно - такива величествени пирамиди по пътя за Мелник не бях  виждала. Направо ахвах при  всяка една гледка.
В Мелник обядвахме в ресторант на една малка урвичка, отпред с 6 стъпала. Презвитерата предварително беше поръчала обяда. Пита в автобуса всеки какво ще обядва - имаше 3 менюта, така, че  в ресторанта знаеха за нас и ни  чакаха готови да ни сервират. Добре, че ми казахте, благодаря ви, мили мой момичета, ядохме  домашен сладолед - мисля, че е като  мелбата, ама със сушени  плодове. В моето гърне сладоледа беше със сухи парчета от  смокини, печени и обелени слънчогледови семки,  карамел и  боровинки.
Беше фантастично. Бризче, мисля, че ти ми каза да си  купя  сладко от  смокини и  маслини.
Когато те четях си помислих, че се кодошиш с мен - какво сладко от  маслини, които хем горчат, хем  щипят, хем пък  и  се прави  зехтин.Моля те, прости ми -  наистина имаше такова сладко от маслини и аз си купих едно бурканче. В събота ще го отворим. Купих си и от  смокини, но смокини съм си купувала и на Бачковския манастир и на  Чепеларе и на  Пампорово,  така, че това не беше изненада за мен.
Ходихме във  музея  на  виното.  Ходихме в  две винарни,  купих си  2  бутилки  Мелнишко вино - Шардоне и Траминер.  Наистина там в  Мелник  всяка къща, всеки кът,  всяка уличка е  история.
Ходихме и в  Кордопуловата къща - всичко там е автентично.  Няма нищо измислено. Ходила съм из  къщите на  АИР "Вароша" в Ловеч, в Копривщица, в  къщата-музей  на Алеко Константинов в Свищов,  в  къщата-музей на Иван Вазов в Берковица,... но тази може би по големина не отстъпва на никоя. Уникална къща - трябва да я видите.
Някъде около 6 часа след обед тръгнахме за  Хаджидимовския манастир. Напуснахме Пирин планина и вече сме в  Рила. Много голям манастир. Хотела му е нов. Не ни  взеха пари за  хотела, защото е празник.
 Настаниха ни там за спане, изкъпахме се и в 9 часа вечерта тръгнахме за вечеря в  ресторант в  Неврокоп.- сега Гоце Делчев.
Качихме се на автобуса и отидохме в Неврокоп в ресторант за вечеря. И там ни чакаха, и там бяхме си определили вечерята - всичко върви по план. В ресторанта какво си мислите - Неврокопския ансамбъл на Николина Чакардъкова на вечеря. Имат двама танцьори  женени и им се е родило бебе - момче. Та те празнуваха раждането на   бебето. Освен тях - жива музика с  двама певци - младеж и девойка от  Неврокоп.  Как си я представяте тая работа, мили момичета, да не си мислите, че съм стояла мирно и кротко???...Нищо подобно. Не ми пука на колко години съм. Аз съм отишла да се  веселя - няма само да мисля за приключвания и ДДС-та - майната им.  Прибрахме се  след полунощ в манастира. Сутринта в църквата беше дошъл заради нас  Неврокопския  владика, за да ни посрещне и води тържествената литургия.В 10 часа пак отидохме в Станке Димитров за кафе и закуска и напуснахме този район.
Отидохме в Доспат. Там спряхме за да разгледаме язовир Доспат и да обядваме със пържена пъстърва.
Така, че и тази мечта ми се сбъдна - ядох пъстърва на язовира - уникална вкусотия. Препоръчвам ви да отидете там и да ядете от нея.
Тръгнахме - покрай язовир  Широка поляна и  Голям  беглик.  Спряхме се в Брацигово. Там посетихме  църквата  св. Йоан Предтеча. Там пък  ни нахраниха с курбан - порция печено агнешко с бял ориз, агнешка чорба, питка хляб и салата от домати и краставици. За десерт  козунак. За свещениците до 40 дни след  великден е все "Христос Воскресе".
Като излязохме от  Брацигово и в 16.30 се приземихме в  Пловдив.
Беше работата да стоим до  8 часа в неделя, като пътуването с автобуса до Троян е за 1час и 30 минути. - 115 клм.  Ама то   шило в  торба стои ли ???  Обикаляхме стария град, аз исках да видя до къде са стигнали с възстановяването на Античния театър, и стария град.
Ама половината от  туристите като се напъхали в ресторанта на Тримонциума, защото точно пред него е паркинга за автобуси и там е и нашия автобус. Нали знаете, че във  всяка  чанта има по шише ракийка и решихме докато не я изпием всичката няма да си тръгваме.  Шофьорчето  младо, понася ни по акълите и там ядохме и пихме до след полунощ.  Прибрахме се в   понеделник  рано  рано по домовете си.
Така край на екскурзията, докато си направим  нова.
Екскурзията ни беше поклоническа, така че навред по църквите съм  палила свещички и съм  молила бог да ви дава здраве и благополучие на вас и на семействата ви. Не съм ви забравила.  Списъка с имената ви е в джоба ми.
За това ви казвам, че през цялото време бях с вас.
Стана много  дълго, ама пък  беше хубаво.
Времето - там до Гърция и Македония  беше прекрасно - топло, нямаше дъжд и вятър.
И друго - македонците се веселят  много повече от  нас -  свирят,  пеят, играят и танцуват.
Приятна вечер.  Обичам ви.

Чудя се след толкова ракия как си запомнила всичко...ама нали си балканджийка - това не плаши сърцата ваши 
Имате много хубава практика да се организирате и да обикаляте България и не само. В малките градове има по-организиран социален живот...Сега си почивай и си спомняй къде сте ходили и какво сте видяли....