Erkan Petekkaya&Ayça Varlıer&Özcan Deniz&Hatice Şendil~Истанбулска Невеста~170

При спад на напрежението организма реагира различно...Понякога човек изпада в еуфория, а понякога в летаргия.....При мен се е случило второто....

Приеми моите съболезнования! Да почиват в мир! !

.....Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само, когато трябва да му помогне да стане.

Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.

Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.

Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш. Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш.

Покажи на приятелите си какво означават за теб."
Прощално писмо
Габриел Гарсия Маркес

Абсолютно вярно е това , което е написал Маркес. За съжаление не винаги отчитаме всичко това навреме и после може да съжаляваме , но времето безвъзвратно и минало....

чета няколко от темите в мамата и не помня къде го четох. За Карата се коментираше нещо за финал, но може и да не съм го дозапомнила. Аз, лично, влизам за кратко през деня. Вечер имам повечко време, но зависи и от това дали имам да наваксвам с преведени серии. ИБ я гледам по три пъти, ако мога. Дръзките само с руски превод или направо с българския превод го гледам. Песента на живота го даваха в неделя и беше кауза пердута.От него имам 4-5 серии да гледам.... Та с две думи, чета за разтоварване и не съм си поставила за цел да помня.  "Чекмеджето" ми е препълнено и прелива...

Спомних си не щастливите моменти с ММ, а моменти от последните дни в живота му....Спомних си как медицинските сестри се опитваха по заобиколен начин да ми кажат, че си отива...че няма връщане назад, но аз не ги разбирах и бях твърдо убедена, че това няма да се случи....През тези последни 10 дни се опитвах да му кажа, какво е той за мен, за децата ни. Опитвах се да му вдъхна вяра, че всичко ще се оправи и ще бъдем както преди отново заедно...завинаги....Ако знаех само....
Влязох в темата и видях написаното от Гости в скрития текст.....
Какво е това...Телепатия, някакви знаци....Или вече сме си толкова близки, макар и само да се познаваме виртуално и усещаме кой от какво има нужда и го пишем  
Благодаря ти Гости  

Не мисли така. Имали сте толкова хубави моменти с твоя съпруг. Мисли за тях. Ти си искала да направиш всичко възможно и си го правила. Не изпадай в такива мисли. 

Ами то не зависи от мен...Ето гледах един много щастлив момент с Дила и Ръза и какви мисли ме споходиха...Всичко можем да контролираме, но от мислите си - от тях  не можем да избягаме....Появяват се понякога в най-неподходящият момент и ти бъркат в сърцето....

Съжалявам,че така се е получило!

Кара севда го гледам!Ще има финал на сериала както обикновено при другите-на юни месец! Така,че ще видим на есен за 2-ри сезон!

така е ....бързаме...бързаме..... и се оказва след това, че сме пропуснали важни моменти от ежедневието на семейството си...кариерата за мен винаги е била допълнение на семейството и ще се боря да си остане така....