14-годишно момче от Варна е в тежко състояние, след удар от волтова дъга.

  • 9 590
  • 108
# 90
. По пътеките сме срещали момчета на 13-14, тръгнали с карта и маршрут, с телефон, с връзка с хижарите- пуснати сами из Пирин, но със способности и екипировка. Как мислиш, дали умират от скука?


Тези ще те изненадат по друг начин. Когато хич не очакваш. Няма да е планина, а някоя житейска, обикновена ситуация, но ще подходят към нея безотговорно, а може би и нарочно безотговорно.
Може би си мислиш, че контролираш всичко, но животът винаги успява да те подиграе...
Виж целия пост
# 91
В моето детство нямаше какво да ни обира адреналина. От нашия клас само аз ходех на плуване, и едно дете на народни танци. Не че има общо с адреналина, изброявам въобще нещата, които въобще някой е посещавал.

Строежи покрай на с не е имало, затова не сме ходили, но мъжът ми в Плевен е прекарвал целия си ден по такива. Ние помня лятото на село, че скачахме по едни камъни, които стояха на гарата, като си тръгнат работниците. Едни огромни късове, от които ако се подхлъзнеш със сигурност ще си счупиш тиквата, но тогава въобще не съм се замисляла. И това пред очите на възрастните. Никой не ни е учил, че е опасно.
Виж целия пост
# 92
Никой не ни е учил, че е опасно.
И мен не са ме учили кое е опасно и може би това доведе до положението да не желая да си търся белята чак толкова упорито.
Не казвам, че децата не трябва да се учат кое е опасно и кое не. Но не бива да се изпада в крайности и прекален контрол, с цел да не ти правят напук.
Виж целия пост
# 93
Пак ще ти повторя. Тематичните частни лагери НЕ задоволяват нуждата от адреналин. Адреналина, ако се сещаш кога си била млада, се появява тогава, когато има ексайтмънт, сори за чуждицата. А ексайтмънт под погледа на отговорен възрастен просто няма...


Там е работата, че има. Достатъчно екстремни, за да задоволят потребността на тийна да изпъкне, дори под контрола на възрастните. На него му е достатъчно да има представители от неговата възрастова група, по възможност – от другия пол. И възможност да предизвика себе си.
Говоря от личен опит – и мой (безплатно, преди много години), и при сина ми (платено, сравнително скоро).
Виж целия пост
# 94
. По пътеките сме срещали момчета на 13-14, тръгнали с карта и маршрут, с телефон, с връзка с хижарите- пуснати сами из Пирин, но със способности и екипировка. Как мислиш, дали умират от скука?


Тези ще те изненадат по друг начин. Когато хич не очакваш. Няма да е планина, а някоя житейска, обикновена ситуация, но ще подходят към нея безотговорно, а може би и нарочно безотговорно.
Може би си мислиш, че контролираш всичко, но животът винаги успява да те подиграе...

Аз въобще не искам да контролирам всичко, само да кажем 3-4 стратегически зони. Оттам нататък вече и да има грешки, намалява рязко вероятността да са фатални. В крайна сметка борбата е за едни 5-6 години, в които е най-активната глупост и се залагат основи за следващите години. Въобще не претендирам за непрекъснат и дългосрочен контрол- само за няколко момента, в които да насоча нещата нанякъде, а не да ги оставя на течението.

Нали това ни е работата, да променим по нещо, да даваме нещо на тия деца, не само да се превърнем в нещо, което няма общ език с децата и само дудне.

Не искам пълен контрол, но някак не приемам идеята, че ще имам точно нула влияние, след като има много инструменти за позитивно влияние. Звучи ми като абдикиране от родителските задължения.

НСЧ, ако щеш вярвай, но всъщност скачайки по камъните сте се научили какво значи опасно. И възрастните добре са го знаели. В крайна сметка това, че нещо е опасно не значи нулева толерантност- значи, че може да си го позволиш, с изострено внимание.
Виж целия пост
# 95
Не. Сега осъзнавам, че е било опасно, тогава въобще не съм го приемала за такова. Просто това сме имали подръка. Други са прескачали шахтите в недостроени блокове.
Виж целия пост
# 96
То и да обясниш е все тая - не мислят. Мамасита, сега си мислиш, че няма как синът ти това, синът ти онова. Той не само ще отиде на Вихрен, а и ще е без теб, а ще са една тумба младежи, без теб. Ти какво си мислиш, че ще си центърът на света на сина си ли? Не само няма да си център, а ще си отвъд ръба на Диска. И има още един бонус - хем с теб ще е ходил на Вихрен обезопасен, хем ще добие самочувствие, че познава терене, и точно затова ще реши с приятелите да направят нещата по-екстремни, защото те вече всичко си знаят и всичко си могат. Като клишето е, че опитните плувци най-лесно се давят, защото си вярват, че са опитни. А стратегически зони можеш да си чертаеш колкото си искаш, ама ти ще трябва да си ги изпълняваш.
Виж целия пост
# 97


Нали това ни е работата, да променим по нещо, да даваме нещо на тия деца, не само да се превърнем в нещо, което няма общ език с децата и само дудне.



Струва ми се, просто го усещам, че доста им дуднеш. Ако и на тях така им обясняваш, както тук, то не знам какъв контролиран адреналин ще успееш да им осигуриш.
Да успееш да им внушиш, че са сами и свободни, но едновременно с това под твой контрол не го умеят много родители. Да не казвам, че почти никой не го умее.
Това, което реално пази децата е тяхното собствено чуство за самосъхранение и обичта към родителите.  Ако знаят че с поведението си ще причинят мъка на родителите си, малко биха се замислили преди да правят глупости.
 Най-големите простотии децата правят от яд, напук или след като са пили алкохол. А често пият алкохол пак от яд или напук. Ядът идва от лошите семейни отношения..
Виж целия пост
# 98
Неправилно усещаш. Всъщност говоря доста малко. Недей се вкарва в поговорката "When you assume, you make an ass out of you and me".

Андариел, той като стигне до ниво сам да може да стигне до Вихрен, няма да го мисля хич. Гарантирано няма да го направи на 14, логистиката е невъзможна.

НСЧ, напротив, с тялото си сте усещали кое е опасно. То това не е съзнателно и с думички.

Та така, Вайс, аз не говоря, аз използвам механизмите на тялото и биологията, а изводите сами се налагат.
Виж целия пост
# 99
НСЧ, напротив, с тялото си сте усещали кое е опасно. То това не е съзнателно и с думички...
Пак ще повторя - всеки играеше на каквото има подръка. Не сме имали избор, ваканция, малко село, една гара си имаше и това беше атракцията.
В общи линии тогава което се разминеше без инциденти се считаше за безопасно и се продължаваше играта. А може да е било най-опасното нещо, както в случая строежите, въпрос на късмет, нищо повече.
Виж целия пост
# 100


Та така, Вайс, аз не говоря, аз използвам механизмите на тялото и биологията, а изводите сами се налагат.

 Сега си с малки деца и си философствай на воля, но това, което крепи здравият разум в децата не са теориите, а простите неща, а те са:
-стабилно семейство
-да усещат, че ги обичат
-да са сигурни, че ще имат стабилно бъдеще
това прави децата спокойни, уверени и по-малко склонни да рискуват и да търсят адреналин. Защото адреналина е наркотик и който го търси, търси анестезия на реални проблеми.

Когато вземеш група деца и ги наблюдаваш, веднага се вижда че тези, които рискуват най-много и търсят адреналин са децата от нестабилни и проблемни семейства. И другите рискуват, но си знаят мярката и не прекаляват.
Виж целия пост
# 101
Опасността е много относително нещо. За подготвен и внимаващ човек една ситуация може да е лесна, за друг да е смъртоносна.

Вайс, тия неща вече ги казах преди, по друг начин- хъс, насоченост, визия, всичко това си идва от средата и се усеща. Аз разчитам на тия неща, плюс да кажем няколко отгоре, за по-интересно и за по-сигурно.

Въобще не си представям, че ако децата ми растат в токсична среда, ще реша проблемите с някакви формули и действия.

"Защото адреналина е наркотик и който го търси, търси анестезия на реални проблеми."

Запомни си мисълта. Точно това говоря- нещата не идват от нищото, има някаква празнота.
Виж целия пост
# 102
А един мармот...

Като стана  въпрос за група, винаги схемата е една и съща - един лидер, двама-трима най-близки последователи, а другите последователи по неволя. Лидерът е ясен - той си търси белята по подразбиране, покрай него и другите двама-трима, защото са от една закваска. Обаче останалите в групата не са от склонните да рискуват поради възпитание и т.н., обаче в групата семейното възпитание вече не играе и или си ин, или си аут. Като цяло им е по-важно да са в групата, затова се престрашават да правят глупости, макар с половината си мозък да разбират, че не трябва, те затова го и крият от родителите.

Мамасита, на 14 може да не се окаже на Вихрен, обаче може да се окаже на близкия строеж като вчерашното момиче. И не защото е тъп, нито защото ти не си си свършила работата, а защото ще е с другите и ще иска да се докаже. Ти се имаш за самороден аутсайдер с положителен ореол, но детето ти не е ти, то ще си има свои виждания по въпроса и колкото повече искаш да е като теб и виждаш тези качества, защото искаш да ги видиш, толкова е възможно той да реши, че иска да е $като другите$. Те повечето искат да са като другите, ама малко отгоре, и то в щуротиите. Не в олимпиадата по математика и на безопасната стена за катерене, а именно в неконтролирана среда, защото това е свободата.
Виж целия пост
# 103
По принцип и двете сте прави
Аз си гледам децата горе долу по възгледите на The Siren of Titan, само че моите са по-големи и виждам много добре това, което Andariel обяснява. Да, безспорно е че трябва да се прави и говори много много много
Обаче това не дава 1000% гаранция
Това е
От памтивека това е проблемна възраст. Уви


Виж целия пост
# 104
Andariel, там е работата, че като гледам, и другите са като него- просто средата е такава, че има близка до нулата вероятност да ходят по строежи.

А тия групички с тартор не са някаква непреодолима гравитация- за дете с малко по-високо самочувствие тия игрички са прозрачни, просто напускаш, защото ти се струва тъповато.

Никъде не казвам, че трябва да се говори много. Къде съм го казала? Може да кажеш и 10 думи, ама на място.

Аз не искам 1000% гаранция, искам една идейка намаляване на риска и малко спирачка, за един кратък период, докато почнат да се сещат сами.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия