Антисоциални/интровертни/темерутковци

Отговарям на повечето описания,тази тема ще ми бъде интересна☺

  Аз ужасно добре мълча сред хора. От дете съм такава, че ако някой не ме заговори, аз не започвам да говоря. ( това в среда със сравнително непознати хора). В тълпа мога и дума да не обеля и това по никакъв начин не ми пречи Когато започнах да играя, съм имала турнири, на които съм говорела само със сестра си. През останалото време бях като дете аутистче

тинити, не ме разбра - не фрази, свързани с конкретната тема, а фрази, които дават друг наклон и изместват разговора в желана от теб посока
това е разбира се, ако искаш да водиш разговора
ако не искаш по някаква причина, просто се изключваш и край

по-добре овладей някаква подобна техника, която да те облекчава вместо да живееш в душевна дисхармония, че не се справяш с повечето желани от теб разговори

В група от хора и аз мълча обикновено. Безсмислени разговори и клюки не са ми интересни. А дори и да имам какво да кажа по някоя тема, обикновено докато има някакъв промеждутък в говоренето на другите (пауза от няколко секунди), че да успея да се включа аз - темата вече е отдавна забравена от другите. И продължавам да си мълча.  На другите не им пречи да си говорят един през друг - аз не мога така.

В училище пък, изпитвах някакъв ужас да изляза на дъската - независимо дали ще говоря или ще напиша решението на задача. Понеже обикновено бързо решавах нещата и по математика, и по химия - се опитвах да се правя, че още решавам - само и само да не ме накарат да изляза и да го напиша на дъската. Е, обикновено не ми се получаваше и никакви протести от моя страна не помагаха. И все още ми е много трудно да говоря пред хора - блокирам тотално.

Страхотна тема!

---

Абсолютно всяка дума се отнася и за мен.

---

Много пъти съм споделяла във форума, че съм много затворена и даже направо скучна, но и много съфорумки не ми вярват, защото съдят по активността ми тук. А тя лъже, защото на живо изобщо не съм така. Ако трябва да общувам чрез писане, нямам никакви проблеми.
Имам малко на брой приятели, най-близката ми е голяма бъбривка и може да говори с часове и се радва, че я слушам, та има някакъв баланс в нашите отношения.
Предпочитам тишината и спокойствието, много често съм отказвала покани за излизане и съм си оставала сама вкъщи. Така се чувствам най-добре. Вече имам дете и не оставам често сама, но все пак се случва (да са живи и здрави бабите и дядовците).
Много хора са ми казвали, че всичко било от зодията ми (Риби), но аз не вярвам много в тези неща, по-скоро смятам, че си е до човек.
След седмица трябва да присъствам на събитие, на което няма да познавам никого и отсега ми е много притеснено, а отделно има вероятност да се наложи да говоря пред всички тези хора и сигурно много ще се изложа. Днес си нахвърлих някакви неща, ще се опитам да ги науча и дано свършат работа (и дано не блокирам напълно), ако се наложи да говоря.
Интересното е, че пред колегите ми от университета например (около 70 човека), нямам проблем да говоря.  На няколко пъти се е случвало, напълно спокойна съм била. А не е като да познавам всички. Пред съученици също - даже нов урок съм изнасяла (всяка учебна година имахме „ден на самоуправление“ или нещо такова - учениците влизат в ролите на учителите и директора, та все аз изявявах желание да изнеса урок по някой предмет, останалите все ги посочваха учителите). Всъщност затова и избрах да следвам педагогика (и дай Боже да се реализирам като учител) - защото явно само пред ученици не се притеснявам да говоря.
Абе странна птица съм аз, отдавна си го знам, но се открих в много от постовете и затова се „записвам“ в темата.

Интровертът (интравертът) не е човек, който не обича хората и взаимодействията с тях, а който бяга от повърхностно социално общуване. Обикновено има много какво да каже, ако трябва да се говори по същество. А особеностите му може да имат и физиологичен аспект - по-лесно претоварване на нервната система от различни стимули.

Т.е. - добър вечер, за тук съм

И аз се разпознах. Писала съм вече, че съм темерут, многото хора и празното дрънкане, което тук наричат смол ток и е жизненоважно за оцеляване в съседска и корпоративна среда мен адски ме натоварва.
Абсолютно самодостатъчна съм си, от дете съм такава. Имам си мои интереси, с които мога да си се занимавам напълно самостоятелно.

menyanthe ме върна сума ти години назад с излизането на черната дъска. Аз се сковавах, блокирах и всичко забравях. Същата работа бях и аз със задачите, седях на чина с отдавна решени задачи, гледах надолу и си драсках нещо преструвайки се, че още решавам. Абе, ужас. Добре, че вече не съм в училище, ама то сега май и методите на изпитване са по-други.

Добро утро! Супер тема, Акаша!
И аз съм за тук, напълно самодостатъчна, също от малка още.
Никога не са ме привличали колективните игри и занимания, винаги ми е било най-добре да съм сама и да правя моите си неща. Присъствието на хора ме изтощава и ми е досадно, че ми бъркат плановете да свърша нещо мое. Никога не скучая.
За празните разговори - с годините се научих да казвам директно, че темата никак не ме вълнува и до там. Съвсем за темерут ме смятат сигурно, ама хич не се притеснявам.

Радвам се, че се посъбрахме!

Аз съм в нов колектив и ми е на дневен ред седенето безмълвно отстрани. Сега поне ще влизам в темичката, да се успокоявам, че не съм сама на този свят.  

И аз съм си самодостатъчна,и мен също ме натоварват празните приказки....не се включвам в разговорите,и си мечтая да се телепортирам някъде,където ще съм сама и няма да е необходимо да се тормозя какво да кажа......
Нямам потребност да споделям личните си неща с хората.Всичко,което ми е на сърцето ,го споделям с моя съпруг.Това ми е достатъчно.
Срещам много трудности , и възниква у мен конфликт,за това,че трябва да се пречупя и да се включвам в разговорите с колежките на работа,за да не изглеждам като аутсайдер.Ако има как да си стоя в някой ъгъл на стаята и да си работя тихичко,без никой да иска да ме разпитва ще ми е най-добре,но уви,не може....
Темата е страхотна,Акаша.Имам още много за разказване...хахах....странно е,че когато пиша ми е по-лесно общуването.Защо?

Идвам и аз тука. По случай 1.6 - мразя го този празник. Деца, тълпи, "забавления", музика на открито, направо ме докарват до лудост. Подлагала съм се 5-6 пъти на това, но напоследък гледам да го избегна, ако мога.
И още - отворили са едно кафе в парка, което се превърна в цвнтъра на квартала - всеки гледа да отиде и да си покаже тоалета, количката, децата. Ужас. Лошото е, че едни приятелки с деца ходят там, а моя малкия темерут иска да играе само с тях. И приятелките си ги харесвам де.

Хихи, ето ме и мен тук..))
Виден темерут съм си, като си излезем с приятелките - само си мълча и ги слушам..))
Едната е женена за същия тип и се шегува с мен, че ако се вземем с него - детето ни няма да проговори до 7 г възраст..

Звучите ми познато.  

Случвало ли ви се е да пътувате в една кола с шефа и да се чудите с какво да запълните тишината?
Добре, че винаги има служебни теми...

Иначе аз мога да си мълча и да си мисля мои си работи, но изглежда много темерутско.  

Нямам шеф и си мълча щастливо когато поискам..))

Е, блазе ти, че нямаш шеф ...