Кандидат, бъдещи и настоящи мами с татко от епруветка - 5

Публикувана: 26 апр. 2017, 23:03 ч.
Последно мнение: 25 юли 2019, 10:18 ч.

93 436
755

Nandin - Пристрастен

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са основните теми, обсъждани във форума?
Какви са основните предизвикателства, пред които са изправени участниците във форума?
Какви са различните подходи за избор на донорски материал?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са основните теми, обсъждани във форума?
  
  Форумът обсъжда различни аспекти на бременността, родителството и процедурите за подпомагане на бременността, като инвитро оплождане и донорство на материал.
- Какви са основните предизвикателства, пред които са изправени участниците във форума?
  
  Участниците обсъждат предизвикателствата, свързани с бременността, включително преживяванията си по време на процедури за подпомагане на плодовитостта като IVF и донорство на материал. Те също така споделят емоционалните си борби, свързани с генетични заболявания и решения за бъдещето им.
- Какви са различните подходи за избор на донорски материал?
  
  Участниците споделят различни подходи за избор на донорски материал, като някои се съгласяват лесно, докато други изразяват трудности и емоционални притеснения. Някои от тях предлагат открита дискусия с партньора и вземане на решение, което е най-добро за тях и бъдещето на техните деца.
- Какви емоционални предизвикателства изпитват участниците във форума?
- Какви са причините за неуспешните опити за лечение със сперма от донор?

amy_nka

# 360 19 ян. 2018, 14:32 ч.

Скрит текст:

Цитат на: the slayer в пт, 19 яну 2018, 13:20

Момичета, влизам да видя как сте и хоп - какви хубави новини!:heartsc:

Нандинка - много стиснати палчета за секциото. Всичко да мине леко и безпроблемно. Не е страшно, ама въобще. Даже белега не личи след година. Моят поне е колкото една миниатюрна лентичка без да съм го мазала с каквото и да било.

Ани - много, много се радвам за теб. Стискам палци да изкараш една безпроблемна бременност и да гушкаш малкото човече накрая. И много мило, че се сещаш какво съм ти казала - наистина е така.

Звезди - въобще не ги мисли тези работи. И аз се бях ошашкала така първоначално, но да ти кажа с времето минава. Не толкова от радостта от майчинството - всички розови истории бързо-бързо ти се изпаряват от главата след 13-тото ставане през нощта или поредното счупено нещо вкъщи. Но си заслужава всяка минута. Има едно човече (или две в някои случаи), които започват да управляват целия ти ден и свят без да усетиш. И докато се чудиш дали ще яде дадено пюре или пак ще го бършеш от килима, въобще забравяш да се питаш дали се справяш като родител. И да ти кажа - книгите не помагат. Хвърлих ги на петия ден и карам на усет. Като гледам майките по площадките, с "нормални" семейства , въобще не смятам, че моето дете е с нещо ощетено. Преодолях и първите си притеснения от любопитното разпитване къде е таткото и от обясненията като трябваше да попълвам разни документи, да пиша баща "неизвестен" и всичко. И то не защото съм силна, а защото просто нямам избор - или го правя или не. Дали е щастлив моят калпазанин - ами на неговата възраст е щастлив когато докопа телефона/чантата/дистанционното и каквото друго ценно нещо на мама се сетиш и успее да го хвърли с пълна сила към телевизора напр. Освен да се моля да не го счупи (тв-то или предмета в зависимост от случая) друго не мога да правя. Аз съм щастлива, когато сключим "сделка" с него и той заспи към 9, за да може мама да гледа Игра на тронове. И така. Минах и през лека депресия, но тя се "изроди" в страх за здравето на детето, защото е малко болнав. И така в ужас да не кихне, забравих дали съм добър родител, дали съм му достатъчна и т.н.
Не го приемай като конско или морал, просто всички мисли и планове, които си си правила преди да се роди детето, изхвърчат. И влизаш в кръговрата памперс, пюре, контролен преглед, умалели дрешки. Но пък сутрин (в 4.30 ) като се събуди и те събуди и теб, защото не може никой да спи, когато той е буден, след като ти мине първия бяс и му видиш ухилената муцунка, всичко, ама всичко ти минава. И да живота ти досега ще се промени - дали към по-добро, зависи от усещането, но със сигурност ще е в пъти по-различен и по-интересен.
Та с три думи - довери се на вътрешния си глас и се остави той , а не съмненията ти, твои или чужди, да те водят.

Надинка, Ани , ще минавам да следя новини за вас. Много, много ме зарадвахте момичета Hearts

Тези притеснения ги имаме и мамите без донори. От една страна е страхът дали ти ще можеш да го възпиташ, така че да стане човек, от друга страна е страха дали таткото ще може да го възпитава като теб, от трета страна, дали детето ще усвои твоя начин на възпитание или на таткото. В много случаи, се разминавам с мм на възпитателни теми. Друг път си мисля, ако го нямаше мм на кого щях прехвърлям вината, че детето не ме слуша понякога. При вас, натоварването със сигурност е на 101%, ако няма тати, от който да изискваш да те замести, когато си грохнала и ядосана, че нещата не се получават както искаш или както си си мислела.

Но както каза the slayer, достатъчно е да му видиш "ухилената муцуна" и да забравиш всичко. А като стане малко по-голямо и ти каже за първи път че те обича, просто знаеш, че ти си мама и не трябва да преставаш да бъдеш мама.

Стискам палци на всички, на които скоро ви предстои да "се запознаете" с дечицата си, за които толкова усилия сте положили още преди те да са се родили.