КГБ = Клуб на Готините Баби - 178.

Старостта е дар
Филис Шлосберг разказва колко добре се чувства в отпуснатото си тяло и с младежкото си сърце.
Това писмо е изпратено от американката Филис Шлосберг до нейния добър приятел от Русия – известния журналист Владимир Познер.
"Моя приятелка, която познавам от десетилетия, ми е написала писмо за нейната старост. Замислих се – аз стара ли съм? Тялото ми понякога казва да, но сърцето не се съгласява! И аз не бих искала да се върна в младежките си години".
Ето и писмото:
"Тези дни едно младо същество ме попита какво е да си стара. Доста се обърках, защото не се считам за стара. Като видя реакцията ми съществото страшно се смути, но аз го успокоих, че въпросът е интересен, че ще го обмисля и ще му съобщя изводите си.
Старостта, осъзнах аз, е дар. Днес, вероятно за първи път в живота си аз съм този човек, който винаги съм искала да бъда. Не, не става дума за тялото ми, разбира се. Понякога се отчайвам от това тяло – бръчки, торбички под очите, петна по кожата, увиснал задник.
Често старицата, която виждам в огледалото ме шокира, но не преживявам дълго.
Никога не бих се съгласила да сменя моите удивителни приятели, забележителния ми живот и семейството си, което обожавам, за по-малко количество бръчки и плосък корем.
Колкото повече остарявах, толкова по-добра ставах към себе си. И по-малко критична.
Станах приятел със себе си.
Не се коря за това, че съм хапнала някоя бисквитка, че не съм си оправила леглото, че съм си купила циментов гущер, от който абсолютно нямам нужда, но той придава авангарден оттенък на градината ми.
Имам право да преяждам, да не прибирам след себе си, да съм екстравагантна. Свидетел съм на това как много, твърде много от най-скъпите ми приятели напуснаха този свят, без да са изпитали великата свобода, която дава старостта.
На кого му пука, че чета до четири сутринта и после спя до обяд на другия ден?
Танцувам сама със себе си, слушам невероятна музика, и ако ми се доплаква за отминалата ми любов, какво пък, ще си порева. Ще се разходя по плажа по бански, който едва удържа едрите ми телеса. Ако ми се прииска ще се хвърля в океанската вълна, въпреки пълните с жалостивост погледи на младите същества по монокини наоколо.
Те също ще остареят.
Понякога забравям, това е факт.
Впрочем, не всичко в живота е достойно за запомняне, а за важното си спомням.
Разбира се, че за толкова години сърцето ми е било разбито не веднъж.
Как може да не се разбие сърцето, ако ти си загубила любимия си, ако детето ти страда или когато кола блъсне любимото ти куче? Но разбитите сърца са източникът на нашата сила, нашето разбиране и нашето състрадание.
Сърцето, което не е било разбито нито един път и е стерилно и чисто, никога няма да познае радостта от несъвършенството.
Съдбата ме благослови да доживея до бели коси, до времето, когато младежкият ми смях до завинаги се отпечата с дълбоки бразди върху лицето ми. Но колко хора никога не са се заливали от смях и са починали преди косите им да се обсипят със скреж?
Мога да казвам "не" абсолютно искрено. Мога да казвам "да" абсолютно искрено.
Колкото повече остаряваш, толкова по-искрен ставаш. Все по-малко те интересува какво мислят околните за теб. Вече не се съмнявам в себе си. Даже си завоювах правото да греша.
И така, в отговор на твоя въпрос, мога да кажа: харесва ми да съм стара. Старостта ме освободи.
Харесвам човека, в който се превърнах. Няма да живея вечно, но докато съм тук, няма да губя време да страдам за нещо, което е можело да се случи, но не се е случило, нито пък ще се притеснявам за това, което може да се случи.
И ще ям сладко за десерт всеки Божи ден".

През 1899 г. чешкият историк Константин Иречек публикува статия, в която описва партизанщината в българския политически живот.
Ето как е разчел народопсихологията на бъгарина Иречек:
… Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за благото на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо.
… За мен най-лошото в България, е чудесното наслаждение, което имат тук хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.
... Българин с българин не може да се разбере. Те все гръмогласят.
... България е с население 2 милиона души, което е разделено на три групи: бивши министри, настоящи министри и бъдещи министри.
... Българите са много мили с чуждите и бързо ги приемат за свои. Бедата обаче е там, че те много лошо се отнасят към своите си.
... Българите са много неопитни и самонадеяни; със своите детински неразбранщини бъркат развитието и бъдащността на Отечеството си. Всеки иска да стане министър. Във време, гдето всички трябва да се заловят за усърдна работа, за да уредят и възвисят Отечеството си, занимават се с дребни лични препирни. Свидетелство за това са тукашните вестници, които в Европа са съвършено без пример по своят си див език и стил. Няма възторг, няма самоотвержен патриотизъм, няма горещата любов за истината и за доброто, няма съгласие (рядко можеш да намериш тука няколко души приятели: единът мрази другия и няма по между им съгласие)....
117 години по-късно едва ли можем да констатираме нещо по-различно за народа си. По-скоро би трябвало да сме се отърсили от мита, че българинът е велико нещо. Искахме да сме трандафори, но си останахме цървули. Реализмът за това какво представляваме и на къде вървим са ни още по-необходими днес – оскотял, народът иска тотална промяна на политическата система, чака нови месии, които да му оправят живата. И пак се делим на три групи: бивши министри, настоящи министри и бъдещи министри. В 21 века обаче това не е просто съдба, а диагноза и национална трагедия.

Копирам това нещо като
12 жизнени закона, . Законите са повече, но тук таме са ги посъкратили, в оригинал са 20, и са публикувани в изданието "Закони на Грейс, как да си помогнем сами" през 2004 г. от руската психоложка (от Санкт Петербург) Наталия Грейс.

1. Закон за дребните прояви
Както човека се проявява в дребните неща, такава е истинската му същност! Може да е щедър по царски веднъж годишно, но дребнавостта му се проявява в дреболиите всеки ден, затова са по-показателни.
2. Закон за неизбежните загуби
Във всичко, което прави човек, допуска грешки. Затова са неизбежни загубите. Неизбежни са загубите, господа! Знаейки го, не бива да се огорчавате прекалено много. Можете да повлияете на много неща, но не на всички. Съществуват всеобщи закони. Не можем да сме идеални и действията ни — също. Неизбежността на загубите приемайте със смирение. А то е необходимо само тук.
3. По-добре недо-, отколкото пре-
Отнася се за абсолютно всичко. Например, ако произнасяте реч, приключете, преди хората да се уморят. Гьоте казва: «Тайната на скучното се състои в пълното изказване». Отивате на среща — тръгнете си малко преди да го направи партньора ви. Тръгнете си от гостуване, преди стопаните да започнат да мечтаят за самота. Помнете: по-добре недо-, отколкото пре-...
4. Закона за общия хомот
Два коня в една каруца могат да помръднат 15 тона. А всеки от тях по-отделно — само 3 тона. Впрягайте се не по-малко от двама и ще сте по-ефективни. «Тройно пресукана нишка, трудно се къса».
5. Закон за срока
Определяне срок за изпълнението на каквато и да е работа, увеличава вероятността да бъде свършена. Едно е да кажете «ще се чуем» и съвсем друго е — «ще ти звънна в десет сутринта». Вероятността да се обадите във втория случай, е съществено по-висока.
6. Закон за анулирането
Мозъка има нужда от приключване. Ако сте се прибрали, едва стоейки на крака, а сте свършили 14 от 28-те запланирани за днес неща, и седите, гледайки тъпо пред себе си, не се обвинявайте в неефективност! Мозъка не може безкрайно да изпълнява мераците ви.
Необходимо му е да се заеме и със себе си. Нали трябва да подреди всичките «бройки», които сте набелязали. Затова е необходимо време, без да нахлува нова информация. Мозъка успява да се «очисти» за това време. Точно това е анулирането. Дори почвата престава да ражда, ако седем поредни години не ѝ дават да почива. Така става безплодна робиня. Да живее анулирането!
7. Закон за лъжливите идеални условия
Никога условията не са идеални. Глупаво е, разбира се да се отрича, но понякога се случват благоприятни обстоятелства. А още по-рядко някой е достатъчно мъдър, за да се възползва. Отчасти, защото възможностите са маскирани като проблеми за решаване.
8. Закон за компенсацията
Невъзможно е всичко едновременно! Можете ли да си представите: жена — красавица, маникюр, прическа, баницата не загаря, в леглото — чудеса от изобретателност и страст; децата обсипани с внимание; пеят гениално, забавляват гостите свирейки на пиано; здрава — просто румена; сръчна, копринен характер, посреща с усмивка, гениална поетеса, способна бизнес-лейди, идеален приятел?..
Невъзможно е всичко едновременно, затова Наполеон се страхувал от котки, Чайковски ядял хартия и плакал по десет пъти на ден, Суворов често се правел на глупак, Шилер напълно сериозно слагал гнили ябълки на масата за примамка на музата, а Бах замерял органиста с перуката си, когато фалшивил.
Ако човек постига в нещо съществени успехи, в друго е посредствен. Но човека не е ценен, защото няма пороци, а защото има достойнства.
9. Закон за влиянието
Обкръжението влияе върху перспективите на човека. В медицината съществува понятие — норма на реакция. Очевидно, че на някого е предопределено да бъде строен, а друг — пълен. Но дори в понятието пълнота има пълен симпатяга, а може — затлъстял и разпуснал се до уродство.
При една и съща генетика, забележете. Това се нарича реакционна норма. Дори да не стига звездите на небето, човека има някакъв запас от тази реакционна норма. При едно обкръжение ще стане развит (дори да е само относително), а в друго — примитивен. Обкръжението влияе на много неща, ако ли не на всичко. Заприличваме на тези, които са редом с нас и много по-рядко, другите да заприличат на нас.
10. Закон за полярното реагиране на таланта
Талантливите хора винаги предизвикват поляризирана реакция: или възторг, или ненавист. Невъзможно е да ги възприемаме равнодушно. Невъзможно е да не ги забележите, да ги пренебрегнете. Невъзможно е да ги забравите. Помнят ги, обичат ги, ненавиждат ги, мислят за тях, завиждат им. Затова, ако сте талантливи, не се надявайте на всеобщо одобрение. Ще имате врагове, защото те нямат таланти.
11. Закон за общата памет
Най-много свързва хората, общите спомени за събития и съвместен живот. На общите спомени се базира привързаността и спокойния стадий на продължаващата любов. По този начин, попадайки в спомените, се свързвате с хората. Ако искате добра привързаност — попаднете в спомените за добро.
12. Закона «Не са твоите хора»
Тези, които не са твоите хора, рано или късно те напускат.
Превод: Йосиф Йоргов