След GB с Керем Б. и Ханде Д. както и "Kiralık Aşk"Любов под наем -224ღღ

 Славена благодаря за инфото , тъкмо се чудех къде да почивам тази есен

А защо не отбелязахте петък вечер - Ашка ????





 

 


Стана и я хвана за ръка, извличайки я от кабинета под изумения поглед на всички. Действаше импулсивно, но не можеше да търпи повече. Трябваше да изяснят всичко помежду си час по- скоро.

Ийй гюнлер 



Вай бе  на шефа му закипяха емоциите  интересно  как ще реагира госпощицо Инатлива коза  дали отново ще се разтопи в ръцете му като гореща лава  или ще направи нечовешки усилия  да удържи тялото си в въртикална позиция 

Здравейте! 
Да отбележим петъка все пак! 

Може да не са сто хиляди, обаче за 20 седмици след финала все пак е доста добре! 

Здравейте! Някой може ли да преведе?








Днес рожден ден имал Руткай. Дано ни зарадва със снимки от Тайланд!

Пожеланието ми се сбъдна! Няма такава красота! Страхотна Елчин! Оня да духа супата с оназ "красавица".

Гале  неуморни са феновете на феномена АШК 


Меги  по-често си пожелавай хубави работи 
Елчка е прекрасна 

Браво на феновете.А тт са по малко защото ми прекъсна нета и не млжах да се включа 
Елка наистина изглежда прекрасно 

Здравейте, слънчевки     


Ай, Елка с всеки ден се разхубавява 

Меги  , дано все ти се сбъдват желанията 

Гале  , някои сериали и по време на излъчването не събират толкова 


Еми  , Ортакс няма какво да се фукат с наградите за сериала, по-добре да си стоят тихичко в ъгъла и да си гризат петите от яд, че го загробиха насила  И дано никога повече рейтингов проект да не видят 




А, Диме  , тя не се инати много-много  Пък и фръцльо е хем сърби, хем боли     

От рускините.

Елчин има вече 4,6 млн. последователи в инста.

Глава 23

В момента, в който охраната изведе Нериман, Дефне най- после си пое въздух. Сама не бе осъзнала, че е спряла да диша, но явно бе така. Йомер се приближи, опитвайки да я прегърне, но тя се отдръпна.
-   Добре съм, нищо не е станало. Свикнала съм ѝ на г-жа Нериман!- Опитваше се да звучи спокойно, макар все още леко да трепереше.
-   Никой не може да свикне с нея. За какво беше дошла?- Макар че и сам се сещаше. Пари.
-   Няма значение, както ѝ казахте и вие, тук няма нищо за нея. Надявам се скоро да го проумее и тя.- Седна и отвори скиците си, но Йомер приседна до нея.
-   Искаше наследството, нали?!- По- скоро констатира, отколкото да попита.- Тези пари са твои. Те са компенсацията за всички страдания, през които премина заради нас. Не само леля, и аз те нараних. Знам че е така.- Настоя, когато тя поклати глава.- Парите не могат да изтрият болката от миналото ни, но могат да улеснят бъдещето ти.
-   Дарих парите. Също като теб!- Призна, навела глава и въртяща молив между пръстите си.- Не искам и грош от тях. Не са пари, които съм заработила. Не са мои пари. Това, което преживях, няма как да бъде оценено с тях. То е все още тук.- Сложи ръка на гърдите си.- И тук.- Докосна челото си.- И винаги ще бъде. Това е моето наказание и моята награда. А г-жа Нериман няма как да ми отнеме което и да е от двете.
-   Дефне…
-   Нека се върнем към работата, г-н Йомер. Чака ни още доста по колекцията и искам, когато сте свободен, да погледнете новите модели. Ще се съберем и с Къванч и Зейнеп и ще обсъдим всичко, което имаме до сега. Само кажете кога. Аз съм почти готова!
-   Добре тогава! След два часа в моя кабинет. Ти предупреди другите!
Знаеше, че заинати ли се, няма смисъл да спори с нея. А виждаше и че е изтощена. Леля му умееше да изцежда енергията на хората със самото си присъствие. Щеше да даде малко време на Дефне, но след това трябва да поговорят. Нямаше друг начин.

Синан и Ясемин, обединени върху идеята за представянето в Лондон, успяха да ядосат Йомер, поради което той не успя да се съсредоточи на срещата с Дефне. Тя обсъждаше със Зейнеп някакви детайли, а Къванч кимаше срещу нея, докато Йомер си мечтаеше просто да стане и да я целуне. Имаше нужда да се успокои и знаеше, че само тя е способна на това чудо.
Стана и я хвана за ръка, извличайки я от кабинета под изумения поглед на всички. Действаше импулсивно, но не можеше да търпи повече. Трябваше да изяснят всичко помежду си час по- скоро. Тя се дърпаше, опитвайки да се освободи, докато настойчиво му шепнеше да я пусне, за да не се разкрещи. Но той знаеше, че тя няма да го направи, затова просто я дръпна след себе си в асансьора.
Вратите му още не се бяха затворили, когато устните му покриха нейните. Целуна я жадно, страстно. Изпивайки я на дълбоки глътки, притиснал тялото ѝ към стената. Когато стигнаха приземния етаж, тя бе като кукла в ръцете му. Покорно го последва до колата и се остави да я настани на предната седалка, закопчавайки дори колана ѝ, докато все още опитваше да дойде на себе си.
Беше освободил Шукрю, затова сам седна зад волана. Опита да се съсредоточи в пътя, но задъхващата се и зачервена Дефне го разсейваше ужасно. Караше на автопилот, молейки се да стигнат живи до дома му.
-   Къде отиваме?!- Шепнеше.
-   У дома. Трябва да поговорим!- Рязко, категорично.
-   Не сега. Не съм готова.- Беше прекалено слаба, емоционално нестабилна. Щеше да се предаде.- Моля те, Йомер, не сега.
-   Нямам друг избор. Потърпи още малко, почти стигнахме.
Спря на алеята пред огромната къща, която сега бе негов дом. Мечтаеше си да доведе Дефне тук, но не и при такива условия. Вече нямаше значение.
-   Къде сме?- Очите на Дефне шареха по красивата сграда.
-   У дома. Сега живея тук.- Йомер ѝ помогна да слезе, след което я поведе към стълбите.- Имах нужда от място, където мога да мисля.
-   Но това е прекалено голяма къща за сам човек.- Огледа антрето, в което можеше да се побере половината им къща. Красиви извити стълби водеха към горния етаж.
-   Имах нужда от пространство. Ела.- Поведе я наляво, влизайки в просторна стая, служеща за хол.- Ако искаш можем да поговорим тук, или да се преместим в кабинета.- Кимна към врата, която явно водеше към съседното помещение.
-   Искам да се прибера, Йомер. Денят беше тежък и имам нужда от почивка. Повикай ми такси, моля те.
-   Остани тук тази вечер. Остани с мен, Дефне. Искам да ме изслушаш.
-   Няма за какво да говорим. Така само се нараняваме допълнително, а аз вече преминах прага на болката, която мога да понеса. Съжалявам!- Обърна се и побягна, без сама да знае къде отива. Йомер я настигна до входната врата, затръшвайки я под носа ѝ и затискайки я на нея. Спомените нахлуха неканени в ума ѝ, припомняйки ѝ колко други пъти бяха в същата ситуация.- Пусни ме!
-   Прекалено много пъти ти позволявах да си тръгнеш!
Целуна я- бавно, изгарящо. Сякаш я опитваше на вкус, наслаждавайки се на усещането. Ръцете му бавно обхванаха ханша ѝ, докато тялото му плътно се притискаше в нейното. Искаше да усети всяка извивка, всеки сантиметър от нея. Да я има цялата.
Дефне беше като упоена. Ароматът на Йомер бе замаял съзнанието ѝ, а устните и ръцете му я докарваха до лудост. Не усещаше нищо друго освен допирът на Йомер до тялото ѝ, ласките и милувките му, изгарящите пътечки от целувки, които оставяше по шията ѝ. Не бе сигурна дали сама стои на крака или той я държи. Нямаше сили за нищо, освен да се остави на милостта му.
Йомер я вдигна леко на ръце, отнасяйки я по стълбите. Тя бе притихнала в обятията му, отказвайки да се върне в реалността и да прекрати тази лудост. Някакво тънко гласче в подсъзнанието ѝ крещеше, че това не е правилно и утре тя ще съжалява, но любовта ѝ към Йомер, силна и всепоглъщаща, изтриваше всичко друго. Единственото желание на Дефне бе да се отдаде на любимия си, доказвайки му колко много го обича. Че не го е забравила и никога няма да може. Тя бе Дефне на Йомер и щеше да остане такава завинаги.
Залитна, когато я постави отново на крака, но силните му ръце я задържаха. Телата им все още бяха почти допрени и тя чуваше бесният ритъм на сърцето му. Постави ръка върху него, опитвайки се да го успокои, но само влоши нещата. Усети как Йомер си пое рязко дъх, след което се наведе да я целуне. Посрещна го с готовност, решена да заглуши всички протести на разума си. Тази нощ щеше да послуша сърцето си.
Разкопча бавно ризата му, след което плъзна ръце по кожата му. Усети движението на мускулите под пръстите си. Устните ѝ покриха с бързи целувки откритата плът, докато смъкваше излишната дреха от раменете му. Хапеше рамото му, докато неговите ръце се прокрадваха под дрехите ѝ. Горещи и ненаситни, те изследваха всеки сантиметър от тялото ѝ, галейки и дращейки, възбуждайки я до неподозирани висини.
Пуловерът ѝ излетя секунди, преди устните им да се срещнат отново. Страстта се разгаряше като пожар около тях, принуждавайки ги да забързат темпото. Отърваха се от останалите дрехи трескаво, нетърпеливи да се слеят в едно. Нежността беше забравена, заменена от дивото желание за притежание. Да взимаш и даваш до тогава, докато вече няма какво.
Преплетените им тела, погълнати от огнения танц на любовта, забравиха време и място. Те изразяваха сливането на две души, търсещи се толкова отдавна и открили най- после пътя си една към друга. Или общия път, по който щяха да вървят заедно,

Темпи, страхотно! Прекрасно! А дано вече са направили едно малко, сладко Дефмерче, след толкова опити, дано да е станало вече!


 

  Темпи. Оха оха оха