Пролетно слънце грее, СЕПТЕМВРИЙЧЕ ден след ден лудее! тема №11

Честито и от мен! Нека малката бъде много здрава и щастлива!!!!

Вики, честит рожден ден и от нас с Искренчо. Бъди жива и здрава

Много благодаря, момичета
Рожденният ден мина спокойно за нас и вълнуващо за Вики. Толкова вълнуващо, че милата успя да поспи само половин час на обяд и се събуди с плач /като имате предвид, че тя спи по 3 часа/. Вече си имаме момиченце, не бебе :*

Я кажи за подаръка - имахте ли, какъв. Нали и на нас ни предстои същото мероприятие наскоро )
Не знам какво да му взема, предвид колко реве, не заслужава май нищо (тук си представете, че виждате 2-3 от онези озъбените зеленки човечета)

Нашите подаръци бяха предимно транспортни - колички, багерчета, със звуци и светлини, книжки. Едната книжка беше с автобусче и се разгъваше на писта. Много си играе и с влакчета, но за Коледа му бях взела комплекта влак от Лидл, та само ще го надграждам вече. За тези с момиченца мога да препоръчам Анабел - моето първо бебе. Каката ми я имаше от 1.6 г. и въпреки подарените след това 5 бебета си остана любимо дълго време.

Ами ние не сме много за ориентир по отношение на подаръци. Играчки почти не купуваме, защото тя не проявява интерес към тях или само моментен и не ми допада да трупам неща в къщи, които ще са от полза само няколко часа. Никога и не ме е задърпала за някоя играчка и спокойно си минавам през детските щандове. Разглеждаме и продължаваме. Виж топки не можем да пропуснем, нито балони ) Вики не си играе с кукли. Обича да строи. Има един малък констурктор, с който строим кули от време на време. Баща й й донесе лего и много се надяваше да го хареса, но интересът й отново беше мимолетен. Книжки си разглежда с по-голямо удоволствие. Изсипва си гумените играчки от една торба и си ги нарежда на различни места. Рита топки. Пием кафе, готвим и ядем. Та подаръците бяха: конструктор, маса и столчета пластмасови, дреха, плюшена играчка /с която се търкаля до припадък/ и гучено конче за яздене. Ако не й бяхме подарили нищо, а цял ден я държахме на люлките или в парка да тича, щеше да е най-доволна

Момичета, ще живне темата покрай рождените дни.
Аз да се допитам пак до вас. Малкият е станал нетърпим. Когато не му давам да направи нещо, започва да крещи истерично, не позволява да го вдигна и много изкусно се усуква в ръцете ми. Иначе е много добро момче, но като дойдат такива ситуации, просто не знам как да се справя. Доста често вече се изнервям и аз и му кресвам, а понякога и шляпвам. На секундата съжалявам, но дали с това ми поведение не съм го направила такъв? Помагайте с някакви съвети. Работата с отвличането на вниманието не работи въобще. Помни много и като латерна повтаря това, което си е наумил - например пясък, пясък, пясък......и така до безкрай.
Като го махна насила (защото вече е тъмно и трябва да се прибираме), започва и да ме дере.
Съвсем се провалям във възпитанието, обаче само аз го гледам. Бабите са далеч, а таткото нали ходи на работа и един вид ние все още сме 24/7 заедно. Няма кой друг да е виновен за поведението му, освен аз.

И аз ще се включа в налата позатихнала групичка....

Ох,Жулиета,и моя е същия.Имам чувството,че само моето дете е така....като се огледам наоколо само Валери се тръшка и реве до безкрай.Ако го оставя да си реве,ще реве и няма да спре с часове.Но аз винаги отстъпвам и му давам нещото,за което реве.Става все по-трудно   Като споделя с някоя колежка на работа и ме гледат странно,техните деца не били такива,а били много послушни.
Мога да ви разказвам с часове какви неща прави на площадките с децата - циркове,панаири....не иска никой да го доближава и само крещи и бие децата.Даже като му кажа,че ще ходим на люлките и той ми казва "Вальо бии цата" А аз постоянно му повтарям,че не трябва да ги бие.Вече не знам какво да правя с него,какви мерки да предприема.Приеха го на ясла и другата седмица живот и здраве ще започне да ходи там....Много,много се надявам да стане по-социален и дружелюбен към другите и да израсте този етап с удрянето.Това ми е надеждата,да свикне с другите деца вече. 
С храненето също имаме проблем - вече нищо не иска да яде,абсолютно нищо,нито закуска,нито обяд,нито вечеря.Само пие мляко.Отслабнал е с един килограм,водихме го при личната и тя каза,че е от кътниците,които му избиват.Започнахме да му разрешваме да яде чипс,кроки,близалки,само и само да сложи нещо в устата си....
Мислех си,че с времето ще стане по-лесно,но вместо това,ми става все по-трудно.
Спирам да пише,че само се оплаквам

Имам чувството,че само моето дете е така....като се огледам наоколо само Валери се тръшка и реве до безкрай.Ако го оставя да си реве,ще реве и няма да спре с часове.Но аз винаги отстъпвам и му давам нещото,за което реве.Става все по-трудно   Като споделя с някоя колежка на работа и ме гледат странно,техните деца не били такива,а били много послушни.
*******************
Lovely , ти за моето дете ли го писа това? Никаква, ама никаква разлика с нас? Само дето не колежки, а приятели и роднини ме гледат с укор и наистина казват, че техните не са си позволявали такова поведение.
Какво ще правим???

Не знам какво ще правим.Вие ще ходите ли на ясла?

Хайде, хайде колежките ви са забравили какво е било в тази възраст.
Точно описание на бебешкия пубертет.Моят е същият, особено напоследък реве за всяко нещо и се опитва да се налага...нормално.Не е вината в никой от родителите.

оф, в една друга тема пиша за истериите на моя. Същото като това, което казваш. Не си го слагай, не си виновна хич. Не се дължи на глезене, нито на не-обичане. Дължи се на:
1. може да е изморен
2. Може да му е такава нервната система. С времето узрява,  идецата почват да реагират много по-нормално.

Моят дивак е ... ко да ти кажа - ако му причиня нещо насила - примерно го хвана за ръката, за да пресечем, ако той не е желаел - реве 1- пресечки по-нататък, тръшка се, свлича се на земята ... с други думи ми казва в прав текст - посмей пак, ако то стиска!

Търпение се иска, не се самообвинявай - няма да помогне

Аз се сещам за една група хора, които все държат да се изтъкнат на фона на някой, който се оплаква. И тук във форума е пълно с такива. Една майка ако разкаже нещо, свързано с детето ѝ, което я притеснява, веднага отговарят с "Ние такъв проблем нямаме. Моето дете НИКОГА не е правило така. Как го позволяваш" и други такива, които много често не отговарят на истината или просто хората помнят избирателно и си спомнят само хубавото.

Така че не се връзвайте на колежки и роднини. Подобни реплики наистина могат да накарат човек да се чувства ужасно. Аз напоследък от много по-кротки реплики избухвам. Само да усетя, че някой се опитва да ми се сравнява и да ме критикува и съм избухнала. Ако е сравнително чужд човек, не му правя сцена, но после го разказвам със съответния емоционален заряд на някой близък, който би могъл да ме разбере, най-често сестра ми Да ми е жива и здрава!

Имайте предвид, че децата много откликват на очакванията към тях и като им се говори непрекъснто за това, че бият децата на площадката, те остават с впечатление, че това се иска от тях и заявяват готовност да си изигрят ролята.
От гледна точка на възрастен това е лишено от всякаква логика, но децата точно така разсъждават.
По-ефективно ще е да не се обръща внимание и да не се првят бурни сцени, ако удари някого, а да се разсейва детето и да му се отклонява вниманието с нещо, по възможност преди да се е стигнало до конфликта.
Но внимавайте за сигнали кога са се отегчили, уморили и имат нужда от почивка. Цяло лято забелязвам деца, които поради неизвестна причина биват държани навън, но те вече са преуморени и не знаят как да го обяснят, понеже и самите те не разбират емоцията много добре. Просто усещат, че им е криво и започват да се дърпат с други деца за играчки, да удрят по някой шамар, да хвърлят пясък и колкото повече майките им се карат, толкова повече децата усещат, че напипват правилното действие, с което да предизвикат прибиране и продължават да дълбаят в тази посока. Накарая след като са ошамарили и охвърляли с пясък половината деца на площадката, майките ги прибират "за наказание", а то детето към това се е стремило през цялото време.

Срещу лошото поведение много помага детето да има избор къде и с какво да си играе и да има стриктен режим, да знае винаги какво следва, а не да се чувства като в небрано лозе.
Това са общи работи, разбира се и няма никаква гаранция какво ще проработи, но имайте си предвид, че известен инат и тръшкане са в реда на нещата. Децата още са малки да схванат логиката на света и всичко, което не е както им харесва, им се струва, че нарочно някой им го прави.

Според мен това е разковничето - склоняваш пред мрънкането. Щом веднъж си "свела глава и отстъпила", следващият път ще се тръшка двойно повече, защото знае, че накрая става, както той иска. Защо не опиташ да устоиш на сцените ... но в началото ще ти е много трудно щом веднъж е разбрал, че тръшкането действа. Не отстъпвай. Не обяснявай. Кажи му с твърд и спокоен тон "казах не" и стискай зъби. Не спирай да му показваш, че го обичаш, но не одобряваш поведението му.Би трябвало след няколко пъти да се научи. И много съм съгласна с Юна, че детето се нуждае от твърди граници - да е наясно какво следва, какво да очаква. Аз например, като наближи времето да си тръгваме от някъде, казвам на Вики, че след малко ще си ходим. И тя негодува, разбера се, не иска, но през няколко минути й го повтарям и тя свиква като че ли с мисълта и накрая сама тръгва. Казва чао на люлки, деца и всичко винава без истерии. Ако се люля, й казвам "Ще те залюлям още 10 пъти и ставаш. Да?" и броя. Тя ме гледа с едни големи заинтригувани очи, превръщам го в игра, брои с мен /по неин си начин )))/ и като кажа "10" спира люлката и я взимам. Кадвам й какво трябва да направи, не я моля и увещавам итя слуша. За съпоставка: баща й винаги я пита "искаш ли ...", Вики казва "не", той започва да я пита "защо" и навлиза в едни обяснения ... накрая, защото трябва, например да я облече, прави това, за което я е питал и с което тя не се е съгласила и картинката е ядосано, объркано и мрънкащо дете - "защо ме пита, след като не зачита мнението ми".

Поне при Вики това действа и за себе си съм намерила начин за справяне в /не всички/ ситуации. Дано съм била от помощ

Благодаря ви, момичета! Ще си препрочитам отговорите ви за кураж!
Lovely, не, не ни приеха в ясла. Засега не възнамерявам да го пускам и в частна.  Да видим докъде ще се докараме!