Габриел Гарко и други Bello Italiano актьори, техни филми и сериали... тема 24

С.Т. - ...Все още не съм ви казала, кой ще ни е първия гост. Той е много много обичан и можем да кажем, че е един от “царете” на италианските сериали и днес ще разкаже за себе си така, както никога не го е правил до сега. Готови ли сте...казвам по точно на жените...? Във “Verissimo” Габриел Гарко.
Г.Г.- Трябва да внимавам...
С.Т. - Добре дошъл!
Г.Г. - Как си?
С.Т. - Габриел Гарко! Добре съм, а ти? Тук /показва му стола/.
Г.Г. - Благодаря!
С.Т. - Какъв господин /джентълмен/?. Всичко вибрира. Всичко наред ли е?
Г.Г.- Струва ми се, че всеки път като идвам, сме все по-близо един до друг.
С.Т. - Наистина, все по-близо сме. Удобно ли ти е така?
Г.Г. - Да, ОК
С.Т. - Ок. Как си?
Г.Г. - Добре, а ти? Вие?
С.Т. - Обърни се, искат да те видят. Караш хора, които никога не са ходели на театър да ходят на театър, защото Габриел, за който не знае, играе в театъра, където изпълнява ролята на  Ендрю...
Г.Г. - Да.
С.Т. - …който е малко като твой двойник, неговата история си прилича с твоята.
Г.Г. - Да, много странно. Историята е малко особена, защото е писана през 80-те години в Америка. Когато я прочетох си казах: “Да, това искам да го направя, защото е забавно”. Това беше една възможност да се върна да играя в театъра с една особена комедия, с много хубави колеги, които си тежат на мястото, искам да кажа, че си тежат с техните имена. Говоря за Paola Gassman и Ugo Pagliai. С героя, който играя, си приличаме много. И той е ТВ актьор, който иска да играе в театъра. Решава да направи Шекспир, като изиграе ролята на Ендрю и...
С.Т. - ...и никой не идва в театъра първия път.
Г.Г. - Не, не идват...Правя...Ела да я гледаш /пиесата/.
С.Т. - Не, не в театъра при теб, а в комедията...на този който играеш.
Г.Г. - Да, разбира се, този който играя...
С.Т. - В пиесата, никой не идва да гледа, но накрая всичко се разкрива.
Г.Г. - Неее, идват. Проблема е, че всички мен гледат. Дай, много сладка и забавна комедия.
С.Т. - При твоя герой има висоти и низини...като при всички нас в живота.
Г.Г. - Да.
С.Т. - Ти също си имал падения и изкачвания.
Г.Г. - Разбира се.
С.Т. - Вярно ли е?
Г.Г. - Да.
С.Т. - Тогава, ако си съгласен да се опитаме да анализираме твоя живот преминавайки  през всичките твои проблясъци.
Г.Г. - ОК.
С.Т. - И така, да започнем с нашия Габриел бебе. Имаме негова снимка като бебе.
Габриел се смее на снимката.
С.Т. - Това си ти. Така наречения Габриел- торнадото.
Г.Г. - Защо?
С.Т. - Защото не си се спирам нито за минута.
Г.Г.- Истина е. Това беше един период от моето детство, в който майка ми ми слагаше нагръдник с каишка.
С.Т. - За да не падаш ли?
Г.Г. - Може би...не, защото бях много шавлиф. Имах много хубаво детство. Семейството ми е многолюдно и много разхвърлено. Проблема в нашата къща беше, независимо, че имахме две бани и в последствие станаха три, да идеш в банята/тоалетната, защото с моите сестри беше почти невъзможно. Затваряха се вътре и...фию, фию
С.Т. - Заключват се вътре и...чао
Г.Г. - Довиждане...Но детството ми беше много хубаво, имам много позитивни спомени от него.
С.Т. - Значи хубаво и позитивно детство си имал. А някоя по - специална лудория да си направил, която майка ти и до ден днешен да я помни?
Г.Г. - Да, със сигурност. Веднъж рискувах да запаля кухнята,...
С.Т. - Но как така кухнята?
Г.Г. - Аааам запалих  и една нива зад къщата...
С.Т. - Не, не, разкажи ми малко повече...запалил си нивата с житото?
Г.Г. - Също така имах един лош навик с частите на LEGO. Взимах ги и ги палех и се забавлявах като обикалях в къщи...нали ги знаеш огнените капки, които се образуват. Жалко, че имаше паркет, така че...
С.Т. - Значи ти си бил малко... арт пламъка на Господ отколкото Габриел. Ужасния Габриел!
Г.Г. - С огъня имам много специална връзка. Винаги много ми е харесвало, така че на края...
С.Т. - Добър ли беше в училище?
Г.Г. - Ръководех се от това до колко са ми симпатични учителите. Базирах се на това до колко ми харесват.
С.Т.- Значи си базирал по симпатия.  
Г.Г. - Да. Ако ми харесваше даден учител слушах много. Трябва да кажа, че бях късметлия, защото ми беше достатъчно  да слушам в час и после в къщи учех по-лесно и точно. Винаги рискувах да получавам 7 за поведението ми в у-ще.
С.Т. - 7 за поведението ти? Това си ти като юноша.
Г.Г. - Тук съм на 15 год. Бяхме в Сан Ремо на ваканция.
С.Т. - ...на ваканция...хм
Г.Г. - И няколко години по-късно се върнах по друг повод.
С.Т. - Отишъл си по работа. И така, знам че си бил много добър, макар да си имал 7 за поведение, по италиански език.
Г.Г. - Кой ти каза?
С.Т. - Ее...ти ми кажи защо?
Г.Г.- Сега не ми казвай, че си докарала учителката ми по италиански защото...
С.Т. - Не, не няма я тук при нас, но ти си бил много добър по италиански поради една точна и ясна причина.
Г.Г. - Коя е?
С.Т. - Опитаха се...Ти си бил много добър по италиански, защото...
Г.Г. - ...защото казах, че ще сляза по стълбите на Сан Ремо /на сцената/ смях
С.Т. - Не.
Г.Г. - Така е, така е.
С.Т. - Не, нали ми каза, че ако ти е харесвала учителката /учителя, си учел повече.
Г.Г.- А, защото учителката ми по италиански е била добра?
С.Т. - Много хубава е била.
Г.Г. - Вярно, по италиански съм имал винаги една и съща учителка в началните класове. В по горните класове имах една друга, която също беше много хубава, не знам дали ме гледа в момента.
С.Т. - Точно за нея говоря. Да поздравим дъщерята на президента, учителка по италиански, много хубава и постигнала много успехи...
Г.Г. - После имах един учител, който ми беше много антипатичен.
С.Т. - А, много хубаво.
Г.Г. - И там...
С.Т. - И как се казваше?
Г.Г. - Не, не, не
С.Т. - Е как така не, казвай, хайде. Така или иначе училището вече си го минал. Отпреде ли стоеше, преписваше ли...?
Г.Г. - Бях на последния чин.
С.Т. - На последния?
Г.Г. - Да
С.Т. - Хвърлял си...и чао
Г.Г. - Бяхме четирима и ги вършехме едни...Беше период...трябва да кажа, повтарям го на всички младежи, с които се срещам, може би днес училището се е променило, не знам, но  моя училищен период, за мен ще си остане като един от най-хубавите, защото за по малко неща мислехме, много се забавлявахме, тогава са се създали истинските приятелства, които си остават за цял живот.
С.Т. - Запазил ли си някои? /приятелства/
Г.Г. - Някои да.
С.Т. - Това е добре. И така, говорихме за училището, за детството ти и това са моменти...как да ги определим?
Г.Г. - Безгрижни.
С.Т. - Безгрижни, а сега да преминем в периода, в който получаваш супер проблясък. Периода, в който ставаш нашия Габриел Гарко.
Г.Г. - Да.
С.Т. - Нашия Габриел Гарко...
Г.Г. - Не се случи изведнъж...пуф и айде
С.Т. - Защо не се случи? Дълъг ли беше пътя?
Г.Г. - Това желание го имах още когато бях 9 годишен казвайки насам-натам искам да правя това, искам да правя онова. И после, от там да дойда до тук, независимо от разстоянието между Торино и Рим, пътуването беше много дълго, защото започнах на 16 год. Снимах се в първия си филм, който се казваше “Vita con figli / Живот с деца“. Имах много малка роля там. После се преместих в Рим, после се върнах в Торино, после пак се върнах в Рим, после като ми свършиха парите пак се прибрах в Торино, така че постоянно се лутах за да изкарам някакви пари в Торино. Върнах се отново в Рим за да направя контакти, да се запозная с агенции и др. И така малко по малко започнах.
С.Т. - И после е дошъл момента на супер проблясването, който е през 2006г., когато излиза “Чест и уважение” , ако може така да кажем.
Г.Г. - Да.
С.Т. - На който си се посветил. Преди това си работел с  Озпетек във филма “Le fate igniorante/Невежите феи
Г.Г. - Снимал съм се в доста филми, но...
С.Т.- но благоденствието жените да те спират и да искат да те целуват идва през 2006г.
Г.Г. - Какво каза Госпожата?
Жвната - Влюбих се във теб.
С.Т.- Влюбила се е в теб.
Г.Г. - Така ли? Въпреки, че бях лош?
Жената - Обожавам те!
Г.Г. - Благодаря!
Жената - И винаги ще те защитавам с шпага в ръка.
С.Т. - Ще те защитава с шпага каза Г-жата.
Г.Г. - Имам ли нужда? Да, имам нужда.
С.Т. - Може ли да подариш една целувка на Г-жата?
Г.Г. - Добре.
С.Т. - Отивам да я доведа. Идвам г-жо. Елате с мен. Тук всичко може да се случи. Как се казвате г-жо?
Жената - Кармен. Обичам го от “Чест и уважение”. Аз го обичам.
С.Т. - Хайде Кармен, това е твоя момент.
Жената - Прекрасен си.
Г.Г. - Много благодаря.
С.Т. - Благодаря! Извинявай, тук във Verissimo, всичко, може да се случи.
Г.Г. - Но моля ти се, няма нищо.
С.Т. - Това е любовта на публиката.
Г.Г. - Виж, аз съм...какво каза?
С.Т. - че повече няма да си мие ръката госпожата
Г.Г. - А ок, и лицето ли?
С.Т. - И лицето също. Това е реакцията.
Г.Г. - Освен да ми създаде удоволствие, нищо друго. По принцип работя за публиката, разбира се и за себе си, защото няма по голямо удовлетворение да работиш това, което ти харесва. В това отношение съм голям късметлия. Очевидно е, че също така работя и за публиката, така че оценяването става от публиката, защото ако публиката ме мразеше и не гледа моите неща няма да мога да продължа да работя.
С.Т. - Но публиката те обича, обича, обича. Обаче, известността...известността е хубава, тя е всичко, но също така си има и негативни страни.
Г.Г. - Виж, има разлика между известността и успеха. В смисъл такъв, че успех може да има един добър доктор, прочут в кавички. Известността е друго нещо. Така, че да ги управляваш двете едновременно понякога не е толкова лесно. Т.е. започнах с тази работа за да стигна където съм сега. Надявам се да постигна още повече, но никой не ти дава онези прочути инструкции как да се държиш, какво да правиш, най-вече какво да НЕ правиш. Трябва да ги научиш като ги опиташ на гърба си. Така, че забивайки си носа в стената понякога е тежко, но ти помага да разбереш всичко. Понякога е неуправляемо, понякога се контролират...
С.Т. - Кога е неуправляемо, кога имаш чувството, че не можеш да контролираш известността?
Г.Г. - Не, не че не мога да я контролирам, за щастие успявам да я котролирам, защото си направих къща, където създадох моето гнездо, където мога да бъда наистина себе си, защото извън него, искаш - не искаш, минимум трябва да си личност, защото не винаги можеш да дадеш всичко. Известността стана неконтролируема от както съществуват GSM-ите с фотоапарати. Тогава проблема стана сериозен, защото всяка секунда от твоя живот прекарана извън дома трябва да внимаваш, някой да не те снима, да ти направи видеоклип. Лошото е, че после ги публикуват в социалните мрежи, могат да те “хванат” във всеки един момент, с всеки човек, всичко може да се случи. Така, че става малко опасно, защото може би ти нищо лошо не правиш, но една грешна снимка, едно грешно видео кара фантазията на хората...
С.Т. - Е, щом не правиш нищо лошо?
Г.Г. - Е да де, но хорската фантазия пътува /лети/.
С.Т. - Това е така, но...
Г.Г. - Даже прекалено много бързо пътува.
С.Т. - На тебе случвало ли ти се е? Можеш ли да дадеш конкретен пример?
Г.Г. - Много пъти ми се е случвало. Много пъти ми са се случвали такива неща. Не искам сега “да хвърлям топката”, кой знае какво пак ще се случи, обаче тенденциозно забелязах, че публиката обича да разрушава. Т.е. достигнали до една точка, говоря за социалните мрежи, обичат да говорят лошо. Така, че това понякога те смущава. Научих се с времето и това да контролирам, защото аз съм роден, когато социалните мрежи не са съществували. Появиха се, научих се да ги контролирам, защото трябва да сложиш на везната това, което тежи и което не тежи /да отсяваш полезното инфо от неполезното/. Но удари съм получавал.
С.Т. - Имал си значи? Кой е бил най-силния удар?
Г.Г. - Най-силният от всички? Когато ми казаха, че съм се преправил /имам пластики/. Тогава за първи път ме удариха в нещото, което съм си мислел, че никога няма да ме атакуват - моята физика, защото да си говорим истината...осъзнавам какъв съм, и осъзнавам също така, че до тук съм стигнал благодарение И на външния си вид. В този същия случай, за който говоря, снимките бяха преправени. Аз не се чувствах добре, това е друга тема, която не ми се започва, защото вече ми писна, но след толкова време след като беше показано, че това не е вярно бла-бла и всичко останало, между другото казано от хора, които имат ей толкова мозък, когато е надут, демонстрира се, че не е вярно и да продължаваш да четеш коментари, в които ти пишат “Ти си си правил пластика”...оставаш така и си викаш “всичко е безмислено. Нищо не струва.
С.Т. - Не е вярно казват дамите. От друга страна, когато не се знае къде да атакуват, атакуват абсурдни неща, нали?
Г.Г. - Е, тук мога да кажа..., когато си изложен на светлината на прожекторите е очевидно, че ще говорят лошо. Например, когато участвах на Сан Ремо. В един момент, един човек, който беше с нас, ,и каза “Не мога да понасям всичко това, защото говорят прекалено лошо. Аз му казах “Виж, можеш да имаш два крайни резултата - или да говорят лошо или да не говорят. Какво предпочиташ?” Защото на Сан Ремо не могат да правят друго, освен да злорадстват т.е. трядва да те унищожат по един или друг начин. Ако не намерят поводи пак те унищожават. Така, че такава е играта. Приемаш я философски и продължаваш.
С.Т.- За това ли ти, когато си свършиш работата изчезваш?
Г.Г. - Да, когато си свърша работата и изчезна, това е така, защото работата ми е много хубава и запленяваща. Много обичам да съм на снимачната площадка, много обичам да съм на сцената, също така ми харесва да давам и интервюта, ако трябва  да бъда честен, защото ти дава възможност да покажеш това,  което си в действителност. И все пак е опасно, защото рискуваш напълно да загубиш контакт с реалността. Вече ми се е слъчвало...Случи ми се веднъж преди няколко години и мога да ти кажа как...
С.Т. - Загубил си контакт с реалността?
Г.Г. - Ще ти обясня...Случи ми се веднъж, бях пред огледалото и  не видях самия себе си, а образа, който всички виждат. Този ден се уплаших. Тогава беше премиерата на един филм, говоря за преди много години, и си казах “Алт, трябва да се съвзема, т.е. трябва отново да влезна в нормалните релсите. Отидох на летището, видях кой е първия полет който заминава, беше за Париж и така отидох там за 15 дена без да предупредя някой. Избягах. В Париж намерих моето нормално състояние и се върнах в Рим отново зареден. Тази работа толкова много те изсмуква и понякога не си даваш сметка, че...да, вярно е, че тенденциите показват, че това се е случвало и през 40-те, 50-те, 60-те години, когато известните личности са ги издигали на пиедестал като богове на Олимпия. Истина е, че така трябва да работи тази машина и много добре, но който се намира “горе” на върха, трябва да не забравя, че не е само на пиедестал, т.е. и той върви по земята, и той е нормален човек като другите. Искам да си остана такъв, по възможно най-обикновения начин.
С.Т. - Кога би ти се искало да бъдеш невидим? За да направиш какво?
Г.Г. - Виж, ще ти кажа истината. Факта, че съм познат на другите...аз живея при тези условия от 16годишна възраст...падна ми микрофона, ще го държа тук...така, че честно казано, не знам какво означава обратното. В същото време не отричам и факта, че ако трябва да изляза на улицата...може би някой път ми се прииска да отида да си купя кроасан, както стана със случая на “Striscia la notiziа”. Взех си кроасана, после дойде телевизията...колко досадно...не ми се искаше да ме притесняват в този момент...това са нормални реакции, но в същото време си давам сметка като анализирам- ако един ден това никога не се случи, ще започне да не ми достига въздух.
С.Т. - Ще се притесниш.
Г.Г. - Какво става, какво се случва...? Защо не ме молят за снимка, автограф.., така че странни реакции са това. Ясно е, че понякога искам да бъда оставен на спокойствие, може би в редките случаи, в които се виждам с моите родители със сестрите си, когато всички заедно сме на ресторант. Искам да се концентрирам върху тях, защото единствено когато съм с тях, се превръщам в дете, независимо, че съм на 45 години. Иска ми се да бъда в къщи с тях, със семейството си. И там известната личност изчезва напълно. Така че, в тези моменти ми се иска да бъда отново техния син и когато ми поискат снимка все едно нарушават личното ми пространство и им казвам “ Извинете ме, но не сега”, защото има хора, които не разбират и ми казват “А, какъв е заядлив”. Не че съм заядлив, но има моменти и моменти. Понякога ми се иска да се забавлявам, да бъда спокоен, да бъда...
С.Т. - Но това е твое право.
Г.Г. - Знам, в някои случаи разбирам някой да не остане...,
С.Т. - Разбира се, да остане разочарован.
Г.Г. - Да не остане разочарован само, защото е поискал да се снима с мен. Така, че това е една трудна ситуация, с която да се справиш.
С.Т. - Значи, ако Габриел Гарко в даден момент няма желание, простете му. Той е прекрасен, аз ви го казвам дами. Искам да кажа, оставете го за момент на спокойствие. Например когато ходиш в супермаркета, нали?
Г.Г. - Недей, защото сега всички ще ме питат за теб...смях. Не, шегувам се. Виж, в живота всичко може да се прави. Очевидно е и общо като си представя, си мисля, че аз ако видя някоя личност  да яде няма да го снимам докато се храни. Ще го изчакам да приключи и после ще му се извиня и ще помоля за снимка. А в същност е станало много модерно да се опиташ да хванеш/уловиш известнаta личност, която и да е тя, по възможност в най-неприятния момент. Веднъж мен ме проследиха до тоалетната, докато правех пи-пи. С насочен телефон...
С.Т. - Видео клип ли ти направиха?
Г.Г. - Опитаха се, но не успяха. Обаче си казах “не, поне тук не”.
С.Т. - Вие ли бяхте дами? Не, не са били те.
Г.Г. - Има ли някой от присъстващите?
С.Т. - Има ли някой ? Няма никой.
Г.Г. - Вие ли бяхте ?
С.Т. -Г-жата ли е била ? И така, казваш, че най-хубавите ти моменти са, когато си си в къщи, но твоята къща, на практика е като зоологическа градина, защото е пълна със животни.
Г.Г. - О Боже, това Арагон…Да, до сега  имам 4 кучета, едното умря това лято и….4 котки, после имам и 6 коня, които не ги държа в къщи, то е ясно, няма да спя с тях.
С.Т. - Само като си помисля, че може да спиш в хола с един от конете…
Озовах се в тази ситуация поради куп причини. Две от кучетата намерих на улицата, прибрах ги, исках да ги дам на някой друг, но накрая ги задържах. Ако ме питаш, какво предпочитам ? Искам само едно куче.
С.Т. - Само едно куче ?
Г.Г. - Да, защото повече се наслаждаваш, успяваш да създадеш връзка и не проявяваш антипатия. С 3-4 започва да става малко проблематично, защото накрая не се наслаждаваш на нито едно. Не можеш да си играеш с тях, особено когато не се разбират помежду си. Принуден съм да ги разделям. Не мога да бъда половин час с едното куче, половин час с другото, и с другото т. е. Не се сближавам с нито едно от четирите. Накрая си дадох сметка, че преди това, когато имах само едно куче беше много по-добре като отношение. Винаги го взимах с мен ...
С.Т. - Това е кучето, което видяхме на снимката?
Г.Г. - Не, друго е. Беше един черен дог.
С.Т. - И как се казваше?
Г.Г. - Бакко.
С.Т. - Бакко...колко дълго беше с теб?
Г.Г. - Е, умря на 7 години, така че 7 години бяхме заедно. Той беше винаги с мен. Може би, ако беше жив, щеше да бъде тук...е не тук в студиото де...А  ето го, това е той.
С.Т. - Това е той. Хубав е... Който има домашен любимец, който е станал част от семейството, може да разбере, какво означава да го загубиш.
Г.Г. - На 4 години родителите ми ми подариха един Боксер и беше с мен до 18 год. ми възраст. За мен, когато той умря, беше все едно съм загубил един брат. Така, че това беше голям удар. После имах Бакко, т.е. него. Винаги беше с мен. Дори когато трябваше да го подложа на евтаназия....беше огромна тежест.
С.Т. - О, майко мила! Съжалявам!
Г.Г. - Стига за сега на тази тема.
С.Т. - И така...В твоята кариера се запознаваш с Вирна Лизи.
Г.Г. - Да.
С.Т. - Вирна Лизи е била и твоята мечта като професионалист, била е като икона за теб.
Г.Г. - Тя беше като икона за мен поради много причини. Мисля, че тя беше една от най-красивите жени на света.
С.Т. - Каква беше тя за теб от човешка гледна точка?
Г.Г. - Вирна беше човек, който много харесвах, когато се смееше, защото лицето й грееше. Беше човек...не затворен, а много резервиран и за това изключително я уважавах. Един ден в колата, тъкмо бяхме получили заедно награда от Roma fiction fest, а аз винаги на нея я давах, та в колата ми каза “Габриел, престани само на мен да я даваш и започни да ми говориш на “ти”. Казах “Добре”. Следващия път, когато се видяхме насаме си говорехме на “ти”, на публичните места продължих да се обръщам към нея на “вие”. Т.е., на снимачната площадка- на “вие”, насаме - преминавахме на “ти”. Това е един вид уважение. От вътре ми идваше публично да й говоря на “вие”, а когато сме само двамата преминавахме на “ти”.
С.Т. - Много хубаво. Е, започва да се показва един Габриел...как да те опиша?
Г.Г. - Да продължим нататък. Имам чувството, че съм при психолог.
С.Т. - Да продължим напред тогава...Да поговорим за твоите проблеми Габриел, на твое разположение съм. Кажи ми друг твой момент, който е като проблясък в живота ти.
Г.Г. - За щастие съм имал много такива.
С.Т. - Любовта проблясък ли е?
Г.Г. - Да, любовта е проблясък. Аз съм свикнал да пътувам, т.е. за мен любовта е две железопътни линии, които никога не трябва да  се пресичат една върху друга, а да пътуват в една посока. Значи и в любовта е така, две линии, двама различни човека и точно в различията си трябва да се разбират. Не ми харесва много, когато хората се променят, “изглаждат ъглите” за да отидат после при друг човек. Ако двама човека не се разбират, не трябва да остават заедно и толкова. Обаче, за мен, кариерата винаги е била на първо място и до днес винаги я слагам на първо място, защото тя никога няма да ми изневери, докато не й изневеря аз. Когато си заедно с друг човек...не се знае. В любовта, изневярата е възможна, може да се случи, но в приятелството - не. В приятелството, предателството например не трябва да съществува въпреки, че за съжаление съществува и според мен повече боли.
С.Т. - Боли повече от предателството на един приятел.
Г.Г. - Да, така е. Повече боли от предателството в едно приятелство, от колкото изневярата в любовта, защото ако един приятел от 20 години те предаде...
С. Т. - Случвало ли ти се е?
Г. Г. - Да, случи ми се. За съжаление, да. Обаче, днес мога да ти кажа, че съм готов...не че съм готов, може би пораснал и е ясно, че съм се променил и когато преди ми се е случвало да изневерявам в любовта, днес съм стигнал до извода да предпочета да...Щом съм стигнал до изневяра, това означава, че нещо в теб ми липсва. Или трябва да говоря и ще ти кажа “Виж, за мен нещата не вървят много добре, някои неща не ми харесват, това не е добре” и други подобни. “Така, че търси си друг, нова връзка”. Решил съм за себе си, или да го кажа или преди да изневеря да се оставим/разделим.
Публиката - БРАВО!
Г.Г. - Защото си дадох сметка от миналото, че да носиш след себе си това гадно усещане след изневярата е най-ужасното нещо.  И на мен това повече не ми харесва. Така, че в миналото съм го правил...ок, правил съм каквото съм правил, но от тук нататък промених гледната си точка.
С.Т. - В момента на каква фаза си от гледна точка на...
Г.Г. - /Мисля, че казва НУЛА/
С.Т. - Като изключим нулата?
Г.Г. - Не, шегувам се.
С.Т. - В каква фаза си? Щастлив ли си във връзката си, още ли си във връзка.
Г.Г. - Да, с Адуа съм. Между другото виждам нейна снимка. Да, да ние сме все така заедно. Винаги съм много резервиран към моята връзка, защото така ми харесва. Даже много ми харесва, защото вече се превърна в игра. В смисъл такъв, че в публичното пространство хората говорят какво ли не и това много ме забавлява. Това лято, така се случи, че с Адуа бяхме разделени, защото тя беше в Дъблин да учи...не че аз трябва да направя анонс/обява “Адуа отива да учи и няма да се видим за два месеца” т.н. Чуваме се по телефона или каквото правим си е наша работа.”  За мен, връзката е между мен и нея. Какво ще правим, това го решаваме ние двамата. После излизат всякакви новини. За трети път трябва да се оженя за Адуа, но все още  не са ни развели. Така, че това е като игра...В края на краищата, това което пишат много ме забавлява.
С.Т. - А тя? На нея не й ли тежи това, което пишат? Може би се чувства по-млада, по-голям експерт.
Г.Г. - Аз гледам винаги да я предпазвам, защото да си млад и току що навлязъл в този свят за нея всичко е различно, докато аз съм преминал през всякакви неща. Разбира се, тя много често се ядосва, бушува, отговаря в соц. мрежи. Казвам й  “Адуа, остави, не се занимавай”. Обаче и тя трябва да извърви своя път. Не мога аз да й обяснявам как трябва да се държи. Сама трябва да го разбере. Така, че когато допуска грешки и аз виждам, че допуска грешки, оставям я да ги прави, защото сега трябва да допуска грешки. Така е по правило. Ако имаш някой, който винаги застава пред теб за да те предпази да не се блъснеш в стената, после когато си сам и се блъснеш наистина много боли.
Аплодисменти....
Г.Г.- Защо са тези физиономии?
С.Т. - Изненадваш ни Габриел! Какво ти се е случило. Театърът те е променил.
Г.Г. - Винаги съм си бил такъв.
С.Т. - А, винаги си бил такъв. Verissimo ти се отразаява добре, малко като терапия при психолог.
Г.Г. - Гледай сега, темата за психолога е малко странна, защото...
С.Т. - Ходил ли си някога на психолог?
Г.Г. - За първи път посетих психолог веднага след инцидента в Сан Ремо, защото 9 дена след това трябваше да водя фестивала и не бях много добре с главата.
С.Т. - Говориш за експлозията, която се случи във вилата в Сан Ремо.
Г.Г. - Да, да, за експлозията във вилата. Озовах се в една напълно непозната за мен ситуация, т.е. имах 3400 фобии. Не можех да стоя на тъмно, не можех да спя в леглото, не можех да минавам през вратите, да заставам пред огледало и не бях в състояние да се явя пред телевизията. Разбира се, веднага ми назначиха психолог, който много ми помогна и за три дена направих огромни стъпки и разбрах, че да ходиш при аналитик, психолог или психиатър, което не означава че си луд, а означава че си готов да опознаеш самия себе си и e от голяма полза. Не че ти е от полза за връзката, която имаш или да живееш добре с другите. От полза е за теб самия и точка. Особено за хора, които се занимават с нашата работа. Заставаш пред огледалото и успяваш да се гледаш и  да промениш неща, които си си мислел че са безсмислени. Искам да се видя като супер герой и се правя на много готин, обаче след това не съм. Това ми харесва, защото ти дава възможност да говориш с човек, който не те познава, не те съди. В същото време дори и приятел може да си позволи да те съди, да ти даде съвет и да те накара да вземеш решение различно от това, което ти се иска. Аналитика това не го прави. Така, че накрая пътя сам си го извървяваш, но е много хубаво. На мен ми харесва.
С.Т. - Прекрасно!
Г.Г. - Да. /Силвия Тофанин замръзна, а на мен ми се схванаха пръстите и мозъка ми блокира хахахааа/
Г.Г. - Кой ще отиде?
Жената - В театъра аз ще дойда
С.Т. - Ама какъв театър хахаха, при психолога.
Г.Г. - На театър трябва да отидете всички.
С.Т. - На театър отидете всички, а при психоаналитика само ако имате нужда да  опознаете себе си.
Г.Г. - Аз го направих. Започнах преди Сан Ремо заради инцидента и...
С.Т. - и продължаваш ли, защото те кара да се чувстваш добре.?
Г.Г. - От време на време ходя.
С.Т. - Хубаво, харесва ми. Харесва ми този нов Габриел Гарко.
Г.Г. - Е не, не е нов, дай...
С.Т. - За мен е нов. И така, да насочим всички към театъра за да гледат “Мразя Хамлет”
Г.Г. - Аз ще бъда в...
С.Т. - Запишете си дами
Г.Г.- Добре, така или иначе в моите профили в соц. мрежи е написано всичко. Така...ще бъда близо до Милано, в Торино, после слизам на долу към Наполи /Неапол
С.Т. - И после ще има частни спектакли специално за Г-жата.
Г.Г. - Частни ли???? Аз на нея или тя на мен?
С.Т. - Благодаря ти! Не, не ти на нея /шегуват се разбира се/
Благодарят си и си вземат довиждане.

КРАЙ