Пролетно слънце грее, СЕПТЕМВРИЙЧЕ ден след ден лудее! тема №11

Ужасна като всички останали

Да видим ще мога ли да се включа и аз ... Вики спи до мен, а аз издебвам момента /особено неподходящ, както ми се спи/, за да се насладя на свободното си време )

Отдавна не съм писала, но всичко чета

Вики не я кърмя вече от месец и повече. Стана толкова лесно, постепенно и безболезнено, че и аз още се чудя как се случи. Мислех си, че никога няма "да ме остави", но една вечер просто отказа гърдите ми. Последва втора и трета и тя беше все така незаинтересована от тях при все че аз й ги предлагах. След седмица ги потърси, не й отказах, но я уверих, че няма вече нищо там. Искаше сама да се увери в това. След като нищо не потече, Вики с изумление ми каза  "а, мамо, няма". И това беше. Радостна съм, че не се чувствам тъжна и потисната от липсата на този близък контакт. А какви си ги мислех ...

По отношение на говоренето сме много "напред" - много говори и нищо не казва. Изреченията понякога й се състоят от една дума и аз трябва да я доразвия в смисленопивречение и разбера ккаво е искала дапми каже, като ме погледне или посочи някъде и каже "Тити". На нейния език това значи Цецко, Криси и Кирчо - приятелчета. Аз трябва да отгатна кой кога сме виждали, съответното място с кой от тримата е свързано и дали иска да види дечицата или нещо трето. И се започва с въпросите от моя страна ... не я ли разбера, мрънка и се ядосва. "К" и "В" не може да произнася. Заменя ги с "Ч" и "Д". Получава се чоте - коте, Диди - Вики, чуче-куче. Тита е книга. Чийоп е чорап. Панчи е памперс. Нони е гнида - понякога я карам да повтаря по-странни думи, защото това, което чувам от нея, е много сладко и истински се забавлявам ) Ам-ам е "искам солети". Ам-ам ми е "искам млеко". Ам-ам ду -"искам вода".
Еми спирам. Виктория се събуди. Някой ден пакхще пиша ) а е болна - отново с гнойна ангина за два месеца

И ние сме в кюпа на болните.От един месец е с кашлица и малко сополи,които ту спират,ту текват отново.В неделя го заболя ухото.Почти не спахме,но мислехме,че ще мине.На сутринта с Темп. и повръщане в спешното - оттам на УНГ(лекар уши нос гърло),който твърди,че Валери има гноен отит и трябва да му се направи манипулация с пълна упойка,за да изтече гнойта.Шашнах се.Свекър ми е лекар и каза да не избързваме и не го пуснахме в болница.Предписаха ни антибиотик и капки.И веднага се повлия,свали Т и спря да реве от болка.Сега съм в болнични и сме у нас и се гледаме.Здрав е и е като фурия Добре,че не отидохме в болница,сега щяхме още да лежим там.А от АБ нещата се успокоиха и той му повлия мн добре.
Бях забравила какво е да съм по цял ден с него - не ме оставя и до тоалетната да отида.Навсякъде с него,не иска да яде,инати се ...

Ох, изтръпвам от такива истории. Много е неприятно да не можеш да се довериш напълно на докторите, защото не си сигурен, че ти предлагат най-доброто решение

По-малко болести ви пожелавам!

Ужасяваща некомпетентност, дано на никой не се налага да я изпитва отново. Добре, е че бързо е повлияло лечението.
А за яденето аз не го карам на сила да яде и като огладнее си хапва добре. Но опредеделно си има предпочитания - обожава хумус, блоколи, бадеми, ябълка.

Racel, и на вас бързо оздравяване.

А моят днес заспа сам, че и в неговото легло. Не заспива сам. Някой път заспива като му чете книжка сестра му.

На всички болни да оздравяват бързо!

Може ли да споделите как си мият зъбите децата? При нас е голяма борба, не дава аз да ѝ ги мия,  тя само симулира дейност, размахва четката из устата, смуче пастата и това е. Най-много отпред да ги изтърка, но вътре кътниците - не. А се нагала, защото хапва по някоя бисквита, когато спипа кака си да яде тайно и не може без миене. 

Мием се заедно и не отказва да хапне паста по този повод, т.е. аз започвам да мия моите той идва при мен и ми подава неговата четка за зъби. Слагам му паста, която той изсмуква и аз започвам да му казвам едно стихче за миене на зъби, той се заслушва и така успявам да мина навсякъде.

Ще пробвам!!!

Супер, много благодаря за идеята.
Иначе тя е много ентусиазирана, обича заедно да си мием зъбите, само дето не ми дава аз да търкам нейните, стиска четката и крещи с всички сили "Мой риби!!!" (риби са зъби, не знам защо така ги нарича )
A тя сама не ги търка никак качествено, нито иска да ѝ показвам. Иска да си смуче четката, да я дъвче и да симулира дейност.

И ние с миенето на зъбките сме така - крещи, че иска сам и не ми дава да пипна четката, а никак не си ги мие добре и само изсмуква пастата. И каката не ми дава да пипам, но тя поне си ги мие доста по-добре от него и не настоявам. Може да пробвам и аз със стихчето, благодаря за идеята.
Всички болни да оздравяват бързо. Аз вече от тия болести нямам сили да се притеснявам. Днес и двамата ги пуснах на ясла/градина, пък като до края на сесмицата остават 3 дни, дано не се разболее никой (понеже той до момента е изкарвал максимум по 4 дни подред, преди да си лепне нещо - я сополи, я възпаление на ухото, кашлица, температура или всичко накуп).
Каката миналата седмица също нещо се оплака от ухо. Преди това той беше на антибиотик дори, заради възпаление на ухо и температура. Да не би да има вирус дето засяга ушите? Или на децата им е по-слабо място ...
На една приятелка детето също беше с възпаление на ухото и ангина, която премина в бронхит. А две седмици преди това беше с пневмония, която едва откриха. А между двете боледувания дори не е ходило на ясла детенцето. Този сезон е някакъв кошмар с болестите.

Кате, през всеки сезон е кофти-защото са малки и лепят всеки бацил, който им се изпречи. До като не станат на 4 г, за мен е някаква болест-въртележка.

Здравейте, момичета.  
Доста време не сме си писали. Как сте всички? Здрави ли сте вече?

Аз направо не смея да се похваля. 3 седмици са на градина. Е, от време на време някой се позакашля, или теква някой сопол, но вече установих, че не може явно без това, а и е много рядко. След първия месец на постоянно боледуване сега направо имам чувството, че са ходили цяла вечност на градина, без прекъсване. А също малкия вече свикна и сам си се събува и си влиза, без никакви драми. Като походи няколко дни подред и се получават нещата, но първия месец от боледуване нямаше този шанс.
Аз ходя на работа и нямам време за нищо. С ММ се редуваме кой да ги кара на градина и кой да ги взима, който не ги кара сутрин, излиза по-рано (в 5) от работа, а другия остава да работи до късно (обикновено аз, понеже и без това работното ми време е минимум до 6). Обаче гледаме да не ги взимаме по-късно от 5:30-5:45, особено малкия от яслата, понеже ако остане последен и се разстройва малко. А в 5:30 са останали 2-3 деца само. Аз не мога да разбера какво работят на другите деца родителите, че успяват да си вземат толкова рано децата. В началото (през октомври) ми се беше случило да го взема в 5 един ден и беше останал последен и беше плакал доста. Тогава много се притесних, понеже няма как някой да го взима преди 5:30 с едно нормално работно време и от месторабота на другия край на София (както е на ММ) ...

Иначе като цяло нямам време за нищо, а ми се искаше да си играя малко с тях вечер, понеже цял ден не ме виждат. Да, обаче не става. Не успявам и вкъщи почти нищо да свърша и оставям за уикенда повечето работа. Вечер бързаме да приготвим нещо за вечеря и да хапнем. През това среме тези двамата се сдърпват моментално за нещо. Тя постоянно го дразни, а той я скубе, обаче така, че й смъква направо цели кичури коса. Но после продължава да го дразни. И той често я дразни, но тя не го бие, а мрънка и му дръпва една 5 минутна реч, колко е лош и какво трябва или не трябва да прави и той докато я слуша и забравя какво е намислил да й направи.

Хубавото откакто ходят редовно на градина е, че вечер лягат в 8:30. Лошото е, че аз съм толкова изморена, че заспивам с тях. После се будя в 12-1 и не успявам да заспя до 3-4, което тотално ми разбива съня.
Иначе нощно време вече рядко някой се буди. Сутрин ме вдигат в 6:30-7. Малкия сам си сваля пижамата и гащите и сяда на гърне, а Ели ходи до тоалетната. Сами си избират дрехи (особено той, обикновено много спорим за чорапите, защото са с дните от седмицата и аз исках да ги спазваме, но той все си избира чорапи с друг ден). След това се обличат самички от което съм донякъде доволна, донякъде не, понеже на него му отнема доста време, а нали все бързаме ...

Общо взето дните минават по един и същи начин и аз съм много щастлива от това. Звучи странно, но имах нужда да влезем в някакъв ритъм и от малко еднообразие 

Понеже идва зима, се чудех дали да не пробвам да отидем с децата на ски или на зимни кънки. Каката вече не е много малка, а той се води много по нея и няма как тя да прави нещо, а той не. Обаче все пак не искам и да се окаже, че са прекалено малки и да се откажат или да загубят интерес. Вие какво мислите по този въпрос?

Ските са ОК. В Пловдив от тази възраст започва ски-училището.
И аз обичам да ходя на работа!!!

Олеле, вие сте много напред! Той си върви напред и от самото начало, но ето, че сега все по-ясно се откроява
Иначе и ние спорим за чорапи. Аз ѝ ги обувам, а тя ги събува Ходи само боса и нищо не признава.
Да се облече сама и да си избере дрехи - изключено. Ама така е, като си няма режим, няма ходене на градина, нищо.
Като ви гледам режима, направо не знам как издържаш. Ти си истински герой! Искам и аз да можех така...

За ските съм чувала, че има и от 2г, но си зависи от детето. За кънките изобщо не пречи да пробвате, има ледени пързалки навсякъде, някои са целогодишни, примерно в Ринг мол.
Голямата ми дъщеря да не ви казвам от каква възраст започна да кара колело на две гуми и ролери. Това някак си ѝ беше в кръвта, защото стана със страхотна лекота и до ден днешен се придвижва само на ролери, а ако не може - на колело. Когато беше на 2.5 я заведохме за пръв път да кара кънки на лед. И сега кара много добре кънки. Ски също кара, но от 4-годишна. На 3 преценихме, че просто няма смисъл, нищо няма да научи. Може и да не сме преценили правилно, но и не мисля, че нещо е изгубила.
Всякакви неща, дето се пързалят, много добре ѝ се получават.
Малкото изобщо не е по тази схема То ще има други таланти, ама още не се знае какви
Иначе и тя има малки ролери номер 22. Много са сладки. Опитва се и тя да кара, защото гледа кака си само с ролери. Ама не става. Като се покачи и като започнат да ѝ се раздалечават краката и се паникьосва.