
Довечера съм на банкет с колегите на ММ.
Много добре знае, че изобщо не съм по тия неща, ама се е запънал да ходим заедно, та ще ида. Ще издържа някак, преструвайки се, че ми е приятно в тази напълно непозната за мен компания...За мен най-неприятен празник е Нова година и то защото ММ все измисля да ходим някъде. А за мен това не е никакъв празник, просто ден като всеки друг. И предпочитам да си го прекарам вкъщи, далеч от всякакви шумотевици и празненства. Нямам нищо против хората, които празнуват, просто аз не съм от тях и не искам нито да се обличам празнично, нито да излизам, нито да сядам на някакви тежки софри с много ядене и пиене (да не говорим, че и не пия). Дотук само една година ми се получи да си остана вкъщи и то защото бяхме с още малко бебе. Оттогава ММ все приема разни оферти и от мое име и все ходим. Уж за тази година ми е обещал да не ме закача и да си ходи сам, но не вярвам. И миналата година така ми обеща и на 30-ти вечерта ми сервира къде ще сме на следващия ден (бяхме у семейни приятели и не беше лошо, но ако трябва да избирам, наистина предпочитам да си остана вкъщи).
От дете не обичам Нова година, майка ми пък точно като ММ държеше да празнуваме и нямах търпение да се изнеса и да се спре това нещо. Но ето, стана от трън, та на глог...Да кажа и нещо положително, стига съм мрънкала. Поне с подаръците нямам проблеми - подарявам само на ММ, свекърите и семейството на сестра ми. И на моите родители, но се комбинираме със сестра ми и подаръкът е общ.

Просто някои още вярваме в Дядо Коледа.