С какво ви дразнят свекървите- 83

Моята ги използва вместо bubble wrap, та ако не магазин, то поне павилион мога да си отворя  

Нарицателно за хората, които са против ваксините и не поставят такива на децата си.


Ей това е много вярно, а доста хора изобщо не го отчитат като фактор. И не става дума само за ремонтите. В днешното натоварено ежедневие, когато едвам ни остава време за семейството и децата, малкото свободно време понякога се изяжда от прищевки и несъобразителни хрумки на родители, роднини и т.н. Не говоря за належащи нужди, водене на лекари и т.н. И е редно, получаващият "откраднатото" време на човека, поне да си дава сметка за това и да е признателен, а не да наглее и да задължава. Но това е въпрос преди всичко на умствен багаж, мироглед и отношение.

Хмм.... рядко пиша в темата, но имам голяма нужда от странично мнение.
Имам навика да си вменявам вина и това често ми създава дъълъг дискомфорт. От моя страна съм прекратила отношенията със свекърите. Накратко - със съпругът ми сме заедно от ученици, обичаме се безкрайно много, но възприятията ми за семейни отношения и уважение между мен и неговите родители са коренно различни. Техните постъпки през годините са ме шокирали и обиждали многократно, а за добро или зло съм възпитана в други ценности и интригите им, сриване на самочувствието ми и накърняването на гордостта ми не се вписват в тях. Дълго време не се интересуваха от мен и изобщо се правеха, че не съществувам. Честно казано не ми е тежало, тъй като това са непознати за мен хора и няма как да ми залипсват. До желание за сближаване от тяхна страна се стигна преди около 3 години, когато си купихме наше жилище. /Не сме живели никога заедно, нито сме били финансово зависими от тях. Жилището е купено и обзаведено с наши пари./ Започна се едно сърдене, че не ги каним на гости, че не сме с тях на празници и всичко гарнирано със просташко поведение. Не знам, как 10 години нямаха желание да присъстват в живота ни, а изведнъж това стана проблем. Имах желание преди години да имаме нормални отношения, но те нямаха, сега нещата се обърнаха. Дълго е за разказване...
Свекърва ми се обажда на сина си веднъж месечно и това винаги е било така. Питала съм я дали не се притеснява през останалото време, как е но освен глупав смях, няма друг отговор. Вчера ми звънна. След като съм прекратила отношения, реших да не вдигам, обаче ме загложди мисълта, че може да се е случило нещо лошо и й се обадих. Предложи да ми донесе ягоди и се самопокани в нас и то в час, който тя е определила. Попитах я, какво има и защо държи да се видим и отговора беше, че иска да си простим и да поддържаме отношения. Този филм вече съм го гледала и отказвам да го гледам отново. Отказах. Не съм я виждала повече от 2 години и сме много по-спокойни в сегашното положение. Не умея да прощавам. Не съм злопаметна, но не мога да бъда лицемер и да демонстрирам уважение, към човек, когото не уважавам. Категорично отказвам да имам отношения с тях. ММ е свободен да се вижда с тях, когато пожелае. Абсолютно съм толерантна да им помагаме финансово за всичко от което имат нужда. Мнението на ММ по въпроса е, че си създавам сама тревоги, като комуникирам с тях. Гледам да го щадя откъм злъчността на майка му, защото се стига до там да си вдигат излишни скандали.
Не знам защо ми е толкова необходимо мнението на близките ми за мен, но смятате ли, че постъпвам правилно?  Нужно ли е да правя компромиси със себе си и аз ли съм темерута в цялата ситуация?

Не бих те нарекла темерут въобще, честно казано. Нито смятам, че имаш някаква особена грешка в тези отношения.
Това, което аз бих направила различно, е да разреша на жената поне опит да се помирим. Не говоря на теория, правила съм го. Имам/х конфликт с доста близка роднина, тотално спрях контакт по изцяло собствена инициатива преди години, наскоро реших като по-млада да направя аз крачката към възобновяване на отношенията. Пределно ясно ми е, че няма да сме страшно близки, не е и нужно, но поне едни нормални отношения, за да не се гледате накриво, ако се окажете някъде заедно.
Защо го направих? Бях се замислила, че този човек няма да е вечно на земята и че аз ще имам гузна съвест, ако си отиде, а аз съм се държала настрана през цялото време. Вероятно на свекърва ти са й минали подобни мисли през главата, затова инициира контакт. Не е фин човек явно, моята роднина също не е, затова й прости нескопосания опит за сдобряване и се вижте. Хората се променят и след години започват да мелят брашно. Пак не е теория, същата тази роднина имаше конфликт с друга, до много грозни обиди се е стигало, след години намериха общ език и разговарят нормално. Само това е нужно, никой не те кара да ставате близки приятелки.

Звучиш ми като разумен и свестен човек, обективна, логична, не твърде афектирана, добра рецепта е това Помисли си, може би компромисът, нужен от твоя страна, далеч не е голям и си струва. Обикновено въпросът, който аз си задавам, е "Ами ако?". Можеш да дадеш още един шанс, който при нужда да оттеглиш обратно лесно. Казваш, че си вменяваш вина. Не рискувай да ти е криво след години, когато жената си отиде.

Щом ТМ няма против, защо си създаваш сама ядове?
Защо те търсят след 10 години ли? Остарели са, не могат да се развличат и искат внимание.
А какво ще рече - "отговора беше, че иска да си простим и да поддържаме отношения. Този филм вече съм го гледала и отказвам да го гледам отново."
Сдобрявали сте се, а после тя е издънила нещата ли? Ако е така - си двойно права.

Това е много вярно. Моя опит сочи същото.
Чувствам се много виновна, че се сърдех на 90-годишната баба на МП за честите визити без предупреждение. Сега като я няма си мисля как е можело да й отделим малко повече време.

Дай шанс за съществуването на малко по-човешки отношения. Ако жената влезе с рогата напред и се отнесе зле, ти ще си чиста пред себе си, че си била човечна и си дала шанс. Няма да забравиш нещата, за които сте се карали, но можеш да ги изтласкаш назад и да дадеш път на нормални пък дори и хладни отношения.

bambinnah, права си от човешка гледна точка. Много често си мисля за това, че остаряват и ако се случи нещо дали няма да изпитвам вина, тъй като и ММ се отдалечи от тях. Това е следствие от тяхното отношение, към него и го виждам, как се изнервя, когато го търсят, защото не е само, за да се чуят, а и отново присъстват редовните упреци. Не знам до каква степен аз съм причина за това отдалечаване....
Cuckoo, предположението ти е вярно. Подавала съм ръка и знам, какво следва. Ако отново го направя, картинката ще е - те са добре, а ние зле, защото изобщо не вярвам да са променили навиците си. Не ми се влиза вече в ролята на самарянин, а и двата варианта на отношения ме тревожат. Нещо не откривам златната среда.

Като сме започнали със съвети - и аз се сещам нещо.
Свекър ми понякога споменава, че може синът ми да постои на село. Обаче сега, през лятото, оттам ни гък, ни мък по въпроса. Изрично казах на ММ да ги попита, другият вариант е да намерим гледачка - намерихме.
Въпросът ми е дали на следващото ходене там когато неизменно стане дума за гледане - да им кажа в очите, че явно синът им ги жали или се страхува да ги натовари. Говоря примерно за 10-14 дни, детето е на 8, не на 2.
От една страна не съм умряла точно те да гледат детето. От друга - тези хора не се ли сещат, че това е в интерес най-вече на сина им?

Често тази среда е нещо непостижимо. Щом са нахални и безпардонни - не си го слагай на сърце. Всички умират рано или късно, това значи ли, че трябва на младини да ги оставиш да се вихрят, а на стари - да им простиш, щото нали не се знае докога...
На собствените си родители (на 80 години) съм правила бележка, че ако искат изобщо да си виждат внука, няма да ме критикуват и ще слушат. И да ти кажа - проработи, поне за момента.

Чета и се чудя.
Според голяма част от пишещите, ако жената изкарва колкото мъжа, има право да иска да се каже, че нещото е И от нея.

За мен, дори тя да не работи, задължително участва с мнение при решението за всичко, което касае семейството.
И когато някоя майка с кеф каже " това е от сина ми" или " това е от дъщеря ми" е ясно, че е от двамата.
Но, явно много снахи имат проблем със самочувствието и стоят непрекъснато нащрек, да не би да бъдат подминати в зачитането.
Което е доволно дребнаво и което почти не се среща при зетьовете.

_buba_, лесно е да се дават съвети отстрани, гледайки, слушайки за филма. Който живее в него, той си знае най-добре.
 Мога да кажа, при мен как е само. Счупи ли ми се отношението към някого, връщане назад няма. Не защото не прощавам и не давам шанс,  а защото много пъти съм давала и подарявала, а отсреща нещо не са разбирали съвсем правилно маневрите и право в очите казаните думи. И точно защото животът е един и човек остарява, давам му шанс ситуацията, от която той така или иначе не излиза помъдрял и задобрял, да се промени коренно.  Дала съм такъв шанс вече.

Ма ко, четох ти последните постинги. Чела съм  постинги - заяждания на потребители към теб, самата и съм се чудила защо се случва. Държа да отбележа, аз теб те разбирам откак отново влизам в темата и чета, и смятам, че разсъждаваш в съвсем правилна посока.

Безспорно е много трудно общуването с повърхностни хора със съвсем елементарни потребности в отношенията си с близките.
Подозирам и нещо друго, но може да греша. Преди да се влошат отношенията ни, в продължение на няколко години, свекър ми се изявяваше, като шеф във фирмата на сина си. Всеки ден ходеше във фирмата, въпреки, че си има работа. Забелязах притеснение при работниците в негово присъствие и видях наглото му поведение, все едно това не са хора, а негови роби. По-късно разбрах, че той се възползва от неща за които не е искал разрешение от нас, като редовно зареждане с гориво на името на фирмата, ползване на безплатни услуги за него и приятели и т.н. Това го прекратихме веднага. Нямам против да поиска и да му дадем. Ще му дам не 50, а 100 литра гориво, но това възползване зад гърба ни не го приемам. След забраната от наша страна той не се съобрази и продължи по стария начин. Наложи се да му се кажа по-остро. Разсърди се, разбира се и спря да идва всеки ден. Предстои му пенсиониране и мисля, че вероятно се надява да работи във фирмата. Аз съм против имайки предвид, как се държи с хората. Та подозирам това сближаване да не е с друга умисъл. Не са ми и съвсем безпочвени подозренията, тъй като свекърва ми казала на ММ, че като се пенсионира баща му, ще си търси работа в строителството. Цял живот е бил администратор, какво строителство.. Манипулиране и следене на реакцията на ММ. Уточнявам, че са добре във финансово отношение, а и знаят, че могат да разчитат на нас.

Подозирам,че иска да види новото ви жилище.Ако е само да види-изтърпи  я.Но  не свършват мераците само с виждане мисля при такива хора. И последвалото обяснение  също може да е вярно-да се присламчи за работа и облаги.Не  харесвам роднини на едно място.Хайде в обща фирма да се оправят съпрузи,но друг само би пречил.Дори чистачка във фирма на близък не бих искала да съм.Колкото да е пич човек ,ще се намеси като на свое.И си го видяла. Ако можеш контакти без  сближаване, направи ги.Но  си в риск да позволиш повече от което искаш.Тези са от обсебващи и контролиращи родители.Не  да се похвалят,а  да си припишат успехите на детето си.

Съгласна съм с Боряна.
Наблюдавам подобни отношения и личното ми мнение е, че е по-добре да се подарява някаква сума пари, да се подпомагат финансово, ако имат нужда , отколкото да се трошат нерви и да се създават проблеми в работата заради неадекватното им отношение. За мен, да обичаш някого - родител, дете, друг..., не означава да му позволиш да ти се качи на главата и да прави каквото си ще, без да се съобрази, че на твоята глава тропа...

Боряна, жилището са го виждали. Сега ме подсети, че след като го видяха, свекърва ми звъня на другия ден с молба да покани колежки и приятелки да го видят в наше отсъствие.   Не мина номера.
Аз не работя във фирмата на ММ поради същите причини. Не бих се държала зле, но виждам, че хората се чувстват притеснени. Ходя рядко там и то само в офиса на ММ. А и това съм го забелязала - работниците прикриват свекър ми и то не защото питаят някакви хубави чувства, а ги е страх. При проблем сина винаги ще се разбере с баща си, но дали с тях ще е така...

buba, след като нещата са такива, със сигурност ще последва някакво ново «блесване». Мислех да напиша това още при първия ти пост, но реших да не съм мнителна. При тази ситуация не се занимавай със свекърите, не се връщай назад.