След пълна упойка

Простете, но говорим за 67 годишна жена! Това не е някаква старица, даже си е просто жена, а не някоя бабичка.

Майка ми е на 65 и ще набие всеки, който каже "че за стар човек било добре" ... Шофира, работи здраво, има по-богат социален живот от моя, облича се модерно ... а бе разбрахте ме! Болната не е взела - дала, а жена, която си е сучпила ръката! Имала ли е признаци за склероза или деменция?

Искрено съчувствам. Защо не се свържете с личния лекар на баба си, да обясните колко сте притеснени, и да помолите да се свърже с лекарите там, или да го закарате до Пирогов - има право да я посети и ще му дадат много по-пълна информация за нейното състояние, прогнози и т.н. А той може да ви обясни доста по-разбираемо как са нещата и какво да очаквате в краткосрочен и дългосрочен план. В Травматология основно се интересуват добре ли е минала операцията и да я закрепят за изписване. Това "закрепване", обаче, на вас едва ли ще ви изглежда като "здрава" или "в добро състояние". Но ако не се нуждае от интензивни грижи, вкъщи би се възстановила много по-бързо отколкото в болница, най-малкото защото ще е по-спокойна в позната обстановка. Успех и дано се оправи бързо.

Дорис, 67 годишна жена си е 67 годишна жена. И да е нямала признаци на деменция преди да влезе в болница, там има. Достатъчно съм се нагледала как се отнасят с пациенти, а и как се държат пациентите в болниците, имам неща предвид като казвам да не я праща в неврология сама в това състояние.

Не мисля, че може ей така да развие деменция за два дни. 
Определено те разбирам за въздържане от неврология ...
Имала съм работа с луди служебно и от сестра именно от неврология знам хватката с връзването с мокри чаршафи 

Ако изрично не кажат на лекарите, че до преди два дни не е била така, там ще приемат, че тъй като все пак не е на 20 или 50, а на близо 70 си е с деменция и повдението се дължи на възрастта. Затова още в началото писах задължително да кажат, че е ново. След като има придружител, поне него ще изслушат.

Когато майка ми лежа в болница за инсулта, който получи след операция, тъй като й бяха спрели едно лекарство за кръвта около операцията, една от сестрите ми обясни, че пълните упойки при възрастни хора отключват деменция. Не искам да ви плаша, но това е обяснението за мен. Предвид факта че жената все пак не е на преклонна възраст, преполагам, че постепенно ще си възвърне способностите, но това са неща за които никой не дава гаранция.

Снощи пак не е спала цяла вечер. Баща ми каза, че се е карала с него, искала да става и да ходи някъде. Иначе вчера са минавали двама доктори, но никаква информация не ни се дава по-конкретна. На тях разбира се е казано, че това поведение не е нормално за баба ми.

pr5, вече е ясно, че и лекарите не знаят какво става с баба ви. Никой нищо не крие от вас и близките ви, просто незнаят.

То ако лекарите не знаят, какво остава за нас? Иначе на картона са написали: мозъчен исхемичен инсулт (казват, че е микро) и корова атрофия.

Предписали са и това:

Не ми харесват обаче разговорите с нея. По-рано днес брат ми разговаря с нея, тя трудно го разпозна и накрая му каза, че днес щели да и правят операция на крака. Лесно раздразнителна е. Баща ми пусна камерата на тела за да се видим и тя започна да му се кара да я изключи, че щял да дойде доктора и да им се кара.

Може да е получила психоза. Ако не се оправи консултираите се с психиатър.

При мой близък имаше подобно състояние на описаното тук. Отключи се след две пълни упойки, поставени в рамките на три дни - първата за планова операция, а втората - за операция по спешност. Много тежко беше за роднините около него, буквално изглеждаше като да си е загубил разсъдъка. Продължи повече от една седмица. Подобрението настъпи бързо, когато го прибраха у дома, и след още седмица нямаше никакви признаци, че нещо подобно се е случвало. Да чукна на дърво, човекът си е съвсем добре сега.
Консултирайте се с личен лекар, но и при първа възможност приберете баба си вкъщи.

Прибрахме си я вкъщи днес. Дано да се оправи по-скоро. На моменти прави много смислени разговори като преди, но в следващия момент, като че ли отново получава халюцинации. Попита ме защо стените в стаята са такива и когато я попитах какви, тя ми отговори, че целите са били мокри, а в апартамента нямаме теч. Освен това получава някакво странно треперене в ръцете, нещо като паркинсон. Има много уплашен поглед, може би е от това, но не съм сигурен.

Иначе невролога в Пирогов е казал на баща ми, че според него не е за психиатър, но въпреки това всички около нея много се притесняваме. В болницата замалко щяха да осигурят психиатър, който да я погледне, но уви. Като цяло съм много разочарован от Пирогов и отношението на хората там, най-вече сестрите. Снощи през вечерта баба ми е вдигнала кръвно и добре, че баща ми е при нея. Усетил я е и отишъл да събуди сестрата, която дошла в стаята след 15-20 минути и то с много кисела физиономия. Не искам да си помислям какво можеше да се случи, ако баща ми не беше неин придружител. Има и още много неща, но не ми се говори, защото се нервирам още повече. Преди се чудех как може някой да бие лекари и сестри, но сега, когато се сблъсквам  с тяхното безхаберие и си отговарям на въпроса.

Прави ми впечатление, че откакто я прибрахме е по-спокойна. Надявам се познатата обстановка да окаже положителен ефект върху състоянието и. Говори по-бавно (както преди да влезе в болницата) в сравнение с последните няколко дни, когато говореше изключително бързо, все едно е записана на запис и стреляше думите като куршуми. Но по някое време пак изпада в някакво състояние и започва да си говори сама. Извикахме сега местен невролог, който между другото е и неин приятел и колега (забравих да спомена, че баба ми е лекар), който ще дойде вкъщи и ще я прегледа. Да видим той какво ще каже.

А иначе вечер почти не спи. Стане ли тъмно и става неспокойна. Баща ми каза, че почти цяла вечер говори някакви неща и т.н. Снощи е била малко по-спокойна, а от Пирогов не са взели никакви мерки за да се справят с това и да поспи през тези 6 дни, които изминаха от операцията насам. Със сигурност пропускам нещо, но в момента съм много притеснен и объркан.

Абсолютно аналогична реакция получи съвсем наскоро баба ми в следствие на комбинация на упойка и съдоразширяващ медикамент, при реално рутинна процедура в болница. Всъщност, лекарите не си бяха дали сметка че състоянието е следствие на комбинацията на страничните ефекти от двете терапии, и при нас се говореше за деменция, внезапно отключена склероза, последствия от микроинфаркт. Халюцинациите бяха дори по-тежки.
Ако е така (дано), до няколко дни след излизане от болницата би трябвало симптомите да са отшумели, няма дългосрочни последици.

Току що се прибрах. Виждам, че баба ми е заспала, но е много неспокойна по време на съня ся. Говори нещо, все едно бълнува. На моменти и треперят ръцете, а понякога и цялата се люля. Иначе си спи дълбоко. Мърда ръцете насам натам, изправя ги, като че ли пише. Стряска се и въздиша тежко. В следващия момент си спи напълно спокойно и нормално като бебе. Невроложката одеве и изписа Зопиклон за да може да спи. Освен него продължаваме да и даваме Сомазина и ако не се лъжа някаква разновидност на Валериан/Валидол.

Искам да изкажа своите благодарности на всички, които отделяте от времето си да напишете коментар. Нямате представа каква надежда ми давате и колко кураж ми вдъхвате, когато прочета за други хора с подобни симптоми, които впоследствие са се възстановили. Наистина е много важно за мен и ви благодаря от все сърце.

Edit: Сега бях пак до баба. Вече повече от час спи много нормално и спокойно. Баща ми каза, че не я е виждал да спи така в болницата и като цяло преди самата операция. Наистина се надявам домашната обстановка също да окаже своето влияние върху нейното лечение.

Здравейте, днес баба е сравнително по-добре. Цяла вечер е спала непробудно и много спокойно. Дори сутринта я бяха седнали на дивана. Прави чат пат малко несвързани изречения, но като цяло е много по-спокойна. Самото и изражение е много по-различно в сравнение с вчера, когато имаше доста уплашен поглед. Днес вече се усмихва, гласа и не трепери. Казва, че сега вкъщи се чувства много по-добре. Днес ще извикаме и рехабилитатор, който да започне да я раздвижва. Вероятно от залежаването в болницата се чувства несигурна да се изправи на крака и се сковава. Все пак я приеха в Пирогов на 29-ти април и реално от тогава не е ходила.