ХАЛИТ ЕРГЕНЧ И БЕРГЮЗАР КОРЕЛ В "ТИ СИ МОЯТА РОДИНА" /Vatan sensin/

Варна, 

Майдрим, да ти го кача някъде, за да го изтеглиш. Само кажи къде.

Така стана, като се влезе в замунда първо и после в каталозите, а не чрез линка. Тегля го вече, тъкмо ми се гледаше нещо различно.
Благодаря ви!
А за брадата на Халит, бях писала преди време, така е. Дори помислих, че ще го засилват някъде на заточение и си казвах отиде действието отново в някой военен лагер и надпис след две години....
Васко не ме касае.
Не мога от мустаци да им видя целувките  
Хахахха! Берг иска надалеч от тълпи, бради, лазарети, затвори и пищови!

Героят на Халит - Орхан ли се казва! Малко ми остава да започна около 20 процента да се изтегли

Да, Орхан е героят на Халит.

На мен ми излезе с турски субтитри и беше идеално.

Вижте и вие дали има някакви други субтитри, поне на английски, защото репликите все пак са важни.

"Червеният Истанбул" - онлайн!!!
Благодаря на Rina!

http://www.odessa.video.az/movie/istanbul-kirmizisi-2017-hdrip-12591

За съжаление на Невал не й достигна смелост да загърби живота, който има. Предпочете разума пред чувствата. Което не е непременно лошо.

Такъв момент присъстваше и в другия филм на Ферзан, който гледах. Въпреки привличането, героите се разминаха по същата причина.

Поне Орхан намери сили да остане в Истанбул и да спре да бяга от миналото си.

Орхан: Къде си?

Невал: Орхан, не мога да дойда. Извини ме, знам, че трябваше да ти се обадя по-рано, но не можах. Опитах. Излязох. Но после се върнах.

Ор: Тогава аз да дойда, където и да си.

Не: Вече се прибирам.

Ор: Къде си, Невал?

Не: Какво е написал Дениз?

Ор: Невал, къде си?

Не: Нали ти казах, близо до дома ми.

Ор: Не мърдай никъде, чу ли?  Гласът ти заглъхва. Не те чувам добре.

Не: Добре, спрях. Какво е написал?

Ор: Писмото започва така: "Мразя те! Не можеш да си представиш колко те мразя, Юсуф. Разбра ме погрешно, както винаги. Липсваш ми, тъжно ми е без теб, а ти си мислиш, че искам да те използвам. Мислех, че обичайки те се изправям срещу целия свят, докато ти само ме нападаш. Смяташ, че ще бъдеш изоставен. Всъщност ти си този, който не се отдава напълно на любовта ни.  Любов... Аз не се страхувам от тази дума. А ти? Защо казваш, че мразиш себе си и мен? Другите ни наказват. Докога ще продължаваме да наказваме и ние себе си? Нужно ни е само едно нещо. Мъничко смелост. Мисля, че аз я притежавам. Не се страхувам от теб. Виждам,  че ти е трудно и се съпротивляваш.  Аз съм готов.  А ти?"  Съжалявам, че не дойде, Невал. Исках да те видя.

Всъщност Орхан написа писмото.

Цитираше думите на Дениз към Юсуф, но всъщност бяха неговите думи към Невал.

Аз в началото не можах да разбера какъв е замисъла, когато майката на Дениз и Дениз си говорят.
че той ще премести нещата от къщата, как щял да реагира госта, когато на сутринта види празна къща, а пък Дениз предложи да вземе от онези нестабилните легла и на сутринта да се чуди в какво се е забъркал...Че от тази къща са минали хиляди и са станали свидели на какво ли не...
Много странно ми стана, що за хора са тези.
Варничка би ли ми обяснила.

Ами шантава фамилия.

Турски дом, отворен като хан за всички. Нещо типично по нашите герографски ширини. И при нас беше така едно време.

А на тях явно им предстоеше в следващите дни да се изнасят от къщата. И това всъщност се случи накрая. Орхан остана в червената къща.

А според мен изчезването на Дениз не беше криминален случай. Той се изпари, защото всички останали герои всъщност бяха Дениз, носеха нещо от него. Аз така го тълкувам, но не мога да съм сигурна, защото  смисълът на повечето неща беше скрит под сто пласта. 

Уааааауууу, за това беше неразбран този филм от масовата турска публика. Трябва да си нива над нея, за да те увлече и да го разбереш този филм.
Гледах го до 30-тата минута и бях така  от Дениз и странностите му, от обкръжението му също. Сега ще го изгледам до край.

Аз не мога да кажа, че съм го разбрала.

Трудно може да се хареса от раз филмът, особено на хора, които държат най-вече на интригуващ и динамичен сюжет, защото нещата не са демонстративно поднесени. Едно и едно не прави две.  

Спомням си, че когато го даваха по кината, повечето хора се питаха в туитър "Някой разбра ли какво стана с Дениз?".   Това означава, че много буквално са възприемали всичко.

 А както каза Дениз: "Аз съм режисьорът на филма. Аз съм авторът на книгата. Аз измислям героите. Аз ще кажа какви да бъдат. Обичам да смесвам истина с измислица и да преувеличавам. Ти  го мислиш за ангел, той излиза дявол, дяволът пък се оказва ангел."

Всъщност, ако трябва да се търси непременно някакъв смисъл, за мен смисълът на филма е в промяната, която настъпи с Орхан. Много хубава рамка на филма сложиха първата и финалната сцена. Но трябва да го изгледам още веднъж, за да усетя по-добре как точно се случи тази промяна, какво я провокира. Повече разменените думи с останалите герои, отколкото някакви събития, според мен. Затова трябва да се вникне по-добре в репликите.

Много ми хареса образът на майката на Дениз. Актрисата също. За съжаление, не й  знам името.

Изгледах филма.
Да, Ферзан Й. каза, че този път негов филм е сниман изцяло в Турция, с турски екип от актьори, но  всъщност единствено някои от тях като излъчване и манталитет/защото  каквато и роля да имаме , актьорът я извайва чрез своето вътрешно усещане/ , малка част от музиката/не мога да кажа, че имаше изцяло ориенталско, турско звучене/ и Истанбул с неговите гледки и джамии придаваше това негово желание за връщане към миналото, към родината. Всичко останало като история на героите, като послания изглежда невероятно валидно за съвременното общество - притоворечиво и динамично, в което  независимо как сме си устроили живота, в крайна сметка сме човешки същества и имаме крещяща нужда от любов. Във филма според мен се говори колко самотни могат да бъдат хората без любов, с голи души, но това се подтиска, изтиква се някъде надолу и навътре и когато денят започне влизаме в руслото на забързаното ежедневие и ставаме като роботи. Но..има хора, които не успяват да живеят загърбвайки това чувство, не могат без любов. Ако я срещнат са готови да си дадат шанс въпреки всичко и всички и други, които я подминават, които могат да продължат живота си, лишен от нея.
Аз гледах без всякакви сб и разбира се, улових много малко от репликите, всъщност навярно са съобщили какво е станало с Дениз, но  от това, което гледах останах с впечатлението, че той просто е напуснал тези хора и този свой живот.
Снимките и картините, събираното и лепеното по стените говореше за живота и смъртта, за раздвоението, за хубавите мигове, за същността на хората - техните тъмни и светли страни.
Мисля, че този филм отразява до голяма степен самия Ферзан Й., но и много други хора, които търсят себе си. Мисля също, че всички герои, особено мъжете, а косвено и Невал - отразяват поотделно и заедно неговия живот.
В самия филм имаше до голяма степен някакво западно звучене, независимо от обстановката/Истанбул/, в която се снима. Много светско, много днешно, въпреки героинята на Зерин Т., въпреки завръщането, старата червена къща.
Да, най-хубавото е начинът по който свърши филмът.
Мисля, че Орхан избра свободата, новото начало, безкрайността на човешките чувства.
Но, ако някой ден видя филма с превод, сигурно ще си изясня и други неща. Всичко това е първото ми усещане без превод.
Хареса ми Халит. Мисля, че в този филм видях героят му Орхан събрал в себе си по нещо от всички други роли на Халит. Имах непрекъснато усещането, че гледам ту Гост, ту Горчива любов, ту Онур...някакво подобно чувство, разбира се на първо място - Орхан в обкръжението на героите на Ферзан.

Героите бяха изключително специфични, все едно отразяваха космополитността на Истанбул - абсолютно всеки един от тях беше представител на неговата пъстрота, история, култура, минало, настояще и бъдеще. Много различни, много характерни, живеещи в града, разположен на два континента.

Ох, вече ми липсват Азизе и Джевдет ...Да пускат фрагман, нали е последен епизод, какво чакат?
Ясно е, че ще се спасят, но пък кой знае каква бомба ни чака, нова, все пак е край на сезона...Трябва да сме в размисъл и потрес....