Новородено бебе и голямо куче

Това истина ли е? И този твоя се пише  кучкар!
Все повече мисля, че трябва да му намерите нови стопани. За всички ще е по-добре, вкл. и за кучо.

А ако започнеш да поставяш алуминиево фолио на леглата и диваните, за да покажеш на кучето, че не е желано да се въргаля? Чела съм за такива предложения към стопани на котки, защо да не сработи и при куче?

Може, не споря. Но в Европа сигурно държим първенството,

Докато живее в моя дом или дори само да го посещава със сигурност обезпаразитяването ще бъде редовно.

   Не се сърди, човече, точно затова казвам, че всичко е много субективно – за мен повечето от тези аргументи са несъстоятелни. Единствено това с ваксините и обезпаразитяването не е редно (най-вече по отношение здравето на самата животинка), но както виждаш, авторката го е споменала, след като аз зададох въпроса си. Всъщност, ей-това ме дразни – видя, че повечето потребители не споделят мнението ѝ и почна на час по лъжичка да пуска негативи за поведението на кучето и за отношението на стопанина му.

   Авторката сама написа неколкократно, че кучето изобщо не е агресивно – а щом едно куче от доминантна по природа порода не е агресивно, то значи е добре възпитано. Това е напълно достатъчно.

Това изобщо не е необходимо, ако кучето е възпитано добре, което за тази порода е абсолютно задължително! Не е късно никога да се променят навиците на кучето. Още повече, че то е от скоро в този дом. Тряба да има желание, обаче.
 А и си мисля, че малко късно, шом скоро ще се роди бебчо.

Не съм съгласна.
Подобен стопанин силно се съмнявам, че е възпитавал. Ако кучето не е малтретирано е напълно възможно да се държи прилично. Но не се знае докога. Вече е ръмжало на другото й дете.
Самият факт, че тя не е в състояние да свали кучето от дивана, показва, че мястото й е под него. В критична ситуация абсурд да я чуе. А тя ще е по цял ден сама с него.
Любовта към животните е хубаво нещо, но малко разум и реализъм не е излишен, когато става дума за такова животно.

   Не съм специалист-кинолог, но съм чела, че дори добре възпитано куче от доминантните породи, минало през съответните професионални обучения, трудно се подчинява на по-нискоранговите членове на семейството, което, разбира се, не е равнозначно на това да показва открита агресия към тях – просто избира 1 член от семейството, на когото, ако е възпитано добре, показва безпрекословно подчинение и вярност. Може би в темата трябва да се включи кинолог-бихевиорист – едва ли аз и ти ще налучкаме точната истина и верните подходи в една такава ситуация. Аз само си мисля, от неоспоримата си позиция на лаик в тази сфера, че ако беше толкова трудно да се гледат кучета, едва ли стотици хиляди хора щяха да се наемат със задачата.

Много се наемат, много и си и понасят последствията.

Но много сериозен проблем е и това, че взетите семейни решения се зачеркват с лекота.

Не съм чела цялата тема,само в началото.Аз съм израснала с куче и то точно питбул.Нито съм се заразила с нещо,нито е имало някакъв проблем.Живеехме в доста голям апартамент с много стаи и не се е качвало на моето легло,но се е качвало в други стаи където е било позволено.Всичко зависи от възпитанието,аз не виждам проблем кучето да се качва на дивана или на леглото,ако си има ваксини,ако се къпе редовно и се мият лапите.Ти какво мислиш,че като отвориш прозореца влиза чист и стерилен въздух,а не 10 пъти над нормата замърсен такъв или ,че като избършеш прах всичко е сто процента чисто? И сега имам куче,живот и здраве като имам дете никога няма да си изгоня кучето,то е част от семейството.Пускам всеки ден прахосмукачка заради космите и бърша прах,но това го прави всеки независимо дали е с куче или без,ако иска дома му да е чист.Взела си мъж с куче и очакваш от него да го остави в неговия празен доколкото разбрах апартамент,да стои само и той да ходи 2 пъти да го извежда?Не ти ли е жал за кучето,то все пак има чувства,иска да е сред хора и сред стопаните си,които обича.Ама е по-лесно да няма куче за да не се полагат допълнителни грижи за дома,хвърляме го някъде самичко и мъжа да му мисли.А и щом той отказва да ''махне'' кучето значи го обича като свое дете (така трябва всеки стопанин да обича животното си),според мен трябва да направиш компромис,ако нещо не ти харесва във възпитанието на кучето говори с мъжа си,или сама вземи мерки примерно да го заведеш на учител или нещо такова.

Здравейте,
Не можах да изчистим цялата тема. Не съм и гледала животно, като дете родителите ми не бяха съгласни, а сега нямам време и пространство. Но децата искат и съм им обещала като поотраснах да им взема. Мои близки обаче гледаха животни. Леля ми имаха котка. Малко преди да роди братовчедка ми се върна у тях с мъжа си и живяха там няколко години. Когато се роди детето трябваше да го пазят от котката, че тя все съскаше и гледаше да го докопа. Като проходи малкият я подгони да й се радва, а тя се криеше под дивана. Беше много разглезена, косми навсякъде, и между чиниите на масата минаваше. Като си купиха къща братовчедка ми си взеха куче немска овчарка. Живееше на двора. Беше много агресивно, особено към деца(чужди), малкият на 5-6 годишен й бъркаше в очите, яздеше я и т.н без проблем, пазеше го като очите си. След като почина мъжът си взе каракачанска овчарка. И с двете кучета той се занимаваше, те бяха неговите кучета. После се разведоха. Той отиде в апартамент и остави каракачанката временно. Не можа да си я вземе и я дадоха на други хора с къща и двор.

По темата на авторката. В нейната ситуация мен би ме било страх за мен и децата ми от такова куче. Авторката вече писа, че кучето, което е и женско я ревнува и се опитва да застава между нея и мъжа й. Тя писа, че очаква момиче. Женското куче може да приеме бебето като свое и дори да го ревнува от майката, а може да ревнува бащата от бебето. Аз и не бих търпяла такава лоша хигиена. Имаш куче, искаш куче, тогава се грижиш за него, така както се грижиш и за детето си. (Това за мъжа на авторката и бъдещ татко, явно той други отговорности няма в това семейство). Нере редно и мъжът й да се отмени от първоначалната уговорка и да й натрапва по този начин животното. Ако тя беше в неговия апартамент, тя можеше да си тръгне(как ли би се държало кучето, ако тя и синът й се бяха нанесли в дома на кучето?)

Лозанова, авторката пише, че мъжът й не е спазил първоначалните уговорк кучето да е далеч известно време, че има рискова бременност и й предстои секцио, че той не се грижи за хигиената и възпитанието на неговото куче, че не й помага, че животното е поръчала на детето й и се опитва да ги раздели. Само напред ли ми се струва, че кучето възприема мъжа за свой партньор?

Глупости на търкалета.  Хем не си гледала,хем не си имала,ама иначе знаеш как възприема кучето стопанина си и не знам още какво... Има ги някои неща,но пак пиша,че не е опасна ревността в повечето случаи. И нашата женска ревнува,но мен,а не ММ. Ревността й се изразява в това да си бута муцунката между нас . Не агресивно,не да хапе,а все едно си играем.Зависи как са възпитавани и обучени кучетата.
Това с ваксините не е ок,но подкрепям The Black Cat,дано не се доукрасяват нещата с цел всички дружно да напишем-" Изхвърли кучето,а ако мъжа ти не е съгласен,изхвърли и него!" 

Кучето е мъжко бе хора, четете...

Аз имам голямо куче,две деца-на 6 години и бебе на 2 месеца.Живеем в апартамент от две спални и трапезария с кухненски бокс.Родих секцио по медицински причини и имах тежка бременност.Никога обаче не съм си и помисляла да си махна кучето.Какви ли не теории не изслушах от свекърва ми по темата "Бебе и куче категорично не",даже ме "заплаши",че ако задържим Роко няма да идва,на което с мъжа ми отвърнахме с "Чудесно" и тя млъкна веднага.До раждането на детето бях с контракции и високо кръвно,но пак си чистех,като се върнахме от болницата също.Съпругът ми в началото го разхождаше само той и вечер се занимаваше с децата.Сега,когато се възстанових задачите са разпределени-той го разхожда сутрин,а аз вечер,по цял ден съм с него и бебето,но пак си върша домакинската работа и вкъщи е чисто,че даже свеки ми се чуди как успявам.Когато има желание има и начин,другото са оправдания.Когато се прибрахме от болницата,Роко заобича бебо веднага.Венелин(бебето) спеше и го сложихме в леглото му,а Роко застана като пазач пред вратата и не пускаше никого до него,освен мен,баща му и батко му,докато не се събуди.После дойде при нас тримата,родителите ми и свекърва ми,и започна да се закача с всеки по отделно,за да го погалят.
За породата не съм съгласна,защото най-добрата ми приятелка от детинство имаше питбул и никога не е проявявал агресия към мен или друг.Зълва ми има много миловиден на външен вид и отвратителен по характер кокершпаньол.Та същия този "малък ангел" захапа доста лошо големия ми син без никаква причина.Е,тогава вече побеснях,защото свекърва ми много го защитаваше,че нищо не правело и това било куче,а не като нашия помияр.
И Най-накрая,че много дълго стана,въпросът с кучето е трябвало да го разрешите още,когато сте решили да живеете заедно.Ако си знаела,че той и кучето са пакетна сделка,и той няма да го махне,защото ти така искаш да не сте се събирали под един покрив.Да обърнем въпроса и от неговата страна.Значи той трябва да гледа големия ти син,който не е негов,но ти не можеш да гледаш неговото куче,така ли?Ами той ако махне кучето и после ти каже "Прати големия при баща му"какво правите в тази ситуация?Ти си жена с дете и той те е приел,по мое мнение ти пък трябва да приемеш кучето.

Голяма любов към куче, което 3 години не си завел на вет За разходки не го мързи, но едни лапи да измие и да го изкъпе са проблем. За мен е странно...
Авторке, като му кажеш да му мие лапите след разходка, той какво отговаря?