
Лекарят е най- добрият в тези операции, той самият не се държа лошо, просто беше адски ангажиран и нямаше време за никакви обяснения. Зора и реазтакаването беше, докато се доберем до него, никой не искаше да даде информация къде и как да го намерим. За да ни пуснат трябваше да се обяадят сестри от отделението, те не се обадили, няма ни в списъка, пращат ни да се спасяваме, въртим се, като шилета, звъним на връзката, той в отделението, часа за среща минава, абе големи нерви. Добрахме се на косъм.
Докторът погледна скенера за 30 секунди и каза, че ще оперира. Неговата сестра, вече в частната клиника се държеше по друг начин, вмъкна ни на магия, като и обясних че детето се мъчи. Сега чакаме 29 и се моля да се свърши този отвратителен период.
Аз съм не спала с ПМС и изобщо...Поревах си, изядох половин черен шоколад и сега съм по- добре:)
Миа е много уплашена, за пръв път влиза в голяма болница, освен теглене и имунизации друг досег с лекари е нямала, даже пломба не и е правена. Така беше пребледняла днес, чак устата и посиня от срах.
Сега и обяснявах, че не е страшно и после ще диша свободно. И това ще мине, но да не дава Бог да се разболее човек сериозно и да няма познати. Здравната ни система е пълна пародия.

Добавям и малко лечебен шопинг по магазините.

, ама само като гости. Лиляна, страхотно изкарване ви желая
.
