Мартенчета 2017 - тема 2

Oх, болната тема със свекитата. Макар че и аз съм в същото положение, мога да посъветвам всички ви да се стараете да бъдете максимално спокойни, да не се напрягате и да не им се връзвате много много. Прегръщам ви, момичета! Мисля си, възможно ли е да са все такива всички свекърви? Възможна ли е промяна у тях? И аз с моята винаги много се разбирах преди - като приятелки си бяхме. Започна да прави фасони и да се меша в нашите работи към края на бременността.. Абе просто дано е временно при всички свекита.

А оставяте ли бебетата на мъжете си за някакъв период от време - примерно да излезнат на разходка, или да се погледат вкъщи. Ама вие да не сте наблизо. Чудя се как е при другите. Аз един път бях връчила на двамата дядовци и на мм количката да ги разхождат в градинката до блока за около час, ама това беше. Сам мм ги е наглеждал само докато се къпя примерно. 

Днес, напримерно, оставих мм с количката в майка му и аз отидох до Лидъл. Магазина е под блока, където живее свекървата. След 5 минути, телефона ми звъни, да ме пита къде съм и кога ще се прибирам, че не можел.

По отношение на гледането не мога да се оплача от таткото. Оставям го, имам му пълно доверие. Като баща е изключително грижовен, макар че не прави нещата като мен. Не възразява като кажа, че излизам, а детето остава при него. Сори, ама и аз съм човек и имам нужда поне за няколко часа в събота и неделя да изляза сама.

И нашия татко прави всичко и като се наложи гледа бебчетата сам  . По въпроса със свекитата, аз с моята се разбирам, но това е може би, защото не живеем заедно. Те иначе и двамата са добри хора, но ако сме постоянно заедно сигурно много ще ме дразнят. Когато се родиха бебетата, първите две седмици ги гледахме само с моят мъж. След това, за две седмици дойде майка ми и въпреки, че много си я обичам и се разбираме, страшно много се нервирах. Даже ме беше яд на мен си, че не прави нищо лошо и не ми се меша, но аз постоянно ѝ се отяждам  .  Като си тръгна, мъжът ми предложи, ако искам да дойде майка му да помага, аз казах, че е просто абсурдно, сигурно, ако беше дошла щеше да има жертви и това нямаше да съм аз  . Та в този ред на мисли: тези, които живеете със свекър и свекърва, не е ли по-добре да отидете на квартира, вместо да се побърквате от нерви? 
А за водата - близнаците също не обичат да пият, но понеже искаме да им плакнем след хранене устата, прилагаме един трик, който мъжът ми измисли. Нали всички бебета много обичат да се лигавят и вместо да пъхаме цялата биберона в устата, я допираме само върху устничките, водата изтича и те се облизват като невиждали, много са смешни  .
За залъгалките - момиченцето не искаше да ползва такава, а на всичкото отгоре беше по-ревливо от двамата. Преди да се специализирам да ги храня и двамата едновременно, ги хранех един по един и естествено този, който остава втори се скъсваше от рев. Затова реших, че ще правя, ще струвам, но ще ги науча на залъгалки. Момченце си ползваше такава още от болницата, но девойката освен мляко друго не признаваше. Купих ѝ няколко различни вида, тя взе, че си хареса една с кръгло зърно на Канпол. Но, за да я налапа, я топнах в мляко. После не знам как ще ги отказваме тези залъгалки, гледам, ако не плачат да не са им в устата, но виждам, че почват да си лапат ръцете, което е още по-неприятно.

Както казва Педи, биберона все ще намериш начин да хвърлиш, но пръстите на ръцете -НЕ. Та и моята теза е, че между пръстите и биберона, предпочитам второто. Баткото го научих на сила към 6-ия мес, покрай никненето на зъбите,защото иначе лапаше пръстите. И като приключихме с никненето на зъбите към година и два месеца, без драми го махнахме.
Аз нямам проблем със свекито, но само защото не живеем заедно. С баткото много и се дразнех, но мм разбираше тези моменти и веднага я скастряше, но сега си трае и не дава непоискани съвети. Само като си помисля, че и аз ще съм от нейната страна един ден  

И аз това щях да кажа - един ден и ние ще станем свекърви. Гледам си бебето и се чудя как ли ще реагирам, ако неговата жена злослови срещу мен, както понякога аз правя срещу свекърва ми. Не би ми било приятно.

И ММ много обича да се занимава с детето, но с уточнение , когато детето е спокойно!!! Когато мрънка и има да се свърши някаква работа винаги го питам с детето ли остава или работата да се свърши(било простиране, по кухнята работа и подобни) винаги избира второто🙈 А когато бебе е спокойно много успява да го занимава пее му, гука му, играят си, и той става едно дете, което понякога ме плаши, че не се съобразява и мисли бебето, че ще разбира шегичките му. Така веднъж му тропаше по прозореца на колата уж да му се радва, та бебе като се изплаши , като писна да плаче...друг път държеше чадърчето за количката и се наведе към колата да целуне бебо , чукнс го с чадъра, бебе изпадна в пищене и плач в едно. И такива ми ти неща... а пък като плаче, все още се панира ММ. Пътувахме скоро в колата със свеки и по едно време ММ се усети , че не си взел от другата кола портмонето, взех аз да шофирам, бебе отзад със свеки, е като ревна бебе лудница беше,  паники, ММ се притесни яко, та отбихме колата да се успокояваме.
 Ах, мишана, едва ли някой по желание живее със свекъри, всичко опира до материалната част на нещата.

ММ много помага и много пъти съм го оставяла да гледа детето. Най-дълго за 3 часа, като ходих на прегледа след раждането. Наложи ми се скоро и на зъболекар да ходя през деня, та го оставях и на свекървещицата за час и половина-два. Оправи се криво ляво, но не могла да го нахрани и стоял гладен докато се прибера. То от шише не знам и аз дали ще се справя, де - само първите седмици от живота си е ял от шише и сега му е трудно да захапе дори. Но ако няма друг начин да яде щях да настоявам, докато не стане. А тя му подала и той като бутнал решила, че не иска. Прибирам се и се дере от рев от глад. Тогава ядеше през час и затова така...

Мишана, както Жеран каза - да не мислиш, че от хубаво живеем с нея?
Покрай опитите ин витро, финансово не сме за квартира, имаме и заем, който ще изплатим чак като стане на 4 години детето. Освободихме квартира със страхотни хазяи (и досега се чуваме с тях), за да се справяме с парите и най-важното - да не мизерства Калоян заради нас. Нас кучета ни яли, но той ще е добре винаги!

Аз също след хранене давам вода, той обаче не иска да пие и я плюе. Затова също сме измислили игра: капваме по няколко капки като му пеем, смеем се, издаваме звуци и каквото друго дойде, само и само поне устата да изплакнем. Той вече се научи и се смее. Надявам се сега в топлото да започне да пие вода.

на моя, вчера за първи път му дадох вода - изпи 20мл.  Хареса му, без захар, топличка беше, както правя млякото.  Днес пак си пийна.

И аз почнах да давам по малко водичка, пи си я. Вчера примерно пътувахме два часа с колата и на едно от размрънкванията и предложих, после биберон и си задрема пак.

По въпроса със свекървите - малко от малко покрай малката намерихме обща приказка. Тя гледа да ми помага, без да се налага - пуска перални, простира и глади, прави мляко някой път, или стерилизира, или я държи аз да свърша нещо, гледа я за няколко часа докато съм на колеж един път седмично, веднъж бяхме и на театър с ММ. Колкото и да е, помощ е. В смисъл тя много ме дразни, но по-добре децата ми да бъдат с родната си баба /те нямат предразсъдъци към нея, както аз/, отколкото от гледачка, чужд човек. Все пак ние с ММ работим, а и имаме нужда от някоя романтична среща, вечеря, концерт. Вчера си приказвах с една мацка с две деца, искат да се прибират към БГ просто защото нямат на кого да разчитат тук, нямат помощ, и това лека полека е почнало да се отразява на отношенията с мъжа и, станали са по-изнервени, не обръщат внимание един на друг. Та в един момент за малко даже се почуствах благодарна, че я има тук. Боже доживях да го кажа 

Да, и на мен ми направи впечатление, че ако е топла,  я пият с удоволствие, сигурно си мислят, че е мляко  .
 Електра, Жеран, не го казвам с лоши чувства, а моята гледна точка. Ние също не разполагаме с много финанси и живеем на квартира. В момента с близнаците сме в две стаи - спалня и всекидневна. Иска ми се на широко,  но засега така ще я караме.  За заем за апартамент дори не ми се мисли, но на тоя етап не бих живяла заедно нито с родителите ми, нито с тези на съпруга ми. Просто от 18 годишна съм свикнала на самостоятелност и никой да не ми се бърка, така че на 38 едва ли тепърва ще се променям  .

Оххх,с тия свекъри и жилища!Такъв стана живота,че е много трудно за младите семейства да си вземат собствено жилище(освен ако нямат наготово наследствено или не се продаде нещо).А заема за жилище е нож с две остриета-за две стаички 100  бона в мръсен и препълнен град,където качеството на живот не е на много добро ниво.И това до пенсия,без да имаш сигурнист и нито една спокойня нощ(пък ти си викай мой си е,ама не е твой,а на банката докато не го изплатиш).Ми,не,мерси!
Много болна тема ми е.И дилема,но се нагледахмв с ММ на такива коптори за такива суми,че не искам да се сещам.
Живота с родители не е лош,има и добри страни и нетолкова.И на нас ни е малко странно,щото сме свикнали сами,но никъде не е по-хубаво от у дома и поне знам,че това си е моята къща.😊 В квартира ме мога да се почувствам като у дома и това не знам защо адски много ми тежеше.
Ние живеем на широко,то не че ползвам хола(все съм с малката в спалнята).И на майка ми,нищо,че ми е майка много й се ядосвам понякога.Това дето Електра го казва е много грозно(да я чака да се махмне и да я следи,все едно не я уважава грам,или си мисли,че нв иска да й дава малчо,грозна работа).
Но честно казано аз се убеждавам,че човек се наглася според момента и условията.Важно е да сме живи и здрави.Другото ще се нареди😊

В момента и две стаи не можем да си позволим. Квартирата, която освободихме беше толкова - хол заедно с кухненски бокс, спалня и тоалетна. За това удоволствие 340лв, без сметките. Иначе не би ми пречило да живеее в две стаи. Много ми беше уютно и хубаво даже, особено като знам, че сме си двамата с мм. Ми ние сега живеем в една стая, ега ти

Мис, аз вече наистина не й го давам - не й по този начин. Адски ме дразни това поведение. А и аз имам нужда да знам, че имам едно местенце, което си е мое и като съм в него да не съм нащрек, че всеки момент някой ще влезе да ми наруши спокойствието. Просто съм такава. А това с дебненето прекалено много ми нарушава личното пространство, не мога да го понеса. Съвсем скоро ще намеря начин да й го кажа, иначе не виждам как ще продължим да съжителстваме. А докато не започна работа се налага, за да не потънем в мизерия.

Мерси момичета, знаех че ще ме разберете! Не че е нещо страшно,но такива коментари ме обиждат. Все пак и аз често се съмнява дали правя всичко правилно, а то вместо някой да ти каже, че добре се справяш и си добра майка, то само непоискани съвети и критики получаваш.

Аз днес пак бях на един детски базар и понакупих това-онова, много съм доволна. Взех за Ария една лятна рокличка, идеална е точно за сега, един суичър за есента, спално чувалче като сегашното й умалее и един зимен чувал за количката! Трябва вече лека полека да се оглеждам за есенни дрехи и за следващия размер..