Сбъдваща, имахме подобен проблем с голямата ми племенница, за щастие отмина. Направо ме болеше от цените на обувките, които купуваше и които естествено не бяха нито толкова качествени, нито толкова нужни. Дано и при вас отмине.
Виж целия пост
Искам да кажа ... (122)_15.05-21.05
- Публикувана: 15 май 2017, 06:14 ч.
- Последно мнение: 21 май 2017, 23:30 ч.
# 180
16 май 2017, 10:24 ч.
# 181
16 май 2017, 10:31 ч.
Сбъдваща, възхитена съм от две неща в теб:
1. Начина, по който се стараеш да възпитавате децата си.
2. Реалния поглед
Втриса ме от родители, които смятат, че след като е тяхно, детето им е по- по- най от другите и някак си прощават грешките, мързела и пропуските във възпитанието.
Дано да мине, на колко е години? Обикновено гледат едно от друго, конкретно за вещите. Човек, израствайки, сам се моделира, променя себе си, приоритетите и вижданията си. Неизбежно е.
Виж целия пост
1. Начина, по който се стараеш да възпитавате децата си.
2. Реалния поглед
Втриса ме от родители, които смятат, че след като е тяхно, детето им е по- по- най от другите и някак си прощават грешките, мързела и пропуските във възпитанието.
Дано да мине, на колко е години? Обикновено гледат едно от друго, конкретно за вещите. Човек, израствайки, сам се моделира, променя себе си, приоритетите и вижданията си. Неизбежно е.
# 182
16 май 2017, 10:32 ч.
Не точно обувките са проблема, те са само конкретиката в момента. Може да е всичко на тяхно място. Притеснява ме, че се вторачва във второстепенни, безсмислени неща, важна му е обвивката, опаковката, външността, а не същината. Грешно подредени приоритети. Стремеж към показност, а наистина същественото и важното му е на най-последно място.
Сигурно искам прекалено много от един почти 13-годишен.
Виж целия пост
Сигурно искам прекалено много от един почти 13-годишен.
# 183
16 май 2017, 10:32 ч.
Точно на толкова беше и племенницата ми. И да, не е важно дали е обувка, телефон, чанта и т.н.
Виж целия пост
# 184
16 май 2017, 10:33 ч.
Ша, 
,от една порода сме -мъъъързелани.
Жълто цвете, тенис лагери организират доста тенис-школи
.
Красива рожденичка Рая
.
Сбъдваща,какви обувки? Спортни? Елегантни? Има си страст детето,явно...
Виж целия пост
,от една порода сме -мъъъързелани.Жълто цвете, тенис лагери организират доста тенис-школи
Скрит текст:
Сега разгледах предложенията на Британика. 8 дни в Рибарица, но цени нямат.Ще проуча За начинаещи препоръчвам лагерите на Малееви,има информация в сайта, както и на БНТЦ (Български Национален Тенис Център)- в Борисовата градина, в района на парк-хотел Москва. Вариантите са за полу и целодневни посещения,с /без хранене. И на двете места сме ходили,доволни сме.
ДЕМА в Младост също организират летни лагери,както и ПРО Спорт в Малинова Долина. Разгледай им сайтовете и си изберете вариант.
ДЕМА в Младост също организират летни лагери,както и ПРО Спорт в Малинова Долина
. Разгледай им сайтовете и си изберете вариант..Красива рожденичка Рая
.Сбъдваща,какви обувки? Спортни? Елегантни? Има си страст детето,явно...
# 185
16 май 2017, 10:54 ч.
Аз изпуснах рожденичката 
.
Сбъдваща, много зависи и средата каква му е.
Виж целия пост
.Сбъдваща, много зависи и средата каква му е.
# 186
16 май 2017, 11:10 ч.
Сбъдваща, имахме същите проблеми с големия. Като ги сравнявам с втория на същата възраст мисля, че става дума за въпрос на тип характер. С големия от първи клас бяха претенции кое как да бъде, вторият пък въобще не му пука. Важното е да не ходи гол. Евентуално има отношение само към маратонките и якетата и то дотолкова, че избира: това-да, това - не. Което пък мен ме улеснява и пазаруваме бързо и без мрънкане. Без претенции за лукс и марка, обаче.
Понеже големият е на 23 и вече си говорим за сериозните неща от живота, много пъти съм му казала, че аз съм живяла с него 19 години, а той ще живее със себе си много повече (да е жив и здрав) и ще си пати от характера си. Обаче той много, много не слуша, понеже мисли майка си за динозавър от праисторическата ера
Джена, благодаря! Синът ми е посещавал само кортовете до Семинарията. Също беше доволен.
Виж целия пост
Не точно обувките са проблема, те са само конкретиката в момента. Може да е всичко на тяхно място. Притеснява ме, че се вторачва във второстепенни, безсмислени неща, важна му е обвивката, опаковката, външността, а не същината. Грешно подредени приоритети. Стремеж към показност, а наистина същественото и важното му е на най-последно място.
Сигурно искам прекалено много от един почти 13-годишен.
Сигурно искам прекалено много от един почти 13-годишен.
Сбъдваща, имахме същите проблеми с големия. Като ги сравнявам с втория на същата възраст мисля, че става дума за въпрос на тип характер. С големия от първи клас бяха претенции кое как да бъде, вторият пък въобще не му пука. Важното е да не ходи гол. Евентуално има отношение само към маратонките и якетата и то дотолкова, че избира: това-да, това - не. Което пък мен ме улеснява и пазаруваме бързо и без мрънкане. Без претенции за лукс и марка, обаче.
Понеже големият е на 23 и вече си говорим за сериозните неща от живота, много пъти съм му казала, че аз съм живяла с него 19 години, а той ще живее със себе си много повече (да е жив и здрав) и ще си пати от характера си. Обаче той много, много не слуша, понеже мисли майка си за динозавър от праисторическата ера
Джена, благодаря! Синът ми е посещавал само кортовете до Семинарията. Също беше доволен.
# 187
16 май 2017, 11:13 ч.
Спортни, Джена.
Лято, средата му е възможно най-добрата. Училището е едно от най-добрите в околността, чудесен клас са, приятелите му са чудесни, възпитани, умни деца от много добри семейства, в отборите му също са много читави деца. Семейните ни приятели също, свестни хора с чудесни деца, без изключения. Нямам притеснение, че има отнякъде лошо влияние.
Той винаги си е бил труден, но нали е първи, при него родителските ни грешки са били най-много и най-видими. Методът проба-грешка е в полза на следващите деца по редичката.
Двете малки са много разумни същества, отговорни и т.н. Директното сравнение не е в полза на тийна, определено.
Ще си му теглим теглото, наш си е. Надеждата да се кротне е все още жива.
Сменете темата, моля.
Виж целия пост
Лято, средата му е възможно най-добрата. Училището е едно от най-добрите в околността, чудесен клас са, приятелите му са чудесни, възпитани, умни деца от много добри семейства, в отборите му също са много читави деца. Семейните ни приятели също, свестни хора с чудесни деца, без изключения. Нямам притеснение, че има отнякъде лошо влияние.
Той винаги си е бил труден, но нали е първи, при него родителските ни грешки са били най-много и най-видими. Методът проба-грешка е в полза на следващите деца по редичката.
Двете малки са много разумни същества, отговорни и т.н. Директното сравнение не е в полза на тийна, определено.
Ще си му теглим теглото, наш си е. Надеждата да се кротне е все още жива.
Сменете темата, моля.
# 188
16 май 2017, 11:19 ч.
Моето мнение е малко по-различно.
Считам за нормално, децата на възраст 12-15г. да обръщат внимание на марки, лъскави стоки, опаковка и т.н. и т.н. Тоест всичко което е точно "консуматорско", но пък последен писък на модата.
Това е моментът, в който им прави най-голямо впечатление кой как е облечен, какво носи, какво притежава, с какво играе и т.н. и т.н.
Да се иска отговорност, разумно мислене от 13г. дете...няма как да се получи на 100%.
Родителите и тяхната работа е да насочват, възпитават вкус, мнение. Но няма как да се пропуснат и някои подобни неща - залитане в дадена посока за определен период от време.
Считам че е добре в такива моменти да се правят известни компромиси и от двете страни.
Ако детето в случая иска последен модел маратонки Найк от не знам си коя серия - ок, нека ги получи.
Но това ще е единственият подарък който получава в рамките на 1г. и след това ще бъде купувано единствено това, което е нужно и по преценка на родител.
Виж целия пост
Считам за нормално, децата на възраст 12-15г. да обръщат внимание на марки, лъскави стоки, опаковка и т.н. и т.н. Тоест всичко което е точно "консуматорско", но пък последен писък на модата.
Това е моментът, в който им прави най-голямо впечатление кой как е облечен, какво носи, какво притежава, с какво играе и т.н. и т.н.
Да се иска отговорност, разумно мислене от 13г. дете...няма как да се получи на 100%.
Родителите и тяхната работа е да насочват, възпитават вкус, мнение. Но няма как да се пропуснат и някои подобни неща - залитане в дадена посока за определен период от време.
Считам че е добре в такива моменти да се правят известни компромиси и от двете страни.
Ако детето в случая иска последен модел маратонки Найк от не знам си коя серия - ок, нека ги получи.
Но това ще е единственият подарък който получава в рамките на 1г. и след това ще бъде купувано единствено това, което е нужно и по преценка на родител.
# 189
16 май 2017, 11:21 ч.
Сбъдваща, това са просто маратонки. Купете му ги да се радва детето и толкоз. И аз се опъвах много за едни маратонки Адидас и докато ги купя, взех други два чифта, които според мен беше по-разумно да се купят. 
Желаните от тийнката не ми харесват, но като се огледах, ами те всички с такива ходят, и не само в Малта. Синът ми беше същият. Не беше в никакъв случай гевезе, но като стана тийн пощуря на тема обувки и дрехи. В никакъв случай не стана безотговорен обаче и сега си ги купува сам. Важното е да са здрави и да учат, че да има с какво да си купуват много маратонки. 
От консуматорството не можем да избягаме, а и не ми се струва важно, без да се меся в методите ви на възпитание.
Моята 15 годишна пък не може да бъде убедена, че не е вярно, че всички имат айфон поне шестица супер плюс незнам какво. Аз виждам, че има много хлапета с такива телефони, но все пак всичко си има граници и не мисля, че трябва ей така да ѝ се вземе телефон за 800 евро. Тя обаче такива драми играе пред баща си, че се карам и двамата напоследък. Чак ме попита директно колко детски ни плаща държавата и защо да не бъдели тези пари за айфон. 
Идва ми да ѝ купя някое китайско менте и да рахатяса там.
Виж целия пост
Желаните от тийнката не ми харесват, но като се огледах, ами те всички с такива ходят, и не само в Малта. Синът ми беше същият. Не беше в никакъв случай гевезе, но като стана тийн пощуря на тема обувки и дрехи. В никакъв случай не стана безотговорен обаче и сега си ги купува сам. Важното е да са здрави и да учат, че да има с какво да си купуват много маратонки. От консуматорството не можем да избягаме, а и не ми се струва важно, без да се меся в методите ви на възпитание. Моята 15 годишна пък не може да бъде убедена, че не е вярно, че всички имат айфон поне шестица супер плюс незнам какво.
Аз виждам, че има много хлапета с такива телефони, но все пак всичко си има граници и не мисля, че трябва ей така да ѝ се вземе телефон за 800 евро. Тя обаче такива драми играе пред баща си, че се карам и двамата напоследък. Чак ме попита директно колко детски ни плаща държавата и защо да не бъдели тези пари за айфон. Идва ми да ѝ купя някое китайско менте и да рахатяса там.
# 190
16 май 2017, 11:30 ч.
Сбъдваща, ти каза да сменим темата, но и аз съм на мнение, че понякога компромисите са за предпочитане. Особено що се отнася за самочувствието на детето. Още колко разговори ще имате по подобни теми.....Както ММ много често казва"Това да са ви проблемите!"
Рая, нищо не видях! Много си лоша!
Досега имах аграрен фитнес. Чистене на сухата трева от градината и извозването й до контейнерите за смет. Така като гледам имам за още 4 дни. Алечка, сега те разбирам. Въпреки, че от няколко години само аз правя това упражнение у дома, ми дойде малко повече.
Виж целия пост
Рая, нищо не видях! Много си лоша!
Досега имах аграрен фитнес. Чистене на сухата трева от градината и извозването й до контейнерите за смет. Така като гледам имам за още 4 дни.
Алечка, сега те разбирам. Въпреки, че от няколко години само аз правя това упражнение у дома, ми дойде малко повече.
# 191
16 май 2017, 12:23 ч.
Хора, миналия месец му купих два чифта найкове, точно каквито искаше, с идеята да начешем крастата и да му мине, също и като мотивация за трудния месец, който му предстои в училище. Веднага след тях се вторачи в следващите. Иска ги, щото ги иска, а не защото му трябват. Вчера ми заяви, че подаръкът за рождения ден му се полагал и нямало нужда да го заслужи. Хубаво, ще му купя и тях, не в тъпите обувки е проблемът. Но няма да оцени жеста, няма да е благодарен. Ще го приеме като даденост и ще се устреми към следващото много искано нещо. "Благодаря" е трудна дума за него. Ще получи подарък за РД, и то много хубав. Ще има и парти-изненада, планирам го с много усилия от доста време. Но няма да го оцени, сигурна съм. Меркантилен и егоист е първородният, това ми е мъката.
В същата ситуация - малкият получава нови обувки, точно каквито иска, защото има нужда. Избрали сме ги заедно, харесал ги е, попитал е може ли точно тези - може. Носи ги с кеф и често ми казва, че му е много хубаво, че е с точно тези обувки. Много си ги харесвал. И че когато му станат малки, ще ме помоли да купим еди-кой си модел, ако може. Мисли човека, внимателен, благодарен.
Виж целия пост
В същата ситуация - малкият получава нови обувки, точно каквито иска, защото има нужда. Избрали сме ги заедно, харесал ги е, попитал е може ли точно тези - може. Носи ги с кеф и често ми казва, че му е много хубаво, че е с точно тези обувки. Много си ги харесвал. И че когато му станат малки, ще ме помоли да купим еди-кой си модел, ако може. Мисли човека, внимателен, благодарен.
# 192
16 май 2017, 12:30 ч.
Изпуснах рожденничката.
Алечка, много ти се радвам на енусиазма, а за хортенсиите завиждам. Аз уморих няколко. Остана само една, която ще преместя в събота.
Сбъдваща, разбирам какво те дразни, но има шанс да му премине. Трябва да е по-уверен в себе си, което понякога се постига и с подобни изгъзици. Сам ще разбере, че не са съществени, а ако продължи така, като порасне, да си задоволява капризите сам. Да ти кажа, че и обратното не е хубаво. Аз така се скарах с моя, който месеци наред ни разиграваше и не искаше нови маратонки, а неговите бяха пробити. Наложи се да ги изхвърля в тези прозрачни контейнери в магазина за стари обувки и има избор да си избере нови от 150тте модела или да си тръгне бос.
Виж целия пост
Алечка, много ти се радвам на енусиазма, а за хортенсиите завиждам. Аз уморих няколко. Остана само една, която ще преместя в събота.
Сбъдваща, разбирам какво те дразни, но има шанс да му премине. Трябва да е по-уверен в себе си, което понякога се постига и с подобни изгъзици. Сам ще разбере, че не са съществени, а ако продължи така, като порасне, да си задоволява капризите сам. Да ти кажа, че и обратното не е хубаво. Аз така се скарах с моя, който месеци наред ни разиграваше и не искаше нови маратонки, а неговите бяха пробити. Наложи се да ги изхвърля в тези прозрачни контейнери в магазина за стари обувки и има избор да си избере нови от 150тте модела или да си тръгне бос.
# 193
16 май 2017, 12:34 ч.
Благодаря за мненията ви, дами. Бяхте ми много полезни.
Хайде сега наистина да сменим темата, че ми е втръснало от обувки.
Виж целия пост
Хайде сега наистина да сменим темата, че ми е втръснало от обувки.
# 194
16 май 2017, 13:01 ч.
Аз ще сменя рязко темата. 
Имам една колежка в офиса (единствени жени сме в него), която вече всички изкарва от равновесие. Беше по майчинство близо 3 години и се върна тотално бъгната. Ако двама си приказват, тя директно влиза в разговора с въпроси "Какво, как, защо, на кого"... И не говори за нищо друго, освен за детето си. Всеки ден ни информира по колко пъти дъщеря й ака, какви са на цвят акитата и т.н. Ще се гръмна, това нещо не се издържа. От вчера твърди, че антената на един от мобилните оператори, която е монтирана върху покрива на блока до сградата ни, е причина да я боли главата, защото бюрото й е срещу нея и я облъчвала директно. Жива да не бях! Или трябва да й подхвърля някакви транквиланти, или аз ще почна да взимам. А как разговаря с клиенти по телефона - срам ме хваща. Не че нещо, не искам да обидя някого, но тя живее в село до София и говорът й понякога е като на бабите на селския мегдан. При зададен въпрос от клиент, винаги започва с "Ами значи...". Трябваше да споделя, защото наистина не знам как изобщо може да й се намекне, че на моменти прекалява. Поне да не се меси постоянно в чуждите разговори, това ми е най-дразнещо.
Виж целия пост
Имам една колежка в офиса (единствени жени сме в него), която вече всички изкарва от равновесие. Беше по майчинство близо 3 години и се върна тотално бъгната. Ако двама си приказват, тя директно влиза в разговора с въпроси "Какво, как, защо, на кого"... И не говори за нищо друго, освен за детето си. Всеки ден ни информира по колко пъти дъщеря й ака, какви са на цвят акитата и т.н. Ще се гръмна, това нещо не се издържа. От вчера твърди, че антената на един от мобилните оператори, която е монтирана върху покрива на блока до сградата ни, е причина да я боли главата, защото бюрото й е срещу нея и я облъчвала директно. Жива да не бях! Или трябва да й подхвърля някакви транквиланти, или аз ще почна да взимам.
А как разговаря с клиенти по телефона - срам ме хваща. Не че нещо, не искам да обидя някого, но тя живее в село до София и говорът й понякога е като на бабите на селския мегдан. При зададен въпрос от клиент, винаги започва с "Ами значи...". Трябваше да споделя, защото наистина не знам как изобщо може да й се намекне, че на моменти прекалява. Поне да не се меси постоянно в чуждите разговори, това ми е най-дразнещо. Препоръчани теми