С какво ви дразнят свекървите- 83

Не я е срам. Трябва да се заслушваш.

krasvet,  в името на съспенса - шепни и ти! 

Aaaa, че да я мъчи горката женица !

Последните изречения дори, шептейки си наум ги прочетох.
Луд умора няма!
Аз с моята свекърва няма от какво да се оплача. Хормоните ме оставиха вече и не им се впрягам вече. Километрите, които ни делят правят чудеса. Друг е въпроса, че дойде да помага с бебето, когато то беше вече на месец  и половина, тогава стоя 4 дни, но ми се сториха повече от месец, точно в пик-а на коликите.
Само на скорошнта мама да кажа, че ще отмине и този период, който е само в главата ни. Скоро ще погледнеш с други очи заобикалящия свят. 

Хора, да се оплача ли? И аз не знам вече  Ще ми стане ли по-леко? Едва ли, но поне ще чуя откровените ви отговори и ще знам дали аз преувеличавам и къде е грешката в мен.
Дългичко ще е, да знаете 
И така... Ще започна с малка история за мъжа ми. Мъжа ми е от бедно семейство, преди са живели много бедно и мизерно. В една къща на 1 етаж са били 8-9семейства, тъй като свекъра ми има 7 братя и една сестра. Свекърва ми, свекър ми и двете им деца живели в една стая. Нямало баня, с външна тоалетна и абе въобще голяма мизерия. Мъжът ми пораснал и си обещал, че някога ще има своя къща. Заминава за Норвегия, пести пари и си купува къща в същото село, на два етажа единият от които е само с голи стени. Разбира се не може да остави родителите си в старата мизерна къща и те се местят в новата.
Запознаваме се, след време аз започнах да ходя утях за по 2-3 дни. Не бяхме говорили да живеем заедно, но той идваше в студентското общежитие, аз ходех утях и преспивах и така. Майка му още в началото ми направи впечатление, че е доста любопитна, защото още през първите ни срещи взе да ме пита дали със сина й "се пазим". Аз обаче така и не обръщах внимание на тези неща, защото винаги когато ходех готвеше любимите ми ястия, не даваше да й помагам за нищо, беше много мила. Прегръщаше ме, целуваше ме и така аз се чувствах като удома си. Липсваше ми моята баба, аз също съм от малък град на който казвам " селото" и свекървата ми напомняше за моето село. До тук добре. След време се започна едно настояване какво точно да обличам, държеше да слагам старите дрехи на дъщеря й (зълва ли ми се пада, как?) , а на мен определено не ми беше приятно. Смея да кажа, че не съм лишена от нищо, имам си предостатъчно дрехи и постоянно подарявам с чували, а тя се чуди как да ме затрупа с още парцали. После някакви стари гащи на зълва ми, били много запазени. Пак нищо не казах. Разбира се нищо от тези неща не съм слагала, но ми ставаше обидно. Когато бях утях влизаше без да чука в стаята. Веднъж се преобличах и тя влезе "чакай" казах "обличам се" - "еее голяма работа, ние сме жени" и седна до мен на леглото да ми обяснява нещо. В този момент се почувствах, като изнасилена. Дори майка ми не би нарушила толкова личното ми пространство. После започна да ме критикува за всичко. Простиран дрехите на ММ, тя веднага идва и ги пренарежда. Не се било простирало така. Сякаш ако не е по нейния начин няма да изсъхнат. Когато знаеше, че имаме някакви планове да излизаме, си измисляше веднага нещо, за да го отменим. Ту е болна, кръвното, захарта и т.н. Когато не отидем няколко дни в къщата се разболява, сърди, реве и т.н. Ако ММ не й угоди започва да реве и да казва "ще видиш като станеш родител какво е децата ти да не те зачитат". ММ винаги ме е предупреждавал да не й обръщам внимание и ми е казвал, че той си я знае, но все пак му е майка. Много пъти се е карал с нея, защото тя е адски нетактична.
Когато ми откриха проблеми с щитовидната жлеза и доста напълнях започна постоянно да ме обижда. Казваше на мъжа ми - " Какво стана нали твоята жена нямаше да е дебела, а?"
На края чашата ми преля, когато ми каза "И какво сега сина ми докара ялова снаха" за тези, които не знаят - (ялова казват на кравите, които не могат да заченат) , а всъщност нямаше нищо такова. Ние никога не бяхме правили опити, а вмомента съм бременна в 14г.с Това тя го каза, защото не знаеше какво е "щитовидна жлеза" явно и си мислеше,че здравословните ми проблеми имат нещо общо с бъдещите ми деца.
Отделно не мога да понасям и зълва си. Още преди да се запознаем наживо (тя живее в друга страна) казваше че съм дебела по скайп. Не разбирах как човек може да говори така за някого без никаква причина. После веднъж, когато ние с ММ бяхме в чужбина, тя се беше прибрала на гости в къщата и беше изхвърлила много от моя багаж. Не й харесвали просто. Щяла да ми купи нови. Пак нищо не казах. Последното беше, когато й казахме,  очакваме бебе. Дори не каза честито. Каза "тя си има корем и без това, скоро няма да й проличи". Хора супер много се озлобих към тези две жени. Знам, че не е хубаво, семейство са му, но аз не съм намерена на пътя. И мен майка ме е раждала, защо ме тъпчат така? Все още не знаят, че съм им бясна и обидена, така и не си отворих устата.
А сега най-големият куриоз - когато се роди бебчо и се върнем в България трябва да живеем на квартира, защото аз категорично отказах да живея с родителите му. Тя се вбеси от това и обвини отново мен, че съм карала ММ да дава пари за квартири, щом има къща. Не мога дори да си помисля да кажа на ММ да ги прати в старата им къща, а ние да живеем в новата. Не искам той да се кара с родителите си, те са му родители! Още от сега си мисли, че ще ми гледа детето тя, но аз знам че дори до сега да съм мълчала, когато детето ми се появи няма да мълча. За него няма да мълча.
Тя по принцип, когато сме насаме двете с нея само ме обижда " селянка" и тем подобни, пред ММ се прави, че много ме обича. Прегръща ме, целува ме и т.н.
Другото за което супер много се ядосах е че ММ още изплаща къщата. Сега му остана една последна вноска от 6000лв и край! Той ще се успокои, аз също заради него. Но за тези 2-3 години в които той плаща, а те живеят там, дори с 20лв не са му помогнали. Аз се ядосвам заради него, не заради мен. Той изобщо не е успял да се наслади на тази къща, защотп все му се е налагало да заминава в чужбина. Отделно като се приберем той плаща всичко по домакинството и преди да заминем й оставя 1000-1500лв всеки път, да имат! Сега нашата решила да прави нещо си, да купи две агнета, да направи чеверме и да покани цялото село. Това за първата й внучка, която вече е на 9 години. До сега нямала възможност, сега събрала. А защо тези пари не ги даде на сина си, да му помогне за вноската за къщата като знае че сина й чака дете???
Кажете ми преувеличавам ли? Разбира се четете версията само от едната страна, тя може да си има нейна версия, но защо ми е на мен да лъжа? Никога не съм мислела, че ще попадна в такава ситуация, като в турска сапунка. Свекърва VS. Снаха - простотия. Мислела съм, че свекървата ще ми стане майка. Казвам й майко дори, но уви не можах да я обикна, а все повече се озлобявам към нея...

Взела си отлично решение да не живеете заедно. Щом и мъжът ти те подкрепя, ОК. Не ти трябват идиоти на главата.

nneriih много кофти ситуация . В този случай е добре поне мъжът ти да държи на теб и детето ви и да се съобразява с вас, а не с маминка. Как така ще ти изхвърлят нещата или ще ти налагат какво да обличаш и т.н. отвратително е , както и лисата на лично пространство. А за думите, че си била дебела ... нямам думи Не им влиза в работата колко кг. си, те да не са манекенки, пък и да са - пак не им влиза в работата. Спри да си мълчиш, а говори с мъжа си и ако се наложи със С, когато направи нещо против теб. За квартирата му обясни, че няма как да живееш с човек, който не те зачита като човек, обижда те, не ти оставя лично пространство и се разпорежда без разрешение с твоите вещи. Не преувеличаваш изобщо, просто свекърва ти и зълва ти са ужасни хора, които не те зачитат за човек.

Доста прости хора. Не е изключено мъжът ти да те подкрепя и да си живеете добре на квартира, далеч от тях. Но е възможно и да го обработят да сте си заедно и да ти създаде ядове. Ако можеш настоявай винаги да сте отделно и не изпадай във финансова зависимост от никого, вкл. него

nneriih, ужас.
Дано ТМ те подкрепя и живеете отделно. Ако си ми дете - хляб и сол ще ям, но за тебе  и детето ще имам. За да не сте при тия използвачи.
Иначе и Скъпия е от подобно семейство - 7 деца, 19 племенника и вечно използвачество. Там сестрите и снахите са основните заподозрени, мама беше добра и разбрана. Но като реши да живеем заедно тримата с дъщеря ми ги отряза като кисели краставици. Да се  оправят, всеки да работи и да си плаща.

ММ знае всичко. Никога не съм му спестявала какви ги вършат майка му и сестра му, по този начин се презастраховах, че ако един ден избухна той няма да застане срещу мен с думите "чакай, тя ти каза само едно нещо, защо избухваш така?" Той винаги много се ядосваше и искаше да седне да говори с тях, убеждаваше ме че ако говори с тях тези неща повече няма да се случват, но аз винаги го спирах. Спирах го, защото знам, че тя ще каже че не е вярно (както обясних по-горе тя се държи с мен така само когато сме сами двете) ще започне да плаче, да вдига кръвно и захар и т.н и пак ще е на нейното. ММ е до мен и до детето, съгласен е за квартирата, просто мен ме е яд че ще трябва да плащаме за квартира с новородено в ръцете. А още повече ме е яд, защото тази къща е била мечтата на мъжа ми, а заради мен сега той не може да живее в нея. Понякога като си помисля за това си мисля "кво пък толкова, ще заживеем на 2-рия етаж, тя ще е на първия и готово" но после бързо се отказвам. Чувствам се егоистка, но пък и знам, че ако сме там в крайна сметка ще започнем с ММ да се караме заради нея.
Относно манекенството - мноооого са далеч от манекенките. Когато споделих на майка ми веднъж, тя се очуди как човек с 20кг отгоре има смелостта да обижда точно на килограми (за зълва ми) , но... Шарен свят 

Nneriih, а защо не говориш с твоя мъж да вземе квартира на бабата? И без това разходите за нея ще са по-малки, отколкото за квартира за вас с бебе?

Ооо, тя никога не би се съгласила със свекъра ми да живеят в апартамент. Абсурд! Ще започне да говори, че аз съм накарала сина й да я изгони от собствената й къща. Това дори няма да мине за обсъждане на първа станция 

Не.
Жалко, че се налага да търпиш тези невъзпитани същества.

Моят съвет е на квартира,докато набереш опит и  рутина да ги отсвирите в тяхното си жилище.Те  така и зълвата ще приемат при тях и ставате доста.Сега нито време,нито нерви имаш да понесеш разправии. Просто си дай  малко  търпение,докато дойде моментът да се разплатите.Всякак.Има и такива хора,без очи.Или с дебели очи ,да стъпиш-издържат.

Добре де, защо не си стоите в Норвегия? Там няма ли да сте по-добре? А и проблема с родата си го решаваш веднага.
Дъртите да стоят в къщата, да я поддържат и пазят, че празна къща е лесна плячка.

Щях да пиша още, но се отказах. Рискувам да обидя хора, които не заслужават.