Можеш да постъпиш като англичаните - да говориш за времето. "Тоя гаден дъжд", да пожелаеш "приятен обяд и щастливо слънчасване". Примерно.
Виж целия пост
Антисоциални/интровертни/темерутковци
- Публикувана: 31 май 2017, 21:17 ч.
- Последно мнение: 29 юли 2019, 08:54 ч.
# 151
25 юни 2017, 11:00 ч.
Имам неприязън от празните приказки, особено за времето -
едно от малкото неща на този свят, които не можеш да промениш.
Виж целия пост
едно от малкото неща на този свят, които не можеш да промениш.
# 152
25 юни 2017, 11:31 ч.
И аз. И към вечното оплакване генерслно от държавата, хората и т.н..
Виж целия пост
# 153
25 юни 2017, 13:47 ч.
Те са просто буфер. Едва ли на някой му пука, по съдържание.
Виж целия пост
# 154
25 юни 2017, 14:05 ч.
+100
И от българите. Като ми кажат "Ние българите", или "Българинът, еди какво си".
Ама аз хич не се идентифицирам с останалите и не искам да мрънкам за хорските простотии.
Виж целия пост
И аз. И към вечното оплакване генерслно от държавата, хората и т.н..
+100
И от българите. Като ми кажат "Ние българите", или "Българинът, еди какво си".
Ама аз хич не се идентифицирам с останалите и не искам да мрънкам за хорските простотии.
# 155
25 юни 2017, 14:44 ч.
Е, до "Ние, българите" не сме стигнали, но вкупом изтърпяхме дълъг монолог за външната политика на Америка, докато IT-то се занимаваше с компютъра на една колежка. На мен лично не ми пречеше, даже ми действа успокоително, когато някой бръмчи, без да се налага да го слушам внимателно. Не поддържаш разговора - спира да бръмчи.
Виж целия пост
# 156
25 юни 2017, 16:59 ч.
Сродни души 
По някои от темите:
И аз съм си такава от малка, дръпната
Говоря с дълги изречения, както мисля и както пиша. Винаги съм предпочитала писмената комуникация пред устната. След години неподходяща работа (на телефона с клиенти 
) най-накрая намерих подходящата за мен. Асистент в правна кантора, работа предимно с документи, с няколко адвоката и клиенти от време на време, съвсем строго официално 
За теми на разговор, гледам да задам някой отворен въпрос и после слушам много внимателно. Също така аз разговор не подхващам
ако другият го влече да говори, да говори, ако не, аз мога и само да се усмихвам 
Понякога се държа и като empath, как е това на български език
както и да е, това са хора, които попиват енергията на другите, но после се чувстват зле. Например, отивам някъде, социализирам се, чувствам се добре и като се върна вкъщи, усещането е, че са ти изпили енергията
За наследствеността и влиянието на родителите: моят татко е от по-затворените, но не е чак като мен
Но и родителите ми никога не са ме насърчавали да преодолея ограниченията си. До 18г или майка ми или сестра ми карах да ходят и да говорят вместо мен, след това пък се запознахме с ММ 
и той говореше вместо мен
Едва наскоро започнах да работя сама върху проблемите си с комуникацията
Виж целия пост
По някои от темите:
И аз съм си такава от малка, дръпната
Говоря с дълги изречения, както мисля и както пиша. Винаги съм предпочитала писмената комуникация пред устната. След години неподходяща работа (на телефона с клиенти ) най-накрая намерих подходящата за мен. Асистент в правна кантора, работа предимно с документи, с няколко адвоката и клиенти от време на време, съвсем строго официално За теми на разговор, гледам да задам някой отворен въпрос и после слушам много внимателно. Също така аз разговор не подхващам
ако другият го влече да говори, да говори, ако не, аз мога и само да се усмихвам Понякога се държа и като empath, как е това на български език
както и да е, това са хора, които попиват енергията на другите, но после се чувстват зле. Например, отивам някъде, социализирам се, чувствам се добре и като се върна вкъщи, усещането е, че са ти изпили енергията За наследствеността и влиянието на родителите: моят татко е от по-затворените, но не е чак като мен
Но и родителите ми никога не са ме насърчавали да преодолея ограниченията си. До 18г или майка ми или сестра ми карах да ходят и да говорят вместо мен, след това пък се запознахме с ММ и той говореше вместо мен Едва наскоро започнах да работя сама върху проблемите си с комуникацията
# 157
25 юни 2017, 17:08 ч.
Excuse me, DeVa, Галче - някой от вас да е от София (Пловдив)?
Може да се спретнем за някое културно мероприятие 
Виж целия пост
Може да се спретнем за някое културно мероприятие
# 160
25 юни 2017, 17:35 ч.
Лелее,това усещане ми е толкова познато.Не съм знаела,че има термин за него и че изобщо и някой друг може се чувства по същия начин Сега ми стана по-спокойно
Иначе това за оплакването - напълно се припокривам към мнението на някои от вас - просто ми е адски неприятно това някой да се оплаква постоянно за нещо,или да се обобщава за държавата и т.н. Непонятно ми е как е възможно хората да го правят,но ето,че е масово явление.Може света ми да се преобръща и да имам ужасни проблеми,но не мога да се оплаквам и да споделям с колежки,приятелки,познати.Мога само с най-близките и семейството си
Виж целия пост
Понякога се държа и като empath, как е това на български език както и да е, това са хора, които попиват енергията на другите, но после се чувстват зле. Например, отивам някъде, социализирам се, чувствам се добре и като се върна вкъщи, усещането е, че са ти изпили енергията
както и да е, това са хора, които попиват енергията на другите, но после се чувстват зле. Например, отивам някъде, социализирам се, чувствам се добре и като се върна вкъщи, усещането е, че са ти изпили енергията Сега ми стана по-спокойно Иначе това за оплакването - напълно се припокривам към мнението на някои от вас - просто ми е адски неприятно това някой да се оплаква постоянно за нещо,или да се обобщава за държавата и т.н. Непонятно ми е как е възможно хората да го правят,но ето,че е масово явление.Може света ми да се преобръща и да имам ужасни проблеми,но не мога да се оплаквам и да споделям с колежки,приятелки,познати.Мога само с най-близките и семейството си
# 161
25 юни 2017, 17:40 ч.
Иначе това за оплакването - напълно се припокривам към мнението на някои от вас - просто ми е адски неприятно това някой да се оплаква постоянно за нещо,или да се обобщава за държавата и т.н. Непонятно ми е как е възможно хората да го правят,но ето,че е масово явление.Може света ми да се преобръща и да имам ужасни проблеми,но не мога да се оплаквам и да споделям с колежки,приятелки,познати.Мога само с най-близките и семейството си
абсолютно, при мен всичко трябва да е проверено и потвърдено с факти
и за споделянето важи за мен, въпреки че знам, че така пропускам може би възможни решения, които можеш да получиш само ако споделиш с някой друг и той е преживял същото
Виж целия пост
Иначе това за оплакването - напълно се припокривам към мнението на някои от вас - просто ми е адски неприятно това някой да се оплаква постоянно за нещо,или да се обобщава за държавата и т.н. Непонятно ми е как е възможно хората да го правят,но ето,че е масово явление.Може света ми да се преобръща и да имам ужасни проблеми,но не мога да се оплаквам и да споделям с колежки,приятелки,познати.Мога само с най-близките и семейството си
абсолютно, при мен всичко трябва да е проверено и потвърдено с факти
и за споделянето важи за мен, въпреки че знам, че така пропускам може би възможни решения, които можеш да получиш само ако споделиш с някой друг и той е преживял същото
# 162
25 юни 2017, 17:40 ч.
О, аз направо се разболявам след публични, обществено събития.
Виж целия пост
# 163
25 юни 2017, 19:04 ч.
И аз съм така.
Аз съм от Пловдив.
Вземай Екс и идвайте!
От доста време си мечтая да се видя с нея на живо, ето удобен повод и с теб да се запознаем.
Виж целия пост
О, аз направо се разболявам след публични, обществено събития.
И аз съм така.
Excuse me, DeVa, Галче - някой от вас да е от София (Пловдив)?
Може да се спретнем за някое културно мероприятие
Може да се спретнем за някое културно мероприятие
Аз съм от Пловдив.
Вземай Екс и идвайте!
От доста време си мечтая да се видя с нея на живо, ето удобен повод и с теб да се запознаем.
Препоръчани теми