Как се живее сам?

Но надали всеки да си плаща сметките би било признато за насилие където и да е ..  По-скоро ако жена изхарчва всичките пари на мъжа си е финансово насилие 

Всъщност, да. Тя не е уточнила как са има разпределени точно финансите. Ако той плаща сметките и пазарува храна...

 

 

 

Стана тя каквато стана 
Ако написаното е вярно, авторката доста преувеличава.
tata23, ами като не и обръщаш внимание е логично тя да го търси другаде.
Абе със сигурност и двамата сте виновни. Липсва ви нормално общуване.

При положение, че имаме горното, няма как да имаме долното. Независимо дали говорим за тази или друга жена.

Бих посъветвала и двамата първо да си отговорите честно пред себе си дали сте щастливи в момента, дали мислите, че можете да сте щастливи в бъдеще и защо искате/бихте запазили семейството си: заради децата, да не останете сами, защото още обичате другия, заради мнението/реакциите на околните. И ако решите, да споделите отговора, отново честно, с отсрещната страна.

Никъде не съм видяла тормоз към децата. Видях само неадекватен семеен модел, а попитай когото искаш психолог и той ще ти отговори, че децата попиват и после пренасят в собствения си живот. Освен, ако не са много силни,  за да усетят и да се мъчат да избегнат точно този модел

 

Ами не мълчете. Седнете и говорете. Но избягвайте да се обвиняване - Ти направи така и така, затова пък аз направих така и така. Имате проблем, търсете решения.

Между другото, същото ме дразни и в моя мъж. Като има проблем, аз измислям по 10 решения, предлагам, а той стои и мълчи като добиче. После му идва акъла, ама може да мине доста време - 2-3 години. И горчилката, натрупана през тези години, остава. И трудно се прощава, че сме живели с този проблем през тези години. Понякога даже не казва, че има проблем - просто си мълчи. По някое време вземе та се заяде за някоя глупост - като готвенето примерно. А то проблемът е съвсеем другаде.

Не знам какво да кажа?
Тази част, с ровенето в телефон/компютър е много неприятна и отблъскваща, но пък колко жени тук са споделяли, че го правят...
Седнете и се разберете.
Очевидно, че ви куца комуникацията.
С общи усилия може и да се разберете.

tata23,
- Смяташ ли, че е нормално да не говорите? Ти, като дете, как би се чувствал в дом, в който баща ти влиза и минава покрай майка ти като паметник?
- Правите ли секс? Ако не, неизбежно е всеки от вас или единият да си намери алтернатива. Това е нормална човешка нужда. А липсата й се отразява и на отношенията като цяло.
- Защо нямате общ бюджет? Едно е да живееш със съквартирант и да си плащате всяко залъче, съвсем друго е да сте семейство. Седнете и се разберете приходи-разходи-спестявания (ако остане), влагане в нещо.
- Не пие. Ами пропий. Седнете на по чаша хубаво червено вино, пък ще видиш как ще се получат нещата.
- Участваш ли в ежедневните дейности, които съпътстват живота на семейството - чистене, готвене, гладене и т.н.
- Когато човек е болен, толкова сили ли ти коства да го поглезиш и погалиш, за да се оправи по-бързо? Децата, както и всички животни, се учат от родителите си. Това са човешки отношения, които след време те ще прилагат в своите семейства. Покажи им какво е да си човек. Темерут всеки може да е.
- Като имате проблем - говорете по него. Премълчаването и зариването на главата в пясъка води само до задълбочаване.

Ако обаче наистина ти коства (или на нея по въпросите, които за теб за важни), замислете се наистина дали си струва взаимно да се измъчвате. Там някъде има човек, и за теб, и за нея, който ще ви направи щастлив. Животът е един, не си го съсипвайте.
Но ако все пак се върнете назад и се сетите защо сте заедно, може и да намерите смисъл да оправите нещата...

Аз едно знам,за да е здраво и щастливо едно семейство - трябва да има общ бюджет!!! А не да делят всичко на две и всеки да къта отделно - това не е семейство, а сметкаджийство,съквартиранство, всичко друго но не и истинско семейство, с общи цели и стремежи.
Когато вече имате общ бюджет и постигнете консенсус по него,тогава и напрежението ви по между ви ще спадне,ще се научите да комуникирате и да гледате за благото на всички ви,а не по отделно!

Хехе, много сладко   Рядко тук виждаме и двете гледни точки. Браво!

Да кажа и моето мнение. Авторката е залитнала по друг и си търси причини, да се изкара права. А те нещата и преди са си били такива, просто сега са "от мухата - слон".
Но пък в никакъв случай не я обвинявам - всички имаме нужда от тръпки, когато няма вкъщи, търсим навън.

Предлагам ви 3 варианта, а 3-те едновременно е най-добре:
1.Разделете се за 5-10 дни. Вижте дали ви е добре един без друг, липсва ли ви другия, кое от него ви липсва. Помислете.
2. Направете нещо готино само двамата /оставете децата при баба/. Екскурзия, почивка /това за мен е готино, за вас може да е друго/.
3. Идете на семеен терапевт.

Хора, вие нямате причина да се развеждате, просто ви е завъртяло ежедневието и не сте си интересни. Разчупете го и най-важното - създавайте си "тръпки", за да не ги търсите навън!

И аз мисля, че нямат основание да се развеждат.

Според мен, ако оставят нещата така ще се разделят. Ако покажат желание за промяна и двамата, може и да се получи.

Тя беше писала, че не си говорят въобще, но признавам си, че ме шокираха думите му, че дори не се поздравяват. Познавам по-мълчаливи хора, но да не кажеш едно Здрасти като влезеш не съм го виждала на живо. Тръпки ме побиха и не бих спала спокойно, бих се стреснала и децата ми да не станат такива. Но съм си страхлива, може затова да е...
Чудя се и родители/приятелите си ли подминава така като крайпътен камък?

П.П. Доста дълъг пост беше написал за човек, който не говори много. Но май не му харесаха въпросите.