Kayıp с Аслъ Енвер и Мете Хорозоолу - нови проекти, колеги, екип #11

Филмът е заснет по мотиви от популярната книга „Лошо момче” на Бюшра Кючюк.
Всичко започва с преместването на 17-годишната Кайла при баща си, когото никога не е виждала. Бащата, научавайки за бременността на майка й, казва, че не е готов за това и я изоставя сама. Кайла е много гневна на баща си за това, че е израсла без него.
Баща й настанява Кайла в училище в нов град. Там момичето намира нови приятели – Джансу и Йомер. И още един приятел - Мерич Туна. Мерич е лошо и тъмно момче, а Кайла започва да общува с него, за да ядоса баща си. Навсякъде ходи с него, отива в баровете, където постоянно се мотае. Но има нещо, което не знае. Това, момиче, което ходи с него, става негово гадже. И по този начин в крайна сметка - целта на враговете му, които искат да го засегнат. Мерич предупреждава за това Кайла, обяснява й цялата сериозност на ситуацията, но момичето не обръща внимание на думите му... Няколко пъти Мерич я спасява от ръцете на бандитите. Мерич изглежда груб, безчувствен, но вече е започнал да се привързва към Кайла.
Мерич е имал лошо детство.Станал е свидетел как баща му е изменил на майка му в леглото им, видял е нервните сривове на майка си и това е станало психическа травма за него. Затова си е обещал, че няма да се доверява на никого. От самотата и тъмнината го спасява само рисуването. След време ще участва в конкурс, където ще спечели първо място с рисунките на Кайла. Кайла е станала неговата муза. И колкото и да не признава пред себе си, нито пред Кайла, Мерич се нуждае от това момиче...

Разказа за удоволствието да получиш толкова много награди.За нея не била важна самота статуетка, а това, че хората харесват ролята и  виждала, че вярват на образа й.
Водещия каза, че в Турция има модел, на който да отговаря една актриса за да я харесват- да е красива, дългокрака, а Бурчин го прекъсна и каза- Като мен например  
Не трябвало да се осъждат зрителите затова, че търсят красивото.Работата им и без друго се възприемала, чрез гледане, но и най-красивия актьор, ако нямал талант не би се справил с роля, която изисква от него различин образ.
Разказва за детството си, че е бил най-хубавия и безгрижен период от живота й, и много й липсва.Каза прекрасни думи за доста от актьорите, с които е работила - каста на Езел, Милост, с тях поддържала контакт и до сега и са приятели.
Казва, че на всеки сет се е чувствала като ученик.Взимала си е по нещо от всички, с които работи, затова сега е това, което е.
В периода когато е приела да играе Айшегюл са и предлагали много сценарии, но само този така я грабнал.Тогава се чудила дали да играе или да спре.Казва, че ако тогава не била приела, после гледайки по телевизията много щяла да ревнува, ако друга играе този образ.
Все още не се е сбогувала окончателно с Айшегюл.Например докато била с  приятелки чула някаква песен и се сетила за финалната сцена със смъртта на Айшегюл
В заключение ПК е променил  живота й, и благодари на себе си, че е взела правилното решение.
За нея всички отзиви и награди за тази роля били колкото признание, толкова и отговорност, защото вече трябва да показва още по-добри образи и игра.