След като ще живеете заедно кучето не е вече само негово. Много повече полза ще има, ако се разберате когато се възстановиш след раждането той да гледа бебе за по няколко часа, а ти да ходиш на инструктор с кучето заедно с по-голямото дете. За да се научите какво може да очаквате и искате от него, и как да се държите, за да го постигнете. Семейните отношения са много сложни, предполагам вече си научила, че е по-лесно да гледаш дете сама, отколкото с мъж, с когото имате непреодолими различия. Ако си съгласна да живееш с кучето, наистина е по-добре да работиш с него и да го възпиташ по вкуса си, отколкото да го пратите някъде, откъдето да дойде после още по-разглзено и проблемно, изнервено от смяната на собственици и от новата среда. Иска работа и усилия, най-вече в началото.
С питбул и дете бих била по-спокойна, отколкото с някоя истерична порода, която не търпи груби ласки. Предполагам в случая говорим за гледано и възпитано домашно куче, а не за използвано за боеве. От мъж, ползващ за боеве куче бих се страхувала повече, отколкото от самото куче, и нито един от двамата не бих държала в дома, леглото или до децата си.
Виж целия пост
С питбул и дете бих била по-спокойна, отколкото с някоя истерична порода, която не търпи груби ласки. Предполагам в случая говорим за гледано и възпитано домашно куче, а не за използвано за боеве. От мъж, ползващ за боеве куче бих се страхувала повече, отколкото от самото куче, и нито един от двамата не бих държала в дома, леглото или до децата си.
Така си е. То само по себе си няма вина за нищо. Както си го научиш.