Аз пък обичам да ходя на ТБ заради самото пътуване (куфар на колелца съм 
) и смяната на мястото. Иначе като отидем най-често си седя в стаята и чета или отивам на разходка, като на никой не обявявам къде ще ходя че ще се замъкнат с мен.
На последния ТБ миналия месец бяхме на море. Естествено всички се юрнаха към плажа, а на мен ми беше такъв рахат на басейна самичка
. Скачах си като луда във водата без никой да ме гледа 
, четях си книжката абе кеф.
Докато няма никой е добре, но вечер като седнем всички 25-30 колеги ми става много грозно как се разделят и там на групички, аз се опитвам с всички да поддържам добри отношения, но точно там се показват най-много "лагерите" и тъй като съм сравнително нова във фирмата не съм се ориентирала към определена групичка, а си стоя най-често в моя си лагер (относно отдалечен стол за наблюдение при възможно най-тихите).
Едно нещо ми прави впечатление и не знам на какво се дължи. Много по-лесно и приятно ми е да разговарям с по-възрастни от мен (считай 30+, аз съм на 26), отколкото с набори или по-малки. При Вас така ли е или аз съм си странна (факт
).
Виж целия пост
) и смяната на мястото. Иначе като отидем най-често си седя в стаята и чета или отивам на разходка, като на никой не обявявам къде ще ходя че ще се замъкнат с мен.На последния ТБ миналия месец бяхме на море. Естествено всички се юрнаха към плажа, а на мен ми беше такъв рахат на басейна самичка
. Скачах си като луда във водата без никой да ме гледа , четях си книжката абе кеф.Докато няма никой е добре, но вечер като седнем всички 25-30 колеги ми става много грозно как се разделят и там на групички, аз се опитвам с всички да поддържам добри отношения, но точно там се показват най-много "лагерите" и тъй като съм сравнително нова във фирмата не съм се ориентирала към определена групичка, а си стоя най-често в моя си лагер (относно отдалечен стол за наблюдение при възможно най-тихите).
Едно нещо ми прави впечатление и не знам на какво се дължи. Много по-лесно и приятно ми е да разговарям с по-възрастни от мен (считай 30+, аз съм на 26), отколкото с набори или по-малки. При Вас така ли е или аз съм си странна (факт
). 
, та е особена мъка 
" Нормално спред мен мислене на едно 16-18 годишно тийнче (тук визирам себе си, не целия тийн свят). Но днес не е така, естествено имам приятелки на моята възраст с които общувам много лесно.
Сега осъзнавам, че доста добре си общувам и с хора, които са на възрастта на родителите ми или даже по-големи 
Ако не им хареса, ще обясня, че съм некомуникативна. 