Както и за момичета.
), едната придружена от внучето си - около двегодишно, другата сама, може би идва да вземе храна за внуче. Правя им място да се разминем и в този момент внучето ме поглежда и щастливо заключава: "КАКА!" В този момент двете баби скочиха като ужилени. "ЛЕЛЯ, ЛЕЛЯ, ЛЕЛЯ е това, НЕ Е кака!!!!"
Чудя се чий комплимент беше по-голям, на внучето, че ме определи като кака или на бабите, че не ме квалифицираха като баба
Мисълта ми е, че възрастта е проблем на ... възрастните. Голям праз, че на някакво почти бебе съм му се сторила кака, може да съм му заприличала на кака му или просто да нарича всички "како" (за сравнение голямата ми дъщеря на тази възраст наричаше всички "бабо"). Но бабите определено държаха да се уточни, че идвам старичка за кака. Преди време в една тема писах за моя съученичка, чиято майка я беше родила на 41 години през 70-те години на миналия век, когато тази възраст е била повече от преклонна за раждане, направо библейска... Е, аз - детето, по никакъв начин не се впечатлявах и дори не разбирах, че майката на П. е по-възрастна от моята или че изобщо е възрастна, за мен това беше просто майката на П. и толкова.... но моите майка и баба на няколко пъти ми обясняваха, че майката на П. е по-стара, защото е родила П. късно...
. Мисля си, че за да се вглеждаш във възрастта на някого, трябва да имаш някакви културни податки и наслагвания, че от еди колко си до еди колко си години си такъв и такъв... и т.н.
Нещо, което едно непринудено възприятие, необременено от културни норми, пропуска като незначително...
Препоръчани теми