ХАЛИТ ЕРГЕНЧ И БЕРГЮЗАР КОРЕЛ В "ТИ СИ МОЯТА РОДИНА" /Vatan sensin/

Публикувана: 10 май 2017, 22:33 ч.
Последно мнение: 14 юни 2017, 15:41 ч.

56 291
736

Mydream - Ветеран

Ветеран

# 435 2 юни 2017, 16:00 ч.

Азизе и Джевдет

Аз: Не успях...
Дж: Не говори...Ела, седни тук.
Аз: Провалих се. Не успях да занеса бележката. Сега животът на всички е в опасност и вината за това е моя.
Дж: Ти нямаш вина, Азизе.
Аз: Съсипани сме, Джевдет. Свършено е с нас. Не успях да предам информацията. Ще ни избият до крак. Всички ни ще убият.
Дж: Азизе, това беше капан, в който трябваше да се хвана.
Аз: Какво?!
Дж: Генерал Васили знае всичко. Разкриха ме.
Азизе: Боже Господи! Какво говориш, Джевдет?
Дж: Бележката беше подхвърлена стръв, на която се хванахме.
Аз: Какво ще стане сега, смърт ли ни чака?
Дж: Не. Нищо лошо няма да ви се случи. Генерал Васили ми постави условие и аз ще го изпълня.
Аз: Какво иска?
Дж: Да извърша предателство.
Аз: Какво?
Дж: Това е. Нямаме друг изход, Азизе. В противен случай ни чака ад. Това е единственият начин, по който мога да ви спася. Но не се притеснявай, ще останете живи.
Аз: А ти?
Дж: Не мисли за мен . Единствената ми мисъл сега е за вас.
Аз: Не може. Няма да го направиш. Какво точно иска от теб?
Дж: По-добре е да не знаеш. Нямаме време. Въпреки че Васили знае всичко за мен, ти няма да казваш на никого нищо. Тръгвам на път. И може никога да не се върна. Но запомни добре, вас няма с пръст да ви докоснат. Никога няма да им позволя това, Азизе.
Аз: Не, моля те, не прави това, което искат от теб. Не го прави, умолявам те. Аз съм готова да умра.
Дж: Твоята работа е да се погрижиш за майка и за децата.
Аз: Не! Дори и да направиш всичко, което искат, пак ще те убият. Няма да те оставя, Джевдет. Няма да те пусна. Не мога да живея отново без теб. Няма да го направя.
Дж: Длъжна си. Заради децата, заради майка, заради себе си. Заради родината ни, Азизе. Бъди силна, не се предавай.
Аз: Не, не съм! Не съм длъжна да правя нищо! Стига вече! Живях достатъчно без теб. Аз няма да те оставя. Не го прави и ти, Джевдет.
Дж: Азизе, стегни се.
Аз: Джевдет, кажи им да убият мен. Кажи им, моля те. Виж, ще ти кажа нещо. Помоли ги да пощадят децата. Али Кемал ще се грижи за тях. Не ме оставяй пак сама, Джевдет. Няма да се справя.
Дж: Азизе, ела на себе си. Трябва да успееш.
Аз: Не, не трябва. Нищо не трябва да правя.
Дж: Азизе! Ти носиш детето ни. Не го забравяй! Както пазеше семейството ни до днес, така ще го правиш и в бъдеще. Ще бъдеш силна, няма да се огъваш. Каквото и да се случи с мен, ще помогнеш на другите да останат изправени и да продължат напред.
Аз: Няма да успея без теб!
Дж: Ще успееш! Азизе, ти ще отгледаш детето ни. Ще го родиш и ще го отгледаш. Погледни ме, вдигни очи...Ти си съпруга на войник, ще се справиш. Ще дадеш на тази страна още едно дете, което я обича. Това е важното. Чуваш ли ме? Слушай добре, няма да казваш нищо на децата засега. Ако се случи нещо с мен, тогава ще им кажеш истината.
Аз: Млъкни! Млъкни! Не искам да те слушам! Нищо няма да ти случи. Ще намериш начин, чуваш ли, потърси друг начин.
Дж: Този е единственият възможен начин.
Аз: Ти ще намериш друг. Заради нероденото ни дете, заради семейството ни, заради страната ни.
Дж: Няма друг, Азизе. Забрави, че има такава възможност.
Аз: Тази възможност ме крепеше толкова време. В тази възможност се бях вкопчила, разбра ли? Във възможността всъщност да не си предател. С тази надежда живях. Джевдет, ти си моята родина, друга освен нея нямам. Не ми я отнемай, моля те.
Дж: Азизе, скъпа...
Аз: Не ме изоставяй, Джевдет. Ще те чакам. Ще те чакам, колкото кажеш. Само не ме оставяй сама. Моля те.
Дж: Успокой се. Вдигни глава... Азизе...
Войник: Командире...
Дж: Какво има?
Войник: Времето изтече. Трябва да върна подсъдимата в килията.