Новородено бебе и голямо куче

Да, повярвала е. Нали писа, че са се познавали от години. Мислела си е, че го познава твърде добре, но ето, оказва се, че не е така. Понякога си мислим, че познаваме някого, ама се оказва обратното. Ако ще и 20 години да сме общували.


Има закон за задължителна кастрация, но не се спазва.

Според мен някои породи трябва да се продават само на хора, които имат условията да се грижат за тях и преди това задължително трябва да минат обучение с професионалист. Не всеки, който е решил да се покаже колко е страшен да може да си вземе ротвайлер и да го пуска насам натам да всява страх.

Имали сме куче, но аз в София не бих си взела по 2 причини:
- За голяма и свръх подвижна порода си трябва място. Не вярвам, че една немска овчарка се чувства добре в апартамент, например. Аз съм много подвижна и мога да бягам редом с кучето с километри всеки ден, но все пак после ще се приберем в стая. Едва ли ще му е много комфортно. Забелязала съм, че много от собствениците са си взели породи, изискващи минимум 10-15 км здраво беснеене на ден, докато самите те се качват на кола до магазина и въобще не са способни да са редом с животинката си. В резултат или я пускат безконтролно, докато люпят семки отстрани, или просто я мъчат като не й осигуряват нужното движение.

- Малка порода, подходяща за живот в голям град, в апартамент, би ме било страх да водя на разходка сред несъобразителните собственици на едри породи, които си ги пускат ей така. Нито тя може да се защити, нито аз бих успяла.

Когато имахме куче - ирландски сетер, можех да се закълна, че е най-кротичкото и любвеобилно животинче. Завирала съм си ръцете в устата му, гушкаш го, скубех го, бутах го, тормозила съм го, както само дете си знае. Ама един път захапа баба ми, която основно го гледаше, за ръката и се наложи да я шият. Защо, не знам. И тя не знае. Беше веднъж за целия му гушкав живот, в който внимаваше даже да не ме блъсне с опашка. Ма ей на, куче е.

Сетих се да питам за това сълзене от пениса, водил ли го е на ветеринар?

 

Авторката се изгуби- дано не се е отчаяла от съветите, преценявайки че няма сили да се наложи.
Аз бих ѝ предложила, да се опита да въздейства чрез лекарите от детската консултация или личния лекар.
Да каже на мъжа, че искат паспорта на кучето с ваксините и всичко, което му е давано, защото ще ражда със секцио.

Не знаех, че е приет. Като няма кой да следи дали се спазва и да налага наказания при неспазване все тая.
Съгласна съм и с поста на Гугъл. В БГ все още всеки може да си вземе, каквото  поиска, да го гледа както поиска, да го захвърли когато започне са му пречи без  милиграм последствия конкретно за него, последиците са при всяко положение за цялото общество. А гневът на същото е насочен към животните, не към тъпанарите. Имаме невероятно търпение към същите и тази тема е само едно мъничко доказателство за това.
Не знам как се търпи подобен кретен, много се ядосах. Случил е просто.

Защо да се е изгубила? Писала е последно снощи в 12 ч.
Като се наспи, запретне ръкави да почисти и прати детето на училище, и ще дойде и тук.

Я моля цитирай
Много съм "за" кастрацията. Решава много проблеми с размножаването на кучетата и бездомничетата по улиците. Затова се насърчава - чрез информационни кампании, безплатни кастрации, освобождаване от данък за кучето и др. Но закон за задължителна кастрация няма.

В случая на авторката това няма как да стане, защото е толкова търпелива и отстъпчива, че не би могла да стъпи на ничий врат, така че и да направи плахи опити, ще си личи, че не е в природата ѝ, затова ще бъде безрезултатно. От друга страна мъжът е пълен тапир, който дори няма врат, върху който да стъпиш. Ще ти се хили нахално и ще прави, каквото си иска, просто защото вече му е показано, че всичко му е позволено. Кофти, ама това е положението. Предвиждам, че авторката ще живее с бебе и питбул, дори това да не ѝ е първо желание.

Ами пробвах, ама май не мога 
Значи съм се заблудила много. Още като имах куче допреди няколко години четох, че се готви да се приеме такъв законопроект. После питах за ветеринаря и той ми каза, че вече е приет. Та съм се предоверила явно.
Но такъв закон ще е от голяма полза.


За съжаление си права. Въпреки, че може и да не е толкова търпелива и в един момент да и кипне. Във форума е по-курназ. Да беше такава и вкъщи.
Но предвид описаните хигиенни условия, които търпи не ми се струва такава голяма чистница.

Каквато и чистница да е, когато имаш мърляво животно без навици, не можеш много да сториш по отношение на хигиената. Дори да чисти, псето отваря още много работа, която пада на нейния гръб.
Пък и някак не ми се вижда редно в деветия месец да хвърчи като финикиец с парцала, направо си е обидно.

След като няколко дни опитвам да науча кучето да спре да се катери по мебелите сутринта ги заварих пак на дивана. Казах му че полагам някакви усилия,че трябва и той да го направи и ако иска да живеем всички заедно кучето трябва да се научи на елементарни навици.Казах,че аз съм направила компромис и че и той трябва да направи такъв,като поне го свали да лежи на земята,отговора беше че няма да стане и не може аз да командвам. В резултат си събра багажа с отговора че кучето винаги ще е по-важно и от мен и от детето.
П.С. Още не го е изнесъл.

До някое време мислех, че темата може и да не е пързалка, ама сега вече...

Олеле, какъв "мъж".

Изнесе се? За мен е номер, защото от действията му не личи да го е грижа за кучето. Водил ли го е на лекар за здравословните проблеми с пениса? Мързи го, та 2 не вижда. Пробва се да те накара да клекнеш и да ги почистваш и двамата.
Но ако наистина детето не е важно за него за съжаление нищо не можеш да направиш. Не разбирам такива хора, които се сещат, че децата не им трябват след като ги направят.
Имаш ли близки около теб?