Кюретаж и забременяване след това - тема 73

Не разбирам... ако в бг изследват за 30 лева и дават процентна вероятност, защо изобщо ги има тези другите? Дали става дума за едно и също изследване? Защото това, което гледах аз на генома... излезе ми някаква релама... също дава статистически вероятности, но с грешка под 1%. Кръвта се взема около 10-12 седмица от майката, изолира се днк на плода и на него му се търсят тези аномалии. Някоя от Варна да има повече яснота и възможности за тестване? Искам да знам, защото, ако прескоча този път 12та седмица ще е добре да ни изследвам. Другия месец ставам на 31 и вече сме в рисковата графа и като сложим загубата от тази година .

Ранният скрининг и по-точно БХС е кръвно изследване. Но се взимат предвид нивата на някои хормони, данни от въпросник и данни от ехографското изследване(фетална морфология). Тези данни се вкарват в някаква формула и дава вероятност за еди кой си синдром(тризомиите).
Ако резултата е 1:3000, това означава, че при една майка от 3000 с тези показатели, ще има болно бебе. Колкото по-ниско е второто число, толкова по-висок е рискът  например 1:100. Значи, едно от 100 бебета ще е болно. Много жени казват, че е излишно, но си има логика и в него. И е напълно нормално да има и здрави бебета при висок риск. При 1:4 , 3 от бебетата ще са здрави, едно ще е болно.
При висок риск вече може да се направи амниоцентеза или някои правят пренатест, хармони...разни такива(те са тези по няколко хиляди).
При тях се взима кръв от майката, отделя се уж днк на бебето и се изследва. Но не дава 100% , а почти, доколкото знам. Амниоцентезата е най-сигурна, но е рискова и се препоръчва при много висок риск за проблем при бебето.

Аз да си призная не съм си правила изследването за Даун с предната бременност и сега реших да не го правя.На моите години кой знае каква голяма вероятност ще ми покаже.Разчитам на ФМ,въпреки че първа не правих,но все пак в 10 г.с.ходих при Сигридов и той ми каза,че няма нужда от изследване за Даун.
Интересното при мен е,че очевидно съм имала проблем с предната бременност,както каза и Сигридов,но просто ми се е разминало.Защото пиех някакви хапчета,плода изоставаше към края.Днес ги намерих-дузодрил и дузофарм.Явно тромбофилията се е проявила още тогава,но слабо.
  Зиа,ние с моя мъж не се караме,това е лошото,просто не си говорим,а иначе аз не му давам никакви поводи да ме ревнува,но...като остане сам в този камион откача.Незнам,за съжаление очевидно просто не сме един за друг,лошото е обаче,че аз си го обичам,въпреки всичко и не искам да съм без него,но...Чакам да ми се извини,а той няма да го направи и накрая ще се разделим от гордост.

zia1 - ходих при двама лекари (при тази, която ми помогна с изчистването след А и при репродуктивния ми ходих два пъти) и двамата бяха на мнение, че е хормонално

delisardeli - с това розово не съм правила МБ, иначе преди аборта правих и МБ и цито преди трансфера, Колкото за хормоните, аз съм със СПКЯ и при мен не са рядкост дъъъългите цикли без овулация, но розовото чудо е новост... то е само на забърсване, не стига до бельото... мисля си че МБ се прави само в "чисти" дни...
Сигурно пак ще ходя скоро и ще попитам

Zia , ти на 31г. рискова група ли викаш , недей така , че съвсем ще изпадна в паника?

Фам , напълно те разбирам как се чувстваш (((((((

Имам позната, която роди детенце със синдром на Даун на 25-26г, и друга, която роди напълно здраво дете на 41години. Изследвания, едно друго, всичко може фалшиво да успокои някоя мама или да наплаши ненужно друга...Истината е че докато не се роди, не може да се знае със сигурност и всички сме в Божиите ръце и единствено се моля просто да нямат никакви проблеми както моите деца, така и всички останали, защото наистина това е жестоко... никой родител и дете не го заслужават
Аз лично правих, но докато не го родя и не се уверя, че е здраво в течение на времето, то няма да се успокоя.

delisardeli, aDream, благодаря.

На renidimova и Нарцис пожелавам лека и успешна бременност и живи и здрави бебчета.

На всички останали и на себе си здраве и нови успешни бременности.

Ще се върна назад да поизчета темата.

Честит имен ден на всички именички тук. Здраве преди всичко.

Записвам се и аз в темата. Тази ми втора бременност приключи с абразио на 03.08, в не знам коя седмица - 11 или 9та. Така и не чухме сърчице, а аз до писледно вярвах, че ще чуем, понеже и с първата брем. нещата вървяха малко назад в седмиците, но ето че имам едно момиченце на 2г. Този път обаче не станаха нещата
Абразиото ми беше в Тина Киркова, така като ви чета, май само на мен не са ми изписвали АБ и започвам леко да психясвам. От другия месец мисля да почвам изследванията.
На всички тук стискам палци и пожелавам хубави бебчета на финала!:)

Мая, съжалявам за случилото се, наистина е адски болезнено това чакане и вдъхването на надежда, а после разбиващото усещане за безсилие. Единственото позитивно е, че тези неща се случват на случаен принцип и следващия път всичко може и вярвам, че ще бъде наред.
Не помня кой ме пита дали аз считам 31 за рискова..... аз лично не, но аз съм с доста оперативни намеси, две от които ендометриоза, и липса на деца.... та в тази връзка в комбинация със загубата от тази година докторите ме водят такава.  На запад жените започат да мислят за деца след 30, а тук моите познати вече са с второ.  Истината е, че познавам проблемни кандидат мами от всички възрасти и не мисля, че възрастта е единствен фактор за определяне на една жена за рискова или не. 
Забавното в случая, че "рискова" е само епитет. Докторите не могат да ти помогнат, щото видиш ли си рискова. Слагат те на легло и те тъпчат с витамини и хормони и пускат някой шамански ритуал, та това ти кандидат отроче да се задържи, а пък след 4 месец може едно серклажче да ти предложат, не е нужно да е наложително но си е процедура, още една застраховка, а и печелят от нея. За какво говорим като вече 4 доктора сменям в първи триместър и не се намери ни един да пусне микробиология и някакви кръвни, изписват прогестеронови препарати без да са ми изследвали нивата на хормона? Тук всички след загубите сме си пускали сами изследванията от първа страница и знаете ли какво ми казаха в една от репродуктивните клиники, след като им споделих, че от всички изследвания имам отклонение само в НК клетките? Отговорът бе... "ох стига с тези глупости от болницата в Плевен, това изобщо не е доказано, че е причина". Тук се сетих, че доста момичета на вливки все пак са си губили децата и такива без вливки, които са раждали здрави беоци. И за себе си взех решение- без вливки.

Благодаря ти, zia!
Аз също затова следя тази тема, защото от тук се надявам да разбера какво следва да правя и да видя какви изследвания да си пусна.
Защото до сега всички лекари ми казват: нормално е, следващия път ще стане....
Даже за хистология бегло ми споменаха и така и не разбрах какво трябва аз да заявя, за да ми я пуснат тая пуста хистология.
И от сега започвам да мисля как да подходя с лекаря и как да му се обяснявам за изследвания, за да не ме сметне за луда, дето търси под вола теле...за мен това не е нормално...
Но ще се боря, голям съм инат, слава Богу!

Аз до колкото разбрах при вас изобщо не се е появило ембрионче.  Така че може и абсолютно нищо да ти няма.  Основното, което момичетата пускат са имунологични (на мен док, която ми прави К ми ги записа на хвърчащо листче), щитовидна и тромбофилия. Последното си е за спокойствие и за мерки, ако все пак си предразположена, но в твоя случай едва ли е имало изобщо касателство, тя влияе при налична сърдечна дейност и кръвообращение.
Относно хистологията, те ще ти я пуснат, но от нея само ще прочетеш, че имало еди какви си тъкани в материала и толкова. Няма да получиш инфо за самата бременност или какво се е объркало. Освен това, заявлението се подава веднага след К и се праща в София материала.  Няма лошо да търсиш причината, в крайна сметка това е едничкото, което ни носи успокоение.... че все пак правим нещо. Но бременността, успешна или не учи... учи на търпение, да можем да чакаме и да вярваме, да се борим със страховете си, защото един ден този живот, който даваме ще се отдели и ще стане самостоятелен човек. Как ще го подкрепим, ако не умеем да се борим със собствените си паранои и страхове, а при някои и леки мании за контрол, единствено в тъсене на сигурност?

Момичета (бременните) колко време след К забременяхте отново?Знам, че при всеки е индивидуално, но все пак...

Моят кюртаж беше на 17 Септември. Забременях на 24-25 март, целенасочено. Тогава следихме овулацията. Предните месеци не сме следили нищо, правех изследвания.
При мен се налага амниоцентеза и ми е много нервно. Тези дни ще е. Да ви кажа, не ме е страх от резултата, а от последствията от самата процедура. Много ме е страх да не я направят и два дни след това да ми се пукне мехура. Ако излезе болно бебето и се наложи да направим абортивно раждане...тежко е, но ще знам, че има причина(с мъжът ми, особено той, сме категорични в това решение). Но ако се пукне мехура от самото боцване, а на бебето му няма нищо... Питах лекарката дали има някакви индикации за по-голям риск от такава процедура...например, ако имам чести контракции, болки, предхождащото секцио...тя каза, че при мен няма такива неща. Било "късмет" и те слагат лекарства превантивно, но и те не помагат ако е такъв случай.

Дези, ама и при теб си е притеснение след притеснение...дано всичко да бъде наред, от сърце ти го пожелавам. А защо се налага амниоцентеза, тя по принцип не се ли прави при кофти резултати от БХС ? По спомен ти си вече доста по-напред в бременността.
Ако не ти се говори за това, не ми отговаряй

БХС беше добре. Сега на втората фетална(около 20 седмица) се видя проблем със сърцето, което е маркер за Даун. Ако няма Даун е нещо по-скоро безобидно. 3 пъти ходих на фетална, огледахме го отвсякъде. Лекарката според мен искаше да е сигурна, затова ме вика толкова пъти  . Чудехме се за кръвния тест, но той може да даде фалшив отрицателен тест, а при положителен се прави пак амниоцентеза за най-сигурно.
Та решихме направо нея. 
Сигурна съм в болницата и специалистите(макар че имам и лош опит от предоверяване)...не съм сигурна в късмета си   Дали няма да съм тази от 1:200 риск