ХАЛИТ ЕРГЕНЧ И БЕРГЮЗАР КОРЕЛ В "ТИ СИ МОЯТА РОДИНА" /Vatan sensin/

Ами драмата е за Джевдет, не за зрителя/той е наясно/, за децата, които няма да знаят дали ще оцелее, защото често публиката не знае това, което героите знаят и обратно. Може бебето да загуби. Нямам идея какво ще измислят, но ще се случи нещо...Опитът ми от гледането на тр сериали показва, че в края на първи сезон има нещо трагично.
Пък повече от всичко бих се радвала, ако епизодът бъде посветен на семейството на Джевдет, да бъдат един до друг и дори за мутлу сон, два часа. Нали молеха операторчето да бъде така, да гледат Д и А.

Някаква награда за Онур С.

İEF Sinema Burada Festivali Kısa Film Proje Yarışması

Да, със сигурност нещо ще се случи, но трябва да е нещо, което да накара зрителите да си блъскат главите до началото на другия сезон, да очакват с нетърпение старта му, да си кажат "Ейй как ще издържа три месеца?".

Както се чудихме как ще се измъкне Джевдет, след като Васили го разконспирира.

Джевдет и Азизе и да ги гръмнат не е никакъв проблем, защото непременно ще оцелеят.

Не остана. Ще видим в четвъртък как са го измайсторили.

                 Eдна снимка и на режисьора Дурул Тайлан- 06.06./2017г.


        

                                   ......................................

          

Доколкото разбирам ни призовават за търпение и обещават супер финал на сезона /мой си превод/


KAN1‏ @burakkanbir 40m40 minutes ago

Arkadaslar, hileoncu yılkeci cevzizci her kim varsa aranızda hala sette ve sizin için çalısan bi dünya insanız az sabır:) süper sezon finali

"Ти си моята Родина" и в Чили - по тел. канал MEGA

>> Премиерата е планирана за по-късно тази година от чилийския
телевизионен оператор "Мега". ИСПАНСКИ 🎬⭐🎥📺👏👏
Пригответе се за хитовия сериал "Vatanim Sensin".


http://yooying.com/p/1531367200257927180




                 ....................................................................................

Хубав ден на всички!  



Бурак /операторът/ написа в туитър, след като постоянно го бомбардираха с въпроси

"Приятели, почитатели на Хилял и Леон, Йълдъз и АК, Джевдет и Азизе и каквито и други да има сред вас, още сме на снимачната площадка и работим за вас. Имайте малко търпение. Финалът на сезона ще бъде супер"

После се изсипа дъжд от коментари от феновете

Някои писаха "Защо забрави ВасДже-оните /тоест почитателите на двойката Васили-Джевдет/  

Въпрос: Какво стана с общото селфи, нали ни обеща?
Бурак: Търпение...

Въпрос: Защо няма фрагман? Кога ще пуснат втория фрагман?
Бурак: Търпение...  

----------------------------------

Халит се е отбил първо в магазин за канцеларски материали. Изпълнил поръчките на Али /така са решили журналистите/. После отишъл в друг магазин да смени някакъв панталон.
Казал на репортерите, че остава още една серия до края, сезонът е бил много уморителен и очаква с нетърпение да отидат на почивка с Берг и Али.

Момичета, благодаря за споделеното!!!

Добро утро!



Слънчева Сряда за всички вас...
Усмихнете се... и денят ви ще бъде усмихнат!

И за хубаво настроение -  нашата ведра и щастлива,
обичана Бергюша!



................................................

Силно се надявам, че днес ще ни зарадват с фрагман
.....и очаквам ПАРТИ...




Успешен ден!

Малко не съм баш в ритъма на темата, но ... сега изгледах "Червеният Истанбул" или "Истанбулско червено" (срещнах и двата превода), та да споделя.  
Доколкото аз разбирам, темата е: в търсене на своята идентичност. Най-широката основа за личностна идентичност, разбира се, е родината (символът в случая - Истанбул). Само че ... Истанбул като земя, природа, град, дом, семейство ... се е разпаднал. Буквално е деконструктуиран на: отделни картини-места (изрезки от вестници, където минало и настояще се смесват), на отделни вещи(с които човек не може да се отъждестви, а накрая всички са покрити в бяло, наразпознаваеми). И самият Истанбул е в тъмно червено - символ на нощното, потайното, женското. То не изразява, а скрива битието. Това е по-скоро тревожно червено - забраняващо (не - окуражаващо). То е като старият червен фенер пред публичните домове - хем те кани, хем забранява поривите, чувствата.  
Истанбул като домът и семейството? Отново разбит на образи, които не са съвсем човеци, още по-малко личности. Те се движат - но не по собствено желание и мотиви, появяват и се изчезват като някакви марионетки. Говорят, но думите им не градят мостове между тях, а инициират болка, самота, апатия... Никой от тях няма история, всеки като че ли е част от някакъв пъзел в нахвърляно състояние, което няма как да стане историята или картината на едно семейство...
Истанбул като образите на любовта? Човек по принцип става себе си в любовта и е такъв, както и когото обича. В любовта е цялост. Във филма обаче любовта е колебание, страдание - нито жена, нито мъж, нито чувство, нито духовност. Всъщност е самоубийствена, защото е ненамерена, не взаимна, забранена...
Накрая на човек не му остава друг изход, освен да търси основанията за личностната си идентичност не вън, а в себе си. Последната картина - решението все пак да се преплува морето, е решение за действие, при това, мотивирано от сърцето. Морето е символ на динамиката на живота (контрапункт на застиналия и разпокъсан живот на изрезките). То е място на преобразованията и на човешкото сърце като място на страстите, а и на творението, на твореца.
Е, добре, че за човек винаги съществува и "другия бряг"...
Тежък за гледане филм, наистина. Защото разбива митове.
ПП Много интересно наистина е преобразяването на Халит от героя на Ферзан Йозпетек в Джевдет. И все пак, прав е, че работата му с ФЙ му е повлияла много. Различен е както от другите войници, така и от другите патриоти.  

От режисьора Бурак


"Напред към финала"

Кате, много ти благодаря за коментара.  
Филмът не е еднопланов и може да бъде интерпертиран по най-различни начини.
Изисква определено усилие от страна на зрителя, да се поразровиш както в многото пластове, насложени един върху друг от автора, така и в собствената си душа.

Не е филм за отмора и забавление, макар че аз се почувствах  прекрасно, гледайки изяществото, с което са заснети сцените. Разбирам защо толкова много актьори мечтаят да снимат с Ферзан.



РЕЗЮМЕ


Джевдет залавя Васили на местопрестъплението и с това успява малко да забави настъплението на гръцката армия. Джевдет казва, че победата е невъзможна без жертви и загуби и взема изключително важно решение.

Али Кемал разбира, че е грък и блуждае по ръба на дълбока пропаст.

Две страдащи жени...Вероника и Азизе. Едната, живяла години наред откъсната от сина си, другата от  съпруга си.  Сега и двете са принудени да напуснат Измир. Намират се на кръстопът, където очакват да се съберат с любимите си хора. В този повратен момент и двете ще се сблъскат с нещо различно от това, което очакват.

.........................

Последният параграф не ми стана много ясен. Ще видя после в турския форум как го тълкуват.

...........................

Операторът е писал, че днес е последният снимачен ден. 

Че кога ще я монтират серията за утре.

Режисьорът Бурак Арлиел

"Последна сцена"

 Така е, Варна.
Трябва да се гледа пак. Още повече, филмът е автобиографичен за ФЙ и във всеки от тримата главни герои има някакво негово състояние, преживяване. За мен на първо гледане беше интересно, защо едно такова завръщане към себе си е наречено "Червеният Истанбул". 

Здравейте, момичета!   



Благодаря за всичко споделено в темата!