Какви неща ви правят впечатление?

В една и съща фирма, една и съща длъжност хората взимат различно заплащане в зависимост от степента им на образование, някои даже ги делят и според ВУЗ, както има и такива, които не назначават завършили определени вузове.
П.с. А в държавната администрация това е още по стриктно, само за вудовете не държат толкова.
За одита и международните стандарти е много по-сложно отколкото си го представяш, не е просто решавам и го правя, държат се изпити, които изкарват много малък процент от явилите се, има и много други изисквания на които трябва да отговориш- не всичко се изгражда с времето и опита, трябва да качиш едни стъпалца, без които не става.

Чиракуване, ментор и прочие - в днешно време няма кой да те чака да влизаш в час и да се учиш, освен ако не са те наели за без пари, никой нито има излишно време за обучение, а средства и ресурс за такова нещо се отделят персонално, в конкретни ситуации.
 Смятам отговорих за заплащането на труда, придържай се към логопедията и не навлизай в неща, които не са ти ясни

Ако някой е учил сериозно в НБУ, то това е Анди. Съвсем сериозно го казвам, защото съм си говорила с нея доста често.

Това, което тя не може да види, не знам защо, е че наистина, образованието е станало малко като шир потреба и се издават дипломи на килограм. Силно се съмнявам, че в курсът и е имало поне още двама като нея, които да учат допълнително, да се интересуват и да четат и търсят помощ.

Аз имам същите наблюдения за студентите като Уиш, за съжаление, единствената мотивация на огромна част е "да избутат", а системата го позволява. Стимулира се и от ненормалните изисквания на пазара на труда, където се очаква диплома за почти всяка длъжност. Казвала съм, че много ме дразни изразът "уча за виШУ" или "за бакалавър/магистър".

Анди, напълно разбирам Бояна за мненията и за психолозите, защото това е една изключително отговорна професия, упражняването на която може да доведе до смърт.  Притеснително е, когато има малко регулация и ниски изисквания.

Aз пък се впечатлявам, колко се хванахте за трите семестъра, при условие, че вероятно всички вие сте имали колеги, които просто не е трябвало да бъдат пускани да завършат, но са си минали успешно осемте семестъра. Аз само един такъв бях виждала, докато учех -  идваше  единствено на изпити и дори на един много тежък изпит ни попита, какво носим, оказа се, че не знае изобщо, че има курсова работа, а после половината имаха двойки и тройки, а тоя четворка. А после, като ми разказаха схема, как ако не те приемат в "моя" университет, отиваш в свободния (прием с есе по мейла), след това плащаш четирицифрена такса за прехвърляние от единия в другия университет и накрая имаш същата диплома като моята, за която бях учила истински. А пък познавах няколко човека, завършили там, двама национална сигурност, един ЖУРНАЛИСТИКА    , един мениждмънт и един не помня какво, изключително ограничени хора    
Честно казано, като ми разправиха това (беше много отдавна - преди да почнат да приемат всеки с оценка от 2,01 нагоре) първата ми мисъл беше, че дипломата ми не струва нищо, щом като хора с подобни познания имат диплома като моята.

Ако компанията има такава политика, обаче. Програмистите много обичат да се дават за пример в това отношение как някой нямал диплома, обаче вземал повече от колегата с диплома. Преди някой да реши да се яви на един изпит, той първо е решил, чеиска да специализира в тази посока, иначе защо да се хаби? Нека да оправим първо причинно-следствените връзки. Първо е желанието и после е действието. Да, има и изключения, примерно фирмата трябва да изпрати двама на обучение и на Иван точно му се падне, ще-неще отива, но пък вземе, че му стане интересно и реши да се специализира. Според мен в повечето случаи човек много добре усеща какво му е по мярка, но не може да го формулира рационално, но това, дето му казваме интуитивно, си върви точно там, където го влече и също интуитивно всячески отбягва това, което не е за него.
За чиракуването, да, заслужава си и без пари, то заатова казват, че занаят се краде, ама трябва този, от когото крадеш да е майстор.

Мамасита, дойдде твоят час! не знам какво си учила, но досега грам не си показала знания по сровните неща. Един ембодимънд си приказваш, ама и него не си го доучила. Елементарни пропуски имаш и затова избягваш да влизаш в пряка дискусия с мен за конкретни неща, защото веднага те заковавам къде какво не знаеш.  Затова предпочиташ да лаеш и ти, то друго и не ти остава, избиваш го на филосовфски алабализми, защото не можеш нищо конкретно да разкажеш. Явно вуза, в който си ги учила тези предмети не струва, или програмата. (сори, законът на БТК - каквото повикало - такова се обадило).Затова и не практикуваш, защото няма как да го изпрактикуваш - искат се конкретни действия, подплатени с конкретни знания, а не философстване. тези, които не могат да обосноват защо точно такава задача поставят, обикновено мълчат или неохотно дават някое мъгляво обяснение, обаче родителите се интересуват кое и защо, аз също като родител бих искала дазная защо точно това се прави, а не нещо друго.  Та, всеки си е точно там, където го влече.

Андариел, само ще кажа, че може да станеш графичен дизайнер от НБУ, с цялата му база и практики. А може и да учиш в Академията, да научиш принципи, които в НБУ въобще няма да засегнеш, заради практическия уклон. Накрая тия от НБУ може ден след дипломирането да заработят като дизайнери, ама ще работят занаятчийски, без дълбоко разбиране. А човек от Академията след 2 седмици Фотошоп и Илюстратор ще си стане дизайнер и без НБУ-хартийка. Защото знае основните принципи.

Както искаш го разбирай.

На доста хора им говори много, когато човек използва думата "философстване" в негативен контекст.

Андариел, прави много лошо впечатление, че непрекъснато вмъкваш чуждици. Разбрахме, че поназнайваш английски, ама спри се. Първо на това е трябвало да ви научат през трите триместъра. И да, аз твърдя, че ти си се капсулирала през тези 15 години в къщи и си изгубила реален досег с реални хора. Та ти си прекарала чисто физически години във форума. Това е много неприятна тенденция. Да не говорим, че си застинала някъде през 1984. Това показва сериозна закостенялост - всичките ти цитати, лафчета и други простотии са от български филми от 80-те години. Радио Хоризонт е мантра за теб, гледаш нон-стоп телевизия и разни тъпи шоута - еми извинявай, не ми вдъхваш доверие. Един психолог/логопед трябва да е много разтропан, креативен, с широки хоризонти, да е пътувал, да е видял как се правят нещата и в другите държави. Ти отричаш всичко, което идва от чужбина и още говориш за "чужденци", "невъзвръщенци" и "капиталисти". Това също е терминология от 80-те години. Всички в днешно време са капиталисти. Дори и в Бг.
Програмистите са наистина друга бира - често нямат адекватни дипломи за програмиране. Мъжът ми например е ел.инженер от Бг. Пред очите ми се превърна във важен кадър, без диплома.

WTF, зелено мохито?

Умишлено използвах философстване, защото това правиш - философстваш. И човек, който не ги е учил тези неща и не ги знае може и да ти се върже, но аз съъм ги учила и приказките ти са философстване. питала съм те конкретни неща, най-човешки да дадеш модела, основата, обаче ти се измъкваш как не било важно, било занаятчийски. ми, сори, ама и изкуствата са си занаят, и там има учене на конкретни неща, има базови знания, една перспектива да научи човек да използва, пак му трябват знания за принципите. Художниците, на които толкова се възхищаваме, класиците, са се скъсали от занаятчийство, направо са ги сгърчили от рисуване на скучни неща. Пианистът се е скъсал от свирене на глупави упражнения и учене на солфеж, при това най-занаятчийски, преди да прояви гениалността си, включително Моцарт е миннал през тази пътека. Иначе е щял да си философства за свиренето и композирането, вместо да свири и композира.

Е, когато е за мъжът, може  .

Има такива, за които наистина не е необходима специална диплома, но е необходимо образования. Журналистиката е една от тях. Някой, завършил икономика, може да е прекрасен журналист, занимаващ се с пазари например.

Сега не ми казвай как ти си се скъсала от учене три семестъра, защото просто ще се изсмея!

Позитивните хора са ми адски досадни. Кризите били именно затова кризи щото, видиш ли, отминавали. Понякога се задълбочават, не отминават. Или карат с години. Да, не върви да се вклини такъв човек в разговор за почивки в чужбина, разбивайки на пух и прах мохабета с разказ за неволите си. Както Янчек каза. Но това са общо взето теории. Обикновено угнетените хора избягват почиващите на Ривиетата. Рядко дишат един и същ въздух повече от 5 минути.

Трябва да се усещаш кога да изтриеш ведрата физиономия. Срещайки колега, затънал в дългове или наскоро загубил родител, е въпрос на малко добро възпитание да не го потупваш по рамото с лафчета от сорта на "Няма страшно, всичко ще се оправи". Не се оправят нещата винаги толкоз лесно. По върви да намериш десетина минути от усмихнатия си ден, за да го попиташ "Как си, имаш ли нужда с нещичко да ти помогна?". Рискуваш да си навлечеш не минути, а няколко часа в тягостно слушане. Но какво от това? Днес ти слушаш, утре теб ще те изслушат.

Що за абсурд да харесвам някого според това положителни или отрицателни емоции излъчва. Харесвам или не според човечност. Усмивки се заучават.

Мохито, здраво пренатягаш винта.

Мохито, може за филмите от 80-те и преди тях да се сърдиш на сценаристите, режисьорите и актьорите от това време - хората са направили невероятни филми, с невероятни попадения, които се запомнят. Като си се влюбила в тази 1984 година, като в тас-кебап (Щурец в ухото, седемседет и някоя година). Поне сещаш ли се за книгата или си обсебена от омраза към социализЪма? Щото натам ми мязаш (това вече не го помня от кой филм е, но ти пасва) 

Извинявай, но по твоята логика в Бг трябва все да ходя с увесена физиономия, защото все н някой нещо му е криво. Хората не се кикотят по улиците без причина, но просто лесно се разведряват, усмихват се на продавачката, казват й нещо хубаво. Аз съм много спонтанна в това отношение - ако видя нещо красиво или оригинално го казвам. Дразнещо ли е да кажа на някого, че има хубава коса или хубаво име?

На мен сега ми се навързаха нещата защо по едно време Андариел всеки ден ме тормозеше, че не знам структурата на мозъка- тя тогава явно е карала курсчето в НБУ и е въртяла кръгчета из дебрите на сивото вещество.

Андариел, аз си имам работни хипотези за това какво кара човек да "тиктака", при това малко отвъд стандартното тиктакане, защото съм срещала хора, за които прилежно начертаните схеми на стимули, реакции и поведение нещо не се връзват. Затова ми е несериозно, когато видя, че в една програма се преподават добре познати техники и практики, насипе се малко невро- за повече тежест...и излизат хора, които за лаика са някакви джедаи, които ти пренареждат мозъка, а всъщност са си занаятчии и въобще нямат представа точно в твоя мозък какво става- ама са учили във ВУЗ, дето имат 30-канална ЕЕГ машинка.

За позитивността...бабите казват- негорен човек. Просто още са млади или не са се изправили пред нещо, дето да им свие перките. А иначе човек може да е функционален и в лошо настроение.

Е, три семестъра са по-добре от "без диплома" все пак, или не.