Кой е любимият ви виц? Нека се посмеем заедно... - 17

Жена отишла сияеща на работа. Колежките я попитали:
– Какво става?

– Невероятен с*кс!

– Стига, ма! С кого?

– С мъжа ми, как с кого…

– Та вие сте женени вече от двадесет години!

– Ами, някакво чудо беше! Снощи, първо два часа любовна игра, после един час здрав с*кс и накрая четири часа се гушкахме…

– Мале, блазе ти!

Отишъл мъжът на работа, а колегите му като го видели, че е целият подпухнал и едва ходел, го попитали:

– Какво стана, бе? Защо изглеждаш като парцал?

– Оставете, страшна работа! Снощи пийнах малко повечко и моята реши, че трябва да правим с*кс. Ужас ви казвам! Два часа не можах да го вдигна, после един час не можех да свърша и накрая като се оцъклих, четири часа не можах да заспя…

Учителката по руски изпитва:
- Скажи меня за Ленин.
- Он плешив.
- Садис! Две!
- Кой садист, ма? Да не съм го скубал аз?!

Нещастен зет, решил да се отърве от тъща си. Приятелите му го посъветвали.
- За да изглежда като злополука, купи ѝ москвич на старо - ще се пребие с него. След няколко дни тъщата потрошила москвича, но без даже да се натърти.
- Ще ти трябва нещо по-бързичко - рекли приятелите. Вземи една лада, сигурна работа! След три дни срещат нещастния зет - печален.
- Какво става?
- И ладата потроши! А на нея - нищо!
- Братче - рекли добрите приятели, ще трябва да се бръкнеш - вземи един ягуар, да ти е мирна главата! След още три дни срещнали вече бившия зет - целият в траур, но ухилен до ушите.
- Изяде я! - викнал отдалече. Три дни я яде, ягуарът му с ягуар, но до шушка я изяде!

 


Строителна площадка. Край на работния ден. Кранист решава да си почине директно в кабината. Красота! Седи си, почива си: 100 грама + 200 + 200 + 100... И му станало толкова хубаво, че изобщо да не слиза, за да не му се налага да се качва на другия ден. Така и заспал... 8 сутринта, да слиза долу за чиста вода си е самоубийство. От кабината оглежда цялата територия долу, вижда пазача и му крещи:
- Ей, пич! От пресъхналото му гърло обаче не излиза глас. Но слава Богу, пазачът го забелязва и започва пантомима: Кранистът, изобразявайки ходещ човек с пръсти, шепне: "Отиди"... Пазачът утвърдително кимва. Кранистът, потривайки пръсти шепне: "Купи" Пазачът утвърдително кимва. Кранистът, показвайки V, шепне: "Две" Пазачът утвърдително кимва. Кранистът, рисува силует с две ръце, шепне: "Бутилки" Пазачът утвърдително кимва. Кранистът, духвайки въображаема пяна, шепне: "Бира" Пазачът утвърдително кимва. Кранистът, потривайки си гърлото, шепне: "Да разквася" Пазачът утвърдително кимва, затваря си очите с две ръце, а после ги открива и въпросително гледа краниста. Полудял, кранистът, зъл като куче, слиза от с крана и се нахвърля на пазача:
- Да ти е*а майката! Помолих те: Отиди. Купи. Две. Бутилки. Бира. Да разквася. А ти?!
Пазачът:
- Всичко ти разбрах, но просто уточнявах (затваря си очите с две ръце, а после ги открива) ТЪМНА или СВЕТЛА!...


 

Наближава 22:00 ч. Съпругът си облича костюм, слага вратовръзка и се готви да излиза. Жена му го пита:
- Къде отиваш по това време?
- За риба отивам, скъпа. Не ме чакай и заключи след мен!
Жена му се врътнала и излязла от стаята. След 10 минути се върнала облечена в съблазнителна рокля и с обувки на висок ток. Посегнала да си вземе палтото, а изуменият и съпруг я попитал:
- Ти пък къде отиваш ?
- При мама, ще сеем картофи...

В първи клас карат децата да опишат най-ценната вещ, която знаят. Петьо става и казва за колата на баща си. Мими разказва за златното колие на майка си. Иванчо става и казва:
- Менструация!
Учутелката, шокирана:
- Иванчо! Какво говориш? Поне знаеш ли какво означава тази дума?
Иванчо отговаря:
- Какво точно е не зная, но сигурно е много ценно, защото когато моята по-голяма сестра каза, че й е изчезнала менструацията, мама побясня, татко получи инфаркт, а съседът се застреля.

Между блондинки:
– Вече съм майка!
– Момиче или момче?
– Момиче е.
– Как се казва?
– Кръстена е на двете си баби!
- Мара и Тонка!
- Маратонка...


Седят си трима приятели в една кръчма. Двама викат на третия:
- Абе намерили сме ти една жена!
- Коя е тая бе?
- Ами Ненка бе... от съседното село!
- Коя Ненка бе? Че тя не е ли една глуха?!?
...- Да бе... ама тамън няма да те чува като я псуваш!
- Ами тя нещо недовиждаше бе!
- Абе да бе... ама тамън няма да те вижда като пиеш с приятели!
- Ами тя не куцаше ли с единия крак?!
- Да ама тамън няма да те гони да те бие като се напиеш!
- Абе тя тая Ненка е много глупава!
- Тамън можеш да си я лъжеш както си искаш!
- Абе тя тая е много грозна бе!
- Ееее ти пък сега... то не може всичко да й е убаво!!!

Един обрал банка, но полицията го заловила.
На процеса съдията го пита:
- Защо обрахте банката?
- Тя първа започна, Господин съдия...

- Какво е усещането, когато дъвчете новите дъвки Five ?
- Имам усещането, че за тази цена можеше да дъвча луканка

Физика за всеки ден:
Току-що разбрах какво е "магнетична жена" - като я гледаш отзад, те привлича, а като я видиш отпред, те отблъсква.

Из бука

Приятелка ми е на гости, има две момчета - на 12 и първокласник. Разказва ми:
- Нещо са си говорили в училище как се правят децата, защото малкият питал батко си да му дообясни нещо по темата. Влизам в стаята точно, когато големият вече леко раздразнено казва: "Еее, какво още не разбра бе, Иво! Тати е щепсел, мама е контакт!"

- Какво мислиш да следваш, сине?
- Искам да завърша висше за гадател, тате...
- Я ела за малко оттатък...!
- Няма, щот ще ме биеш...
- Хм, гледай ти - май имаш дарба...

-Докторе, идвам при вас да ми извадите един зъб, че ми пречи.
-Каролина, но аз съм гинеколог, а не стоматолог.
-Почакайте ще ви покажа къде ми се заби...

Отишъл един човек на пазара, гледал, гледал нищо не си харесал, но видял хубава кошница, купил си я. След малко едно менгеме му хванало окото, купил го да има, мъж без инструменти за къде е. Тъкмо си тръгвал от пазара и видял една гъска, охранена, лъскава, загледал я. Продавачът му казал:
- Купи я, няма да съжаляваш.
- Ами да я купя, ама как да я нося, в едната ръка менгеме, в другата кошница...
- Е много лесно, слагаш менгемето в кошницата и носиш в едната ръка, в другата гъската.
Така и направил, купил гъската. Баш накрая на пазара вижда две кокошки, рекъл си, че за двора му са идеални, но пак няма как да ги носи.
- Спокойно бе, човек - казал продавачът - както си носиш така нещата, сложи по една кокошка под всяка мишница и готово.
Нарамил се нашият човек с всичко и не щеш ли го среща една монахиня, кърши пръсти:
- Господине, господине, в селото ли отивате? Можете ли да ме заведете до къщата на попа?
- Ами да Ви заведа, но ще минем през гората за по-пряко, много ми тежи багажът.
- Амииии, господине, малко се притеснявам, аз каквато съм млада и невинна, влезем ли в тая гора, ако вземете нещо да ме нападнете, да ме изнасилите не дай Боже...- и се кръсти.
- Е как ще те нападна, гледай колко неща нося бе, жена, къде ще дяна всичко, ще ми избягат птиците.
- А, абе аз ви знам вас мъжете, много сте хитри. Ще турите менгемето на земята, на другата страна ще захлупите гъската с кошницата да не бяга.
- Ха, ами кокошките?
- Кокошките аз ще ги държа...

В една аптека влиза видимо отчаян съпруг на средна възраст. Аптекарката – млада блондинка, облечено в секси къса поличка и блузка с дълбоко деколте го посреща:
- Добър ден, какво ще желаете?
- Добър ден, дошъл съм да си купя Виагра, че нещо не става работата с жена ми....
- Добре! – казва тя.
И понеже Виаграта била по горните рафтове, придърпва един стол, качва се на него и започва да търси съответната опаковка. Мъжът я огледал хубаво и отново се обадил:
- Остави, момиче – от жената е...

Още нещо от творчеството на Никола Крумов:

Още една стара история

Излагация в дома на бъдещите ми сватове

И ето, за пръв път любимата ме води на гости в родителите си – това се случи преди повече от две години. Продадох старото БМВ петица, за да си купя още по-старо, ама седмица – такъв ми е манталитетът. Селото е далеч, но с нетърпение чакам да стигнем. Котката Ивелина се е размазала на задната седалка - прилича на стругар в обедна почивка. Пътуването е приятно, като изключим: дупките, тракторите, пияните шофьори и крадливите катаджии, които ни спряха два пъти, но останаха гладни. Чудя се как да вкарам Нора в гората, покрай която минаваме. Изневиделица ѝ викам, че съм видял Кралски бухал кълвач. „Къде!? Красив ли е!?” „Много.” „Да спрем да го видя и аз!” „Добре, к’во да тъ праа.” Отбивам. Търсим, търсим – няма го. Отбелязвам, че тъй и тъй сме насред пустия лес, поне може да се сношим. Дълъг прецизен поглед – сигурен съм, че е разобличила измамата. Изненадващо обаче се съгласява. „Дръж тоя пън, аз си знам мъжката работа.” Осквернихме ушите на добрите горски обитатели. Първо минахме през моето село да вземем майка. Запознах любимата с животните: прасето Йордан, котката Севдалина, ежът Тихомир и костенурката Стефка-Елизабет. Пристигаме у тях – прегръдки, целувки, голяма радост. Вечерта дойдоха техни роднини – ядене, пиене, разбих хората по стените с няколко истории, но определено се държах прилично. Ще лягаме. Аз съм долу при татко ѝ (да не им скверня детето), момичетата са горе. Не мога да заспя, а и тоя човек така хърка. Пуша на двора, обикалям насам-натам, нищо не помага. Ще се кача внимателно при нея. Изкачвам стълбите в тъмницата... естествено настъпвам кактус и ритам праисторическа ръждясала ютия, в която се заклещват не малко от пръстите на десния ми крак – силно вия на ум. Под една от вратите свети, сигурно Нора чете книга. Леко открехвам – тя е. Явявам се с целия си аграрен блясък. Вадя главата и с Бога напред. Любимата с все сили крещи тихо: „Махни това нещо, глупако, тук не може.” Аз се не отказвам. „Стой, стой... на място – ще отидем под сайванта до прасето.” Куцам по пътеката, а после я намествам. Питам дали и мирише много. „Няма проблеми, почти не ги усещам.” Стига бе, аз говоря за кочината, тя за краката ми. Изувам ѝ гащичките (баси гащите, братче – няма къде носa да си издухаш в тях), действам бързо, но съвестно, така че и за нея да има. Премалели си дигаме анцузите. Излизаме през вратичката... цялата къща свети... големият ѝ баща стои пред нас хванал манарата – прилича на кан Крум при Върбишкия проход, но много по-ядосан: „Вий безбожници, какви нечисти дела вършите там?” Стоим вцепенени между доматите, сякаш сме мумии инвалиди. Пристигат ни майките – не изглежда да са на наша страна. Слузесто напрегната тишина. Внезапно Нора казва: „Амиии... такова-а-а....... той Кольо става на сън да колтучи, маниак е на тема колтучене.” Майка потвърждава: „Така е от малък.” Мигам като скумрия в книжарница, все едно в игра на шах да обявиш терца. Не мога да повярвам, но ни се размина. Скришом благодарих на майка, а тя ми опъна такъв селски шамар, че космите на бузата ми взеха да растат навътре към зъбите. Следващите дни преминаха в работа – все пак аз съм класик в извършването на всякаква селскостопанска и животновъдна дейност. Вечер се веселяхме до късно под ореха. Видях как Ивето утрепа първата си лястовичка – каква гордост, какъв ловец (даже малко яде от красивата птичка). До края на престоя ни я разнасяше самодоволно да не отърве да се похвали. А той приключи. Тежко е да се разделиш с хубостите на селото – хората, зеленината, мириса, спокойствието, мекиците, домашните салати, гозби, ракии... Прегръдки, обещания за гостуване, малко сълзи. Оставяме майка у нас – още по-гадно ми става. Пътуваме към далечния град. Кофти ни е и почти не говорим. Изведнъж Нора се развиква: „Кольо, видях Кралския бухал кълвач!!! Искаш ли да спрем да го потърсим?” Поглеждам я недоумяващо – беше се усмихнала. Тя е силна, усмихнах се и аз. Кракът ми се премести на спирачката..."

   Милех да го постна в Красива мама,амааа..... 

Хелоуин дойде! Сваляйте фон дьо тена!

Работиш като луд, гърбиш се, имаш усещането, че цяла седмица не си вдигнал глава и после изведнъж - сряда!.


- Ти си вече голям мъж! Не може вече майка ти да взема решенията вместо теб!
Женен си! Жена ти трябва да взема решенията!


Ако жена ти казва:
"Пак си лежиш на дивана!?! Лежи си, мой сладичък! Толкова те обичам!", то бъди сигурен, че говори на котарака...


- Брат, бившата ми ми прати клипче как прави секс с новия. Иска да ме яд.
- А ти какво направи?!
- Еми не мога да се занимавам, препратих го на баща и, той да се оправя ...

По реката плува лодка. На носа седи чукчата, пуши лула. Отзад жена му гребе усилено срещу течението.
Друг чукча се провиква от брега:
- Накъде си тръгнал?
- Карам жената в родилния дом.

Премиерът отива да си плати данъчните задължения. Застава на гишето и служителката го пита:
- Какво работите?
- Упражнявам професията \"премиер\".
- Мен не ме интересува, в какво се упражнявате, а какво работите...

Съдебен процес. Съдията призовава свидетел:
- Свидетелят е длъжен да говори само за това, което е видял със собствените си очи. Ясен ли съм?
- Съвсем ясен, ваша чест.
- Добре. Започваме тогава. Кога сте роден?
- За съжаление, не мога да отговоря, ваша чест - аз това не съм го видял.

- По очите  виждам, че си Пил!
- По профила ти виждам, че си Яла....