Бременна на почти 45

Защо? Не ни дължи отчет.

Не търся отчети. Тайничко се надявам, че е решила да си го остави

Каквото и да е решила, дано да е за добро.

+1 

Да, има право на глас. Забележи, съвещателен. Ти нямаш - освен, ако детето не е твое - но потенциалният брат / сестра - има, да, определено, без всякакво съмнение.
Дори формално, генетически, връзката м/у братя / сестри е по-голяма от тази м/у родител и дете.




Е, това вече зависи от интелекта на родителите, нали? Не е редно голямото дете да носи вина - или изобщо отговорност - за решението. Но в момента, в който има налична бременност и колебание, неговото мнение би следвало да е най-значимо. Много повече от мнението на непознати. Или дори на познати.

Генетичната връзка няма никакво значение в случая. Между осиновени и осиновители няма и грам такава, но  именно осиновителите са родители и носят отговорност за осиновените. А думата има този, който носи отговорността.

Това са големи глупости! Как ще питаш дете иска ли братче или сестриче?! От детето нищо не зависи, решават родителите! Възрастните ще се грижат за бебето, те ще дават финансите и от тях зависи да преценят дали могат да си го позволят и изобщо занимава ли им се!

Така би било ако те саите имаха решение по въпроса - но тогава нямаше да я има тази тема.
А когато нямат решение? Когато нещата са на кантар и се чудят? Какво правят? Хвърлят монета? Питат съседката? Правят допитване? Или питат непознати от форум?
Но в никой случай не търсят поне мнението на единствения друг човек, който би бил засегнат от решението - каквото и да е то?

И ако 11-годишното не иска брат/сестра, майката прави аборт? Ако е 5-годишно питат ли го?

Пълен абсурд е мнението на по-голямото дете да надделее във взимането на подобно решение.
Едно 12 г. първо ще заплаши със самоубийство, ако майката дръзне да роди бебето, пък после ще изпадне в истерия, ако го махне. Много добре знаете, че си менят мнението през половин час. Ясно е и, че никой пубертет няма да подскочи от радост пред перспективата в живота му и в дома му да влезе едно врещящо бебе. След раждането реакциите са съвсем други.
С дете под 15 г. не бих обсъждала темата въобще, ако смятам да правя аборт. Ако съм решила да родя, бих го попитала какво мисли, но същевременно твърдо ще му обясня, че последната дума е моя и на баща му.
Не съм привърженик на тезата:" Детето е шефа в семейството". Детето не е и не може да бъде шеф, нито пръв приятел с майката и бащата. Винаги е нужно да съществува някакъв респект към родителя. Иначе знаете докъде се стига...
Напоследък ми е много странна и друга тенденция- по-голямото дете било избрало името на бебето.
Скоро слушах една дама от шоубизнеса, името на детето й било малко кукленско, но това защото тригодишната сестричка го била избрала. Пък тригодишната сестричка, разбира се, знае предимно кукленски имена...
Относно личната дилема дали да родя или не родя една дете, не би ми била важна толкова възрастта, колкото здравословното ми състояние, физическата и психическа кондиция и разбира се, финасовата страна. Не съм от хората, които вярват, че едно дете е още една чаша вода в супата...
А, и друго важно за мен-отношенията с таткото. Не бих родила, за да спасявам почти разпаднала се връзка.

Нали разбираш, че тук се обсъжда само и единствено ситуацията, в която не си решила. какво да правиш.

Все е по-добра причина от "падна се ези, не тура" или "така ми казаха да направя във форума".

Направо съм в шок. Ще тръгнете да потате детето си, дали да правите аборт. Как ги възпитавате тези деца? Ще решат, че няма нищо ненормално в правенеро на анорт. Все едно сте си стиснали пъпка на носа.

Авторката отдавна е приключила казуса, за какво си губите времето?

Аз пък имам познати с точно обратния случай. Родителите бяха 40 + с две деца  едното на 16 г, другото на 12, 13 г някъде, когато разбраха, че чакат 3- то ( станало случайно) Бяха решили почти на 100 %, че ще го махат. Големият им син беше твърдо против и каза, че ако махнат бебето ще се изнесе от тях и няма да им проговори повече и всъщност той наклони везните и оставиха бебето. Роди им се живо и здраво трето момченце, което вече трябва да е 2, клас.

На някои може да им се стори нереална тази история, но съм приятел с най-големия син и от там знам тези подробности.

Самата аз бях на 15 г, когато разбрах, че ще ставам кака за 2 път. Майка ми и новият и мъж много искаха дете ( за майка ми щеше да е трето, за него първо). Аз бях твърдо против изобщо да опитват, ама мен пита ме някой ( и всъщност добре, че не ме пита  ) . Не го исках това бебе, държах се лошо, ама бях и в пубертета, сега с това си мислене не бих разсъждавала и не бих се държала така. В крайна сметка, бебето се роди и вече имам 9 г брат, който много обичам. Приятелят на майка ми стана баща на 48 г, смея да кажа, че изглежда по- млад и до днес, 20 г е опитвал да има дете с бившата си жена, но тя е имала проблеми и така и не се е получило.