Антисоциални/интровертни/темерутковци

Празниците-в тесен семеен кръг,че рядко се случва вече да сме заедно.Сега-болни натръшкани от гаден вирус.

Агентче, и на мен напоследък няколко пъти ми казаха, че не съм антисоциално. Някои приятели, но това е разбираемо, защото пред тях съм отпусната. И последно една мацка, жена на приятел на ММ. Явно просто с някои хора, които чувствам много близко до мен и като сродни души, нямам проблем да общувам нормално. Лошото е че рядко ми се случва да попадам на такива.

И аз се записвам в тази тема

Винаги съм била интроверт, но напоследък се опитвам да се социализирам.
Миналата година бях отишла на една екскурзия, където не спрях да говоря с хора, или поне аз така си мислех, докато не ми казаха, че трябва да съм по-общителна

Хихи, Емаеса.😁
С напъване става, въпросът е, че е с напъване. А на екстравертите им идва от вътре, приятно им е, имат нужда да бърборят. А нашите нужди да си мълчим излизат криви, не е честно.

Ей, как сте, интровертчета?😂
В последно време почивам по много и съм си вкъщи сама, чета си книги и ми е супер.

Аз днес се върнах от почивка, бях в отпуск и ми беше прекрасно в снежната планина със семейство и приятели. От вторник в социума пак, гадост.

Колко си права, Акаша!Хубаво е,че сте си изкарали прекрасно в планината!

Записвам се и аз в темата
Винаги съм имала малко на брой, но наистина добри приятели/-ки. Понякога не знам какво да кажа (а в много случаи и не искам). Проблем ми е в някои ежедневни ситуации в които това изглежда странно или неестествено.... Винаги съм се ужасявала от съседите които се струпваха да си общуват пред блока и по-точно пред входа Да си говорят празни приказки, да клУкарстват, да си играят на карти и т.н., и т.н. Сякаш с всеки е задължително да съм близка и да си говорим като първите приятели. Не обичам да си споделям личните неща с много хора....Не пазарувам в малки магазинчета, освен ако наистина много ми трябва нещо и няма откъде да си го набавя в дадения момент. Харесва ми да си азарувам спокойно в голям супермаркет, никой да не ме познава, да си гледам етикетите на спокойствие , да си преценявам сама....Неприятно ми е да се сближават с продавачите в малките магазинчета, да си фамилиарничим, да си говорим на "ти", да се чувствам едва ли не неудобно ако не купя нещо или да ме убеждават в нещо в което не съм убедена....Едно от най-трудните неща ми е скъсяването на дистанцията или по-точно- преминаването от "вие" на "ти"..... Някак когато с някой си общуваш на "вие" нещата са по-ясни, границата е ясна....Не ми пречи да си правя повечето неща сама, не търся компания на всяка цена.
От друга страна, много обичам да говоря , но го правя само с подбрани (близки) хора. В училище бях сред най-лесно схващащите, в овечето случаи дори не се е налагало да си подготвям уроците, защото си запомнях чутото в училище, интересно и лесно ми беше. Обаче пък обичах да си мълча, даже и да знам верния отговор, не обичах да съм център на внимание- само ако ме питат. Поради това околните често си мислеха, че съм едва ли не глупава.... Като цяло, почти винаги съм компетентна по темите за които се говори "в групата", просто не винаги искам или успявам да се впиша в разговора....
На работно място или в група с пушачи това, че не пуша изобщо не ми помага за усамотението - просто някак излиза, че е прието.....че щом се пуши на открито, "на въздух" значи на мен просто няма как да не ми е ОК да си стоя до пушещите и да си нищим разни ежедневни, смислени или безсмислени теми.... Ако си стоиш настрани пак е странно, май няма оправия
Честно казано, покрай детето се поразчупих малко, но не кой знае колко....Тъпо ми е да си стоим на детската площадка и да си философстваме с някакви майки (които не са ми близки) на всевъзможни теми, да си риказвам с всеки наоколо....Макар с най-добрите си приятелки да мога да си говоря цял ден Имала съм познати които заради детето, а и покрай мъжете си, си се движеха всеки ден с хора които не са им близки, ходеха си на гости, разхождаха си заедно децата, о рожденни дни на децата, до детската кухня и т.н. Аз не бях записала моето дете на кухня, но ако бях 100% щях да ходя дотам сама вместо да се уговарям с еди-коя си съседка "да ходим заедно, за да не ни е скучно"
Обичам да съм слушател и наблУдател Избягвам шумни и големи компании, но пък обожавам да се разхождам на места с повече хора- просто да съм по-инкогнито и да не ми се налага да общувам с много народ И по-изолираните, спокойни местенца харесвам- където и да съм не обичам да ми навлизат в личното пространство много хора. Обичам да излизам, но не ми пречи и да си стоя вкъщи....за тази тема съм

Долче, почти 1:1 съм с теб.
Само на кухня беше записано моето дете, но с никоя майка не се сближих.
И по разходки си ходех сама с количката. Не ми се слушаха приказки за памперси и пюрета.

Дева,  На другите майки им беше тооооолкова странно защо не съм си записала детето на кухня     На разходка излизахме, за да сме "на разходка" и да се движим, не да стоим с детето пред блока и да ме убеждават как трябва и аз да си запиша детето на кухня На другите им беше много странно, едва ли не се обиждаха и го приемаха за лично отношение....

Усещам, че ако някога стана майка, ще бъда най-дръпнатата и одумвана по площадките

Това е лесно Дори не е нужно да си дръпната, за да изглеждаш така в очите на другите

Като казахте за разходките с количките И аз си се разхождах сама и когато видех да се задава друга майка (или майки) с количка се правех че говоря по телефона. Сакън - да не ме заговорят.

Леле, същата бях. Винаги ходя със слушалка в едното ухо .

Аман от поздравления за 8-ми март от куцо и сакато. Не искам да ме поздравяват разни слабо познати личности, да ме тагват, мляскат и т.н. Брррр.