Съжителство след развод

Темата се завъртя наистина основно покрай семейния бюджет, но едва ли това е най-големият проблем на авторката. Мисля, че той живее паралелно в двете семейства и все още не е прежалил бившата си, а една жена винаги усеща това. Има начин  детенцето да прекарва с тях пак толкова, (че и повече) време и тя да се чувства обичана и желана, но не е така, въпреки, че се държи с нея "като с принцеса", понякога. Като следствие от това неудовлетворение на първа позиция излизат най-повърхностните неща, които се виждат с просто око.

Бамбина, на база на опита си със собствените си деца ли се изказваш кой има по-големи харчове?

Топката чужда енергия вкъщи всеки, подчертавам всеки уикенд може да бъде изключително натоварваща и може да превърне уикендите в кошмар. Особено за една жена, която ходи целодневно на работа, грижи се и за друго дете, както и за сметките, пазаруването и всичко останало по дома.
Едно десетгодишно дете може съвсем спокойно да се забавлява и да си учи само, не е залепено за полата на майка си и не изисква внимание 24/7. За разлика от тригодишното, което е свикнало и нищо да не му се отказва.

Аз пак казвам, че за мен Валерия е една самоотвержена жена с голямо сърце и волско търпение. Не знам дали от добродушие, от самота или от глупост е прибрала един търтей да го отглежда. Аз признавам с ръка на сърцето, че такова нещо не бих допуснала, нито пък бих имала нерви да се занимавам с чужди деца през цялото, подчертавам цялото си свободно време.

Не мисля, че и някой тук в темата би го направил, ама на думи всички са много силни.

А за мен нито мъжа й е търтей, нито тя е саможертвена жена с голямо сърце.
Зададох въпрос по-назад, само Лято ми отговори.
Авторката на темата каза доста неща, които вие предпочетохте да не видите. Каза, че този мъж се държи с нея прекрасно, помага й в домакинството, занимава се и с нейното дете. Основните й проблеми са: той изкарва недостатъчно пари, част от които дава за издръжка на собственото си дете и факта, че прекарва всеки уикенд с детето си, а не само с нея.
Жена, която е избрала да се обвърже с мъж, имащ дете от предишна връзка, би трябвало да е готовора на компромиси, ако иска тази връзка да остане. Тя също има дете, за Бога! Но, никъде не е написала, че гаджето й роптае срещу наличието на нейното дете, което е с тях всеки ден!

Споделям изцяло последното мнение.
Авторката е показала завидна готовност да приобщава мъжа и малкото му дете към семейство. Какви са грешките и , освен , че е прибързала със съвместното живеене ? Може и за добре да е , тъкмо лъсват по-бързо нещата. Лошото е , че тя вече осъзнава грешката си  и търси изход да я оправи. Против съм такива прибързани заживяваници , когато има малко дете. Все пак , водиш му в къщата новия си избор. Не върви така-днес е с мен , утре ще го наритам .
За тези , които я обвиниха в меркантилност - ами не виждам такава. Валерия излага фактите. Още от първия си пост . За да няма въпроси кой откъде и какво носи. Права е да се чувства използвана. Човек трябва да се простира според чергата си. Като си затруднен финансово , ами няма да се правиш на щедър. И без това 250 лева издръжка си е сума. Като купува и дрешки , и книжки / с чуждите пари / , бившата ще тържествува и ще се надсмива , естествено. Хем детето е пласирано всеки уикенд от петък до понеделник , хем е добре гледано, и то не само от баща му , а от човек , който иска толкова малко, давайки толкова много.
Валерия , разговор задължително. Кажи си в едно две изречения изискванията, после се обосновавай.
Мъжете обичат първо да се казва какъв е проблема , за да им се фиксира вниманието върху главното. После дискусии.  

Аз имам 2 деца от първи брак, моя мъж също има две деца от първи брак, 4 деца ги отгледахме, вече 15г. сме заедно, а преди 2г. решихме ейй... така да направим сватба и да се оженим, децата ни бяха шафери имаме общо 2 момичета и 2 момчета вече на по 20 и кусур години. През целия ни съвместен живот моите деца живееха с нас, а неговите с майка си и идваха на гости, когато решат, понякога по-често понякога по-рядко. Когато се събрахме неговият син беше на 3г. , въртеше всички на малкия си пръст, баща си също, но когато бяхме заедно в нашия дом, се спазвах правилата на НАШИЯ дом. Моите деца бяха по-големите, но  никога не съм ги отглеждала като "Симеончо", малък принц/принцеса или както искате го наречете. Винаги съм ги възпитавала, че всеки човек в семейството е важен и никой не по-важен от друг, та ако ще да 3 годишно величество. На моменти няма да крия развивахме синдрома на разведени родители и деца, а именно свръх презадоволяване, угаждане на капризи и "доказване" на любов и грижи...,което не доведе до нищо добро. Децата ставаха малки манипулатори. На моите като по-големи/9 и 13г./ и разумни ясно им казаха, че когато са при баща си трябва да спазват порядките в неговия дом и точка, а не да очакват хората да се "обърнат с хастара" заради тях и да си променят ежедневието и живота...Аз имам голям усет към такива неща и бързо ги парирах, няма как дете на 3 г. да дирижира живота на 10 възрастни/ като сложиш и баби и т.н./ и смятам, че и то няма нужда от това. Естествено не стана гладко и изведнъж и до ден днешен моя мъж умира да угажда и обгрижва, ама той си е такъв модел...И угажда на всички, но най-много на мен.  
Към днешна дата имаме 4 прекрасни пораснали деца всяко много различно. Като цяло неговите са били винаги по-дундуркани от родителите им и родата им. Аз не съм се бъркала, всеки си преценява как да си възпитава децата, само на моя мъж съм дава съвети, когато са ми били искани, а той често се допитва до мен не, че не си прави, каквото и както иска и може после... Времето много добре ни показа, колко права съм била/ а аз мразя да съм права за някои неща/, самия той си признава днес, защото на  20 и кусур години тези деца/млади хора вече/ очакват това да продължава, смятат че хората са им длъжни и без неудобство ще вземат подадените 20лв. от баба им заделени от пенсията/ незнайно как/, а в същото време я коментират без уважение и с насмешка...
Това, което аз мога да дам като съвет от моя опит е: децата на разведени родители не са жертви и не се дръжте с тях като такива, ако наистина искате да им помогнете. Не е най-прекрасното нещо, което може да им  се случи, но не е трагедията на света. И те, колко по-бързо се адаптират, толкова по-добре за тях.

Така ли се показва любовта към децата, като изхарчиш за тях 50 кинта в парка?
Нещо сбъркано има в тая работа.

Децата.на разведените родители, когато с при тх просто се включват в живота им и им се обръща внимание, не се върти ва пета около тях.,  за да се състезава с бившия за любовта на детето. Това вреди на всички.

Аз все още се чудя защо всички мрънкащи, колко зле е мъжът, как не получава никакви пари, колко по-зле развит е от авторката и т.н. не се замислиха, колко ли е реалната му заплата към момента за да плаща подобна издръжка, защо при толкова висока заплата му остават 150лв. на месец и колко по-голяма ще става след пенсионирането на чичката и неговото повишаване?
Има хора, които предпочитат да си изплатят кредитите бързо за няколко месеца, вместо да ги проточват във времето.

Аз наистина не разбирам авторката. Хем сама е поискала да вкара в къщата си човек, когото почти не познава и то толкова в началото на връзката, без да е наясно ни с приходи, ни с разходи, ни с ежедневие и т.н, а сега мърмори, че видиш ли вече 3 месеца чака да го повишат и междувременно мрънка и за това, че той иска да се вижда с детето си. А през седмицата отделно ли живеят та нямат време да се видят? Щом уикендите им са свободни значи работят на нормално работно време и вечер надали нямат няколко часа за да се видят, да излязат дори ... Стига да има желание.
Авторката иска той да съкрати дните с детето си от два дни в седмицата на два дни през седмица ... А защо тя не изпрати нейното дете за седмица при бащата през някоя ваканция да речем или дори докато е на училище (ако е възможно) за да имат цели 5 дни след работа, в които да се виждат без някое дете да се пречка? Или щом става дума за нейното "ремарке", то то не е пречка?
И хубаво попитаха по-горе за киното ... И аз щях да питам ама нали съм без дете не знам дали не е модерно на 3год. децата да мърморят за кино Не, че много ще разбере едно 3 годишно, гледайки огромният екран и то всяка седмица ама айде. И какъв е този парк за 50лв.? За София - може би и пак ще е трудно ... В по-малките градове от къде подобни разходи? Един сладолед, един сок, левче за ония глупави клатещи се колички, за родителите по едно кафе с безалкохолно и ето ти ги 10-15лв. максимум. Ако броим и второто дете - 20лв. общо, не повече. За храна - надали някой ще купи нещо готово за 3 годишно, то не че и за 10 годишно е логично да се купи, но и така да е, колко ще са един сандвич за голямото и едни солети за малкото? Пак не се стига до 50лв.

Както писах и преди - хич не вярвам на тази тема. Не ми се връзват нещата, написани от авторката ... Да не вложиш грам умисъл, да заживееш с някой, с когото си заедно от нищо и никакви 3 месеца, без да си наясно с нищо за живота му и при все, че и двамата сте с деца ... Прекалено измислено ми се струва

Не се измерва с пари, но това, че жената има , не значи че трябва да се подценява фин.нужди на децата и семейството.Я излезте с 5 лв в Южния парк.
Поста на Анонимен е много точен.
И при нас има батко от първи брак.Разликата между нашето с- во и неговото във финансите е от"земята до небето".Беше на 10 г откакто се запознахме, сега е голям мъж.Когато сме излизали(всяка сряда беше при нас)и уикендите, когато имаме възможност и желание, винаги сме се съобразявали взаимно.В неговия дом е едно, при нас друго.Проявяват разбиране и децата и възрастните.А имате ли представа колко усилия и фин. изисква грижата за две деца и всяко с навиците и предпочитанията си?Това не ти е едно време , мажеш по една филия с лютеница и готово.Поне при нас и двете са злояди , с различни режими, че напълно важи приказката, чакай да ида на работа, че да си почина .
П.п. Как си личи кой е с деца, кой без, и кой е бил/ е в подобна ситуация.😘
И основния проблем- Валерия няма подкрепа от мъжа, той не се съобразява с нейните желания.Нямам какво повече да кажа.

Това го казах още преди 15 страници.Сякаш хората с по-малки доходи не обичат децата си.

_Зизy_  

Децата са така, както родителите са го научили.
Моите деца са на 3 и 4 години и такива суми за един ден не са ни харчили, но и те не си падат по джанк фууд. Като излезем винаги им взимам прясно нарязани плодове, сандвичи с домашно приготвено кюфтенце вътре. Кой знае колко са мизерни тези ресторанти отвътре в кухните им, няма начин децата ми да се хранят там. А и ние ходим на ресторант най-много веднъж в месеца или с повод, и то в някой ресторант изпитан и познаващи хората, които го държат.
Децата ни пият минерална вода или чай. Торти, пасти и т.н. не харесват, дри и да им предложи някой. Правя палачинки вкъщи, мажа с домашно направен мармалад от ягоди и обожават, това взимам и навън. Как ли не ще купувам боклуците по лафките.

Не бе, изобщо не знаем  Ние дето си гледаме двете деца сами, хич не знаем как се гледат две деца. Ама като почнете с тия приказки, ще каже човек, че не се ли разведеш, че да ти взимат малко детето, хептен си умрял. 
И, честно, ако между 30-50лв харчите на излизане в парк, хич не знам как ви се връзва бюджета генерално. Последните почивни дни ги прекарахме с малката в кварталния парк на ролери и сме похарчили пари колкото за три дни по едно сокче. В Южния в почивен ден не стъпвам, ако ще на мен да ми дават пари 
Естествено, ако човек не си знае парите, и на кино всеки уикенд може да ги води децата, и на пица, и на сладолед, и на Музейко ... но всеки си знае джоба и дори ние, със сравнително високите си доходи, не си позволяваме такива уикенди всяка седмица.

Обикновено, когато парите не стигат, разговорите все натам избиват, но основният проблем на авторката не са финансите, а ревността - самият факт, че се поставя на второ място след неговото дете е достатъчен, за да няма и капка съмнение, че е така.
Не че я упреквам, напротив, много добре я разбирам, на нейно място бих изпитвала много подобни чувства, но това е, защото съм наясно, че чужди деца нито мога да обикна, нито да ги гледам и не бих се захващала с мъж с деца.
Сигурно и авторката се досеща, че когато взимаш партньор с дете, задължително приемаш детето му, най-вероятно тя много държи нейното дете да бъде прието от новия мъж в живота им, иначе няма как да има семейство. Разбирам, че чуждото дете е натрапник, който краде време и внимание, но собственото дете прави абсолютно същото, при това не 2, а 7 дни в седмицата. И ако за нея е трудно да потърпи неговото дете, дали пък не се замисля на него колко му струва не само да търпи нейното, но и да живее с него.
Въпросният приятел не ми харесва като типаж - вечно без пари, омотан в кредити и други задължения и чакащ някой си да се пенсионира, за да заеме длъжността, не обичам хора, които все чакат нещо да им се случи. Но тя има чувства и очевидно няма да се разделят, така че да си го търпи такъв, какъвто е, заедно с разглезения му оръфляк, който не е научен да чува "не".

Снощи проведохме дълъг и сериозен разговор за нас и нашето бъдеще заедно.Той реши,че е най-добре да се изнесе в неговата къща,докато се поуспокоят малко нещата и увеличи доходите си,не иска да ми е в тежест.До тук добре....Но отново дойде въпроса какво правим почивните дни.Иска да се виждаме поне тогава,защото през седмицата колкото и да е дълъг деня,живее на другия край на града и може да се виждаме на по кафе на два,три дена.Това отново означава почивните дни да сме като гаджета.Смисълът на нашето съжителство не беше това.За мен ще е донякъде добре,защото ще се облекча по някакъв начин,като БНД взема детето ми през еднс седмица и като включа и нашите през третата седмица и ще имам свободно време за себе си като личност.Ще излизам с приятелки,ще се разхождаме и т.н.,но аз искам семейство,човек до себе си,не свобода и живот на мома.

Но,щом обстоятелствата са такива,по -добре да съм сама,отколкото с човек до мен,на който не мога да разчитам към този момент и нямам никаква стабилност и разбиране.
И да,все още усещам,че има любов към бившата,това ме травмира допълнително.Била съм свидетел на нейни манипулации чрез детето и не съм останала сляпа.Да поясня,че по закон той има право на виждане два пъти в месеца,останалото е на добра воля от негова страна.Но жената си чака петъка с кеф да си отпрати детето и да поживее....Така е научена.Детето винаги се връща при нея с нова дрешка понякога купена от мен,играчка от баща си, лакомства,щото си ги иска и плодове.Постоянно говори за моята къща и често плаче,че иска при баща си.Дори преди седмица беше стегнала багажа и се обади на приятеля ми да отива да си взема детето,щото не издържа с него и постоянно искало при него и се лигави...

Та, така...Това предложение ми направи да се разделим,докато си стъпи на краката.

Бърди, можете да си позволите. Но сте разумни с ТМ и си правите сметката.
Прегледах старите постове на Валерия - от провинцията са. Явно около тях се котират почерпки по капанчета, т.н. лакомства за децата са задължителни.
Може би там още е въпрос на престиж да седнеш на пица и бира в парка, да те видят. Ако и на кино отидат четиримата - поне 60 лв за билети, очила, пуканки.
Ако го остави сам с детето - ще трябва да се бръкне той за парите. Удобно му е така.
ПП - Валерия, на твое място бих държала само времето с детето да прекарва отделно.
В дните, когато е сам да си е при мене. Съответно бих намалила харченето на пари за него и детето му.

Ох Валерия, това дете, жал ми е за него.Подхвърлят си го като топка.😞Остави го тоя мунчо да се изясни с бившата, не се меси!Явно жали по нея и те използва.Звучиш умно, ще се справиш!