Как да спрем цигарите...,които толкова много ни вредят?

Според мен е въпрос на психика. цигари се спират от раз! когато забременях, веднага спрях да пуша... не са ми липсвали цигарите. и в момента пуша, когато съм на работа, когато излизаме вечер с приятели, но в къщи не пуша...

Нека споделя и моя опит, пък дано ви бъда полезна. В началото на юли разбрах, че съм бременна, а дотогава си пушех бая стабилно-средно по кутия на ден и това в продължение на 10-11 години. Да спра цигарите изобщо на беше тема за мен, просто си ми беше кеф да пуша. Забременях непланувано, но се зарадвах на новината и се опитах да огранича дневната доза до 5 на ден от най-леките. Успях без проблем, дори с 2-3 цигари бях щастлива пушачка. За протокола-не ми ставаше лошо, защото някои жени си мислят, че това ще им помогне да откажат цигарите "от раз". За съжаление в началото на август дойде спонтанният аборт. В отчаянието си се върнах на оная прословута кутия на ден, че и отгоре. Така около месец...през септември бях на контролен преглед и гинеколожката ми даде зелена светлина на нови опити за забременяване. Тогава окончателно реших, че тая с цигарите няма да я бъде. През септември и октомври постепенно намалявах бройката, обмислях обстойно "за" и "против" преди всяка цигара и дали НАИСТИНА искам точно СЕГА да я запаля или мога да я отложа за по-късно. В началото на ноември се почувствах готова да спра напълно да пуша. Независимо от това имах винаги цигари у себе си и си казах, че ако много ми се допуши, ще си припалвам по някоя. Нямах никакви проблеми, наистина се случваше да припаля, но много рядко - 4-5 цигари на месец. Честно да си призная и без тях можех да мина, ама така за добрите стари времена, макар че вкуса им беше съвсем различен...В началото на февруари разбрах отново, че съм бременна, запалих една цигара, за да се разделя ритуално с порока, но така и не я допуших до край, хич не ми беше хубаво. Преди около 2-3 седмици си дръпнах от една цигара, беше ужасно...Сега съм много щастлива, че съм една непушачка. Като оставим настрана неприятната миризма, удара по джоба (тук той е значителен - по 4 евро на кутия) и рисковете за здравето, най- лошото на цигарите за мен си остава зависимостта. Сега се радвам на свободата да не си задавам въпроси от рода-"имам ли достатъчно цигари... от къде мога да си купя... имам ли монети за автомата... кога ще свърши тъпата среща с непушачи, та да си запаля една..."
Помолих мъжа си също да опита да се освободи от тази зависимост, не че ми пречеше, че пуши, просто исках да споделя свободата си с него, а и той имаше желание. При него беше по-трудно, но и той успя с помощта на никотинови лепенки за около месец. Нали ще става татко, не иска да отвръщава бебчо с миризмата на цигари. Бях до него и го подкрепях, мисля, че това много му помогна. Сега по нашия пример майка ми и брат ми се борят с порока, а баща ми мина по този път преди повече от 20 години, само дето той ги отказа от днес за утре и повече не запали.
Желая ви успех, струва си, повярвайте ми!

Малко майтап по въпроса с отказалите цигари.
В нашата къща от февруари миналата година не се пуши (две седмици не бях забелязала, че пепелника си стои неизползван, а аз всеки ден предлагах да търся дефицитни тутунки). И днес отворихме една почти пълна кутия с цигарки, само че банда гръглици ги бяха подпукали. Може и да не сте чували за буби-пушачки, но ние сме си ги отглеждали без да знаем. Прирората празно не търпи.   

Здравейте,
Случайно попаднах на тази тема, но тя е много полезна според мен. Не че някой четейки тези редове ще спре цигарите ако не е готов за това, но поне се надъхва да го стори. Та аз си пушех по кутия на ден до преди близо 2 г. Когато разбрах , че съм бременна реших да ги спра. Винаги носех в мен цигари, за да си мисля, че когато поискам достатъчно силно ще си запаля. Да ама това се случи само веднъж и тогава лапайки цигарата си представих малкото създание, на което не давах право на избор и шях да го напълня с 1ерен отровен дим. Изхвърлих цигарата и от тогава не съм пушила. Смятам, че всеки има право на избор за цигарите, а бременните пушачки отнемат това право на бъдещите си деца.

 Ех,че болна тема.Аз ги отказвам всеки ден по няколко пъти.Не успях,нито през бременноста,нито докато кърмех...Ужасна съм.Проблема ми е че осъзнавам колко е вредно и как не мога да се справя със себе си.Пробвах с никотинови дъвки,лепенки все още бол на шкафчето и с воля пробвах.Да ви кажа честно,постоянно гледам филми,брошури и всички подобни по темата и пак като се сетя за цигарка устата ми се налива.Яд ме е някой път че съм толкова безхарактерна.Ще следя темата,защото искам да се преборя само не разбирам къде греша.

nana_cool....при мен същата работа.И аз припалвах докато бях бременна и докато кърмех.

Отказах ги в 6ия месец ,защото ме беше срам да пуша в офиса с това голямо шкембе .Хубавото е ,че нямам намерение да ги пропушвам,че толкова сериозна причина не бих намерила за да ги откажа отново