ако трябва аз да решавам нещата, бих поставила на входа изисквания, ама още за бакалаврите във всички вузове, защото навремето, когато си изкарвах хляба с писане на дипломни и курсови работи, на такива екземпляри съм се нагледала и съм поправяла фактическите грешки в черновата, че коната ми се изправяше. Курсова работа, която е писана със знанията на петокласник, а за правописните грешки не ми се говори. Добрата новина е, че има специалности и факултети във всеки вуз, в които се държи на изискванията и нема лабаво, но има и факултети, в които е през куп за грош. Според мен нивото като цяло е такова не толкова от вузовете, а от материала, както се беше изказал неласкаво ББ преди години - младежите просто са зле, знанията им още от училище са зле. Има една шепа, които са добре, ама с тях не можеш да напълниш университетите, защото не стигат. Хубавото на някои магистърски е, че груупите са с малко хора и няма как да се скатаеш из навалицата, а щеш0нещеш, ще си покажеш колко струваш. А после с тези хора все се засичаш професионално, изгражда се репутация. Затова гледам да отговарям за себе си и аз какво зная и мога, защото моето име е на визитката. със сигурност, ако трябваше наново да търся къде дазапиша, пак щеше да е в НБУ, защото концепцията на програмата повече ми допада, защото е по-към академично-медицински уклон, половината преподаватели са лекари, а в другите вузове, особено в СУ е педагогически насочена, което пък мен хич не ме кефи, защото всеки завършил педагогиика решава, че може между другото да си добави логопедия, ама ролопедът не е учител и ролите са съвсем различни, подходът е съвсем различен. Затова и логопедията я смятат за продължение на педагогиката, и поради това я подценяват.


