По пътя на мечтите - обща дискусионна тема 15

Явно доста хора сме така, немога и рекламите да гледам, като пуснат за бебешки продукти и ми се свива всичко, стигна се до там майка ми да не смее да ми каже че брат ми и жена му чакат второ дете, почувствах се ужасно, а за тях хем се радвам, хем си казвам как така всички забременяват а само аз не, лутам се от крайности в крайности, няма сутрин без да се събудя и разплача... Скоро взех решението да намеря добър психолог, защото така не мога повече. Видях че в "Надежда" имат клиничен психолог, който се занимава  със семейства точно с репродуктивни проблеми, и ще съм много благодарна, ако някой е ходил при Ваня Савова и даде мнение.

Ваня Савова отдавна не е в Надежда

Излезе ми при търсене в Гугъл, че в клиниката имат психолог, ще звънна или мина на място да проверя дали имат нов тогава.
Ако все пак се сетите за добър, ще съм ви благодарна!

Нандин е психолог.Нейното мнение ще бъде най-точно.

Герда,

иди на психолог, ще те посъветват как да се справиш.
Аз бих посъветвала за доносрски материал,ама то всеки знае за тази опция.
Това са травмиращи събития, трябва да им се противодейства.

Аз си записах консултация за понеделник и ще ги питам дали имам основание за донорска Я.
Мога ли да им поискам доклад от ембриолога за яйцеклетките?
Нали той ги е оголвал , оплождал-  трябва да знае.
Имали забележки... това ми е от ендометриозата, въпреки, че е лека. Имали точки- дефекти.

От друга страна сме и с мъжки фактор...   Тоест- двоен фактор.
Аз измислих план - да пробваме третия път с донорски мъжки материал и на ММ и да оплодим Я, 50 на 50 - 2 с донор, 2 с ММ.
И ако и тези от донора не се развият като ембриони, не се имплантират и т.н. , значи така се потвърждава лошото качество на Я,
И тогава да кандидатствам за Донорска Я.
И докато чакам 1 година , да си правиме опити на полу-естествен цикъл , от тези с 2-те инжекции.

Някой бил ли е така с двоен фактор и да се е чудил кое да смени?

Друго не мога да измисля.

До колкото знам в клиниката няма психолог (поне в момента)
По принцип не са мн колегите, които се занимават с репродуктивна психология.
Можеш да намериш във фейсбук "репродуктивна психология" и да им пишеш. Там са няколко колеги, вкл.  и Ваня Савова.

Мая, ние бяхме с двоен фактор - аз с поликистоза (затова и хиперстимулациите), той с варикоцеле и какви ли не диагнози при всяка спермограма. Всеки път андролозите казваха, че може без проблем и естествено забременяване, е да, ама не! Уж и при мен почти никакъв проблем, и накрая чак от 5 опит успяхме.
Какво променихме... мен ме стимулираха съвсем леко с фемара, а при ММ, както не веднъж съм писала, пробвахме различни схеми на въздържание и отделяне.
Не знам много ли ви се струват, или малко тези 5 опита в продължение на почти 4 години, но като че ли първите неуспехи приемах много по-тежко. Постоянно си повтарях, че ще стане, защото всяка година измислят нови и нови подходи, някак не супях да се отчаям напълно, въпреки че всички около нас имаха по едно дете, че и вторите започнаха да се раждат...
Не губете вяра! Ще стане!  
Едит: иначе и аз съм изпадала в дупки, естествено! Бях търсила Ваня Савова, но тя е в Лондон (отговаря на бг номер). Даде ми телефона на доц. Поли Петкова, но така и не я потърсих. Ако някой има нужда да ми пише на ЛС, ще го изпратя.

Mерси , Клиър,

На теория винаги има шанс, ама аз съм на 39 ! Къде 4 години ...

aз на 39 направих 8 си опит.
сега имам 4г дете.
и все още се надявам на още едно, 13 опита навъртях.

Иначе и при мен имаше съмнение за качеството - нормално, заради спкя от една страна, и заради голямото количество от друга. И ние бяхме решили като вариант, ако отново извадим повече яйцеклетки, 1/2 да ги пуснем на донорски, за да се види как "отговарят". Пробвайте и така...

Герда, усетих самоиронията и напълно разбирам как се чувстваш.
Колкото до психолозите, и аз много бих искала да се срещна с такъв, защото наистина много ми се насъбра в последно време. За съжаление единственият репродуктивен психолог,който знам, работи в клиниката, но излезе в майчинство.

Герда, Ригина и всички, които са се включили в обсъждането на въпроса с психолога, ще изкажа личното си мнение. Той е изключително полезен за жени, които се сблъскват и преживяват това, което ние преживяваме. Въпреки, че всички сме с различни проблеми и с различна тежест, в емоционално отношение поредицата от неуспехи е изключително тежка. Преди време споделих мнението си, основано на личния ми опит, че срещите с психолог са полезни, но се получи лека нападка и негативизъм сред някои от участничките в темата. А други, мисля Мая бяха отворени за идеята за конкретно тази и други форми на помощ. Човек понася, събира се до определен момент. Но всички тези емоции, от несбъднатите мечти, очакването, отрицателния резултат на теста (който аз изживявам като провал), всеки неуспех в това да имаме детенце се натрупват. Това несъмнено се отразява на психиката ни, също както медикаментите на физиката. След 4 неуспешни инсеминации и два неуспешни опита инвитро изпаднах в голяма дупка. Мислех, че съм добре и съм се справила с поредния провал докато поредица от случки ми показаха, че нищо не съм преживяла. Просто така си мисля, всичко си е натрупано в мен и ме гнети и покрай мен се ходи на пръсти. Потърсих и започнах да посещавам психолог, но не репродуктивен такъв. Посещавам я и до днес. И мога да ви кажа, че започнах третият си опит инвитро по съвсем различен начин. Чувствах се различно по време на процедурата. И по съвсем различен начин в момента преживявам неуспеха от него. Така, че след като сте стигнали до разбирането на нуждата си от такава помощ, потърсете я. Направете няколко срещи, вижте как възприемате тази помощ, как ви се отразява и ако сте доволни продължете. Защото, това е дълъг процес, както и борбата за детенце, която водим. Това е моят съвет. Решението е ваше.

И аз се надявам на чудо за още едно дете - нямаме възможност за още ин витро опити. Ние и сега не се пазим, а от раждането са минали 4,5 месеца само. Каквото стане, такова... И моето амх е никакво 0,26 беше последно, но док, при която родих потвърди, че би могло след кърменето яйчниците да се събудят. Имаме и мъжки фактор, така че доста голяма доза от чудесата ще ни трябват.
Изобщо, дано на всички ни се случи това чудо или поне на тези дето още си нямат нито едно детенце За отчаянието ви разбирам напълно.
А това " нали няма да ме върнете" за осиновените дечица е ужасно, да преживяват това толкова от рано, стана ми мъчно

Аз също се намирам в психическо неразположение- плачене, тръшване . Имаме две неуспешни инсеменации.Уж всичко е в норма(тръби, хормони, спермограма, овулация),но не става бебето. Аз на 27, а мъжа ми на 37г. От 8 месеца посещаваме специализирана клиника по асистира репродукция.

Моето АМХ беше 1,9 като забременях през 2013. Сега дори не го мериха. т.к. имам само 3-4 антрални. Док каза че просто няма смисъл. Щяло да бъде много ниско.
Ние също сме с двоен проблем. Успеха ни беше на т.нар модифициран протокол - от 7-8 ден по 2 Менопура и 1 Оргалутран за 3-4 дни. Пресен трансфер на 2ри ден. Голям рев му ревнах тогава за тоя 2ри ден.
При мен просто не ставаше на естествен, защото вдигах ЛХ на 14-15 мм фоликул.

И на мен ми е много трудно. Аз също като Бамба имам над 10 опита. 5 за първото дете и 8-10 за второ. Но само 3 опита са на стандартните протоколи. Другите са на естествен и на малки дози.