моя и той нещо се е очовечил, чак кола ми е купил днес да си се возим с бебчо (не, че съм я виждала още). Ама аз му го оставям да го гледа или да помага, а той предпочита да си се занимава с детето. Днес се прибра в 17ч. и го гледа, а аз спях, че бях умряла, сега те спят, а аз готвя - мусака с тиквички и киноа (сефте ми е). 
Майка ми дойде на гости и остана да гледа малката 
ейй много ми се спеше в началото, но стоях права потанцувах си супер е. Малко социален живот 
, ми тежеше чат-пат, чета си постовете от времето, когато съм родила първия - мрънкам как ми се излиза, как ми се пие...Сега само ми се спи 
Почнаха забележките - все пак сме се събрали да се видим, а не да слушаме ревящо бебе И това при положение, че инициативата да отидем с бебе не беше наша, а бяхме молени и убеждавани колко всички искат да го видят и ще има всички удобства да се чувства добре Никой не се съобрази с бебето, особено след втората чашка, а той се стряскаше и ревеше при всеки крясък, тропане на чинии и т.н Така че бързичко подбрах мъжа и си тръгнахме 
няма да ми става навик. На поискване наистина не става да излизаш. А аз като цяло освен миналия уикенд извън града никъде не съм я водила така при много хора. У нас идваха на гости кумувете ни веднъж, но то милото стясла се от много шум, те мъжете се смеят тя се плаши.. не става така. Добре че са ми готини и съобразителни хора и си тръгнаха бързо, за да може тя да си заспи. За излизане за вечеря или едно кафе само майка ми е спасение. 
Моята като ревне от глад, върви, че й обяснявай, че има още час по график... Много ми се ходи! Ми така де - като бяхме малки със сестра ми, наще навсякъде ни мъкнеха вечер и на нас ни беше интересно 
Препоръчани теми
