Антисоциални/интровертни/темерутковци

  • 65 672
  • 760
# 705
Оффф положението е мнооого зле. Тука се разведрявам с една от темите във форума, става здрав смях и минава времето. Социални контакти почти 0. Детето е на училище от 13-18:40 после на тренировка, преди у-ще е на уроци разни безобразни, после аз от 13ч съм вкъщи, вече не издържам на скуката е еднообразието.
Наистина смятам да взема от есента да започна някаква работа в офиса на мъжа ми или по специалността ми/ имам логопедия и психология/, но като нямам и 1 ден стаж по тях, въпреки че много чета и се интересувам но кой го интересува от това може би искат стаж.....абе сложно е. Вкъщи мога да си седя, чисто финансово няма проблем, но ми е скучно, другия вариант е да си направим едно бебе хаххах. Та не зная какво ще е, нека мине лятото, защото доста пътуваме и не ми се иска да започна и веднага с отпуските...не е коректно.
Виж целия пост
# 706
Теди, можеш да си намериш работа почасово като логопед. Виж някой частен кабинет, школа, нещо такова.
Аз започнах така като частен учител.
Виж целия пост
# 707
Я,каква хубава тема Simple Smile

Аз по-рано бях много по-контактна. Първа отивах, запознавах се с хората..сега и аз не знам как и защо, нито кога, но съм станала направо мълчалива. При положение, че иначе говоря много, и бързо. Сега някак не намирам смисъл. Повечето хора около мен - познати и колеги - са ми ограничени, прости, някои и глупави. И за нищо смислено не мога да говоря с тях.
В нов колектив аз седя и си мълча, докато около мен се обсъждат клюки и чужди животи.
Още от училище, и в университета, винаги съм имала по една приятелка, и никога не е била от същия град. А толкова завиждам на  момичетата, които са в женски компанийки от по 4-5-6..Ех!

 И т.нар. small talk хич не го владея.

Иначе имам какво да кажа. Пред малкото ми близки хора говоря много. Но имам нужда да виждам, че ме слушат и най-вече - че ме чуват. Със сегашното гадже това ми липсва - аз му говоря, отсреща виждам празен поглед. Един познат имах..С такъв интерес ме слушаше, чак се виждаше! И ми казваше ''моля те, говори ми още! Каквото и да е, ако трябва - измисляй си! Искам да те слушам, толкова увлекателно говориш"
Е..ама са малко хората, които ме намират за интересна. Чак и аз себе си взех да смятам за скучна. И почнах да си мълча. И това ми тежи.

Отделно и на работа не се изтъквам и съм незабележима. Включително за ръководството. И то, защото не се хваля постоянно колко много неща съм свършила, както правят другите колеги.

"Ние тихите не сме на мода, както казвате, а и не ни оценят много, защото не правим голямо и шумно представяне и впечатление.

Къде-къде по-прости и с по-малко работни умения хора, се оценяват по-високо, защото все гледат да са център на внимание. За разлика от нас.
На приказки работят те, а реално ние вършим работата."




Виж целия пост
# 708
Скрит текст:


Още от училище, и в университета, винаги съм имала по една приятелка, и никога не е била от същия град. А толкова завиждам на  момичетата, които са в женски компанийки от по 4-5-6..Ех!

И т.нар. small talk хич не го владея.

Иначе имам какво да кажа. Пред малкото ми близки хора говоря много. Но имам нужда да виждам, че ме слушат и най-вече - че ме чуват. Със сегашното гадже това ми липсва - аз му говоря, отсреща виждам празен поглед. Един познат имах..С такъв интерес ме слушаше, чак се виждаше! И ми казваше ''моля те, говори ми още! Каквото и да е, ако трябва - измисляй си! Искам да те слушам, толкова увлекателно говориш"
Е..ама са малко хората, които ме намират за интересна. Чак и аз себе си взех да смятам за скучна. И почнах да си мълча. И това ми тежи.

Отделно и на работа не се изтъквам и съм незабележима. Включително за ръководството. И то, защото не се хваля постоянно колко много неща съм свършила, както правят другите колеги.

"Ние тихите не сме на мода, както казвате, а и не ни оценят много, защото не правим голямо и шумно представяне и впечатление.

Къде-къде по-прости и с по-малко работни умения хора, се оценяват по-високо, защото все гледат да са център на внимание. За разлика от нас.
На приказки работят те, а реално ние вършим работата."






Привет и от мен. това все едно аз съм го писала.
 Малко са хората, които ме разбират и мен. С момичета трудно се сприятелявам, понеже мразя интрижки, сплетни и клюки и затова не съм им интересен събеседник. Имам приятелки, но са малко, такива които ме разбират и не ме "карат" да се чувствам странно или пък да трябва да се вписвам в тяхната среда.
Иначе и аз съм доста приказлива и шумна, но само пред най-близките си.
По-лошото е, че това се отразява и на отношенията ми с мъжете. В днешното консуматорско на чувства общество, изобщо не мога да се впиша. Струват ми се странни и неприемливи много от нещата, които другите подминават без да им прави впечатление и дори ги намират за нормални. Липсват ми мъжкарите, нямам предвид грубияни, но  мъжете станаха по-жени и от нас.

Виж целия пост
# 709
След 6 месеца боледуване се върнах на работа и установих, че ми е трудно да се впиша. Не че някой ми пречи, просто не се чувствам там толкова добре, колкото беше преди.
Разглеждат ме под микроскоп. Плъзнал е слух, че съм болна от лоша болест и колкото и да отричам не вярват (освен най-близките ми колеги). Много ме потиска. Някои чак ми говорят толкова внимателно, сякаш съм на смъртно легло.
Май ми е време да сменя работата, а пък си я харесвам, да му се не види. Толкова години трупан опит ще идат напразно.
Виж целия пост
# 710
Скрит текст:


Още от училище, и в университета, винаги съм имала по една приятелка, и никога не е била от същия град. А толкова завиждам на  момичетата, които са в женски компанийки от по 4-5-6..Ех!

И т.нар. small talk хич не го владея.

Иначе имам какво да кажа. Пред малкото ми близки хора говоря много. Но имам нужда да виждам, че ме слушат и най-вече - че ме чуват. Със сегашното гадже това ми липсва - аз му говоря, отсреща виждам празен поглед. Един познат имах..С такъв интерес ме слушаше, чак се виждаше! И ми казваше ''моля те, говори ми още! Каквото и да е, ако трябва - измисляй си! Искам да те слушам, толкова увлекателно говориш"
Е..ама са малко хората, които ме намират за интересна. Чак и аз себе си взех да смятам за скучна. И почнах да си мълча. И това ми тежи.

Отделно и на работа не се изтъквам и съм незабележима. Включително за ръководството. И то, защото не се хваля постоянно колко много неща съм свършила, както правят другите колеги.

"Ние тихите не сме на мода, както казвате, а и не ни оценят много, защото не правим голямо и шумно представяне и впечатление.

Къде-къде по-прости и с по-малко работни умения хора, се оценяват по-високо, защото все гледат да са център на внимание. За разлика от нас.
На приказки работят те, а реално ние вършим работата."






Привет и от мен. това все едно аз съм го писала.
 Малко са хората, които ме разбират и мен. С момичета трудно се сприятелявам, понеже мразя интрижки, сплетни и клюки и затова не съм им интересен събеседник.


Deede,
Явно наистина доста си приличаме. Ти си ме дописала чудесно Simple Smile
И мен жените обикновено не ме намират за интересен събеседник. Макар че мога да говоря за козметика, например, но това явно не е достатъчно.
С мъжете..нямам проблем да ме забележат, но имам проблем с воденето на разговор. Може би и средата ми е такава, но обикновено се стига до някакви евтини сексуални намеци. Нищо повече. Интерес (от друг тип) липсва.

А обичам да съм сред хора. Наистина ми тежи да не мога да намеря такива, с които да се наприказвам. Да споделя. Да разкажа. И най-важното - да ме разберат. Да се чувствам интересна.
Виж целия пост
# 711
Ха ха ха, ама явно наистина сме си като еднакви. Абсолютно съм съгласна и с частта с мъжете. Интерес голям, но стигне ли се до разговор.. нула. Изчерпват се до много си хубава, хайде да дойдеш в нас. Joy  Не могат елементарна свалка да направят, а мен това ме дразни адски.
Виж целия пост
# 712
Ева, не им се давай. Не се връзвай и си работи. Дай си месец-два. Ще започнат отпуските и ще започнат да ти се умилкват, за да ги заместваш.
Виж целия пост
# 713
Хоп, и аз отбора! Simple Smile

Уважавам и ценя интровертната си страна, обичам да оставам насаме с мислите си и да размишлявам. Но обичам и да излизам от време на време, да съм социална. И тогава- изненада! Да казвам ли?! Кой обиден, че не се обаждам, кой не иска явно с мен... Драмата е пълна. Simple Smile))

От няколко години работя заедно с мм, без преки контакти с клиенти или колеги и оттам социалните ми контакти силно се ограничиха. Имаме си обща компания, които не биха повярвали и сигурно дълго биха се смяли, ако им кажа, че съм интроверт Laughing... явно съм им свикнала и се отпускам.

Цяло чудо е, но имам и женска компания, незнайно защо ме търсят. Изцяло екстровертни, нахакани и самонадеяни, определено не съм като тях. Почти винаги си тръгвам от срещите ни решена скоро да не се виждам с тях. Да, понякога са ми забавни и щури, но по-често в моите очи са шумни, нахални и глуповати. С огромно самочувствие без покритие. Определено се мислят за повече от мен и постоянно се изтъкват как били "лидери" и че не всеки можел да бъде такъв. Лидер в живота не винаги е този, които е най-гръмогласен и привлича най-много внимание, има и скрити водачи, си мисля аз, и се подсмихвам... знам, че няма да го разберат това.

Работила съм и в екип. Обичам да си върша задълженията и не се изтъквам- чакам си тихичко някой да забележи. Колегите- свършат нещо, бият тъпаните до небесата, всички да разберат. Шефовете ги няма- мишките пируват, появят се- разработват се като за 10-тима пред тях. Аз гледах да си работя с еднакво темпо и в двете ситуации, но така не се прави кариера. Естествено повишиха точно тези дето се правеха пред шефовете, и приятелчета си станаха допълнително нали, а аз пък нарочно гледам да страня, за да не излезе, че се мазня. След няколко години на тоя хал разбрах, че не е за мен работата в екип, прекалено много се дразня от тези неща, не че някой ми е виновен, такъв е живота... Иначе никой никога не ме е уволнявал, винаги са били доволни от работата ми, но не умея да се продавам добре, не е за мен това...

Друго какво... струва ми се, че доста драматично звуча, а не ми се ще... имах много приятели мъже навремето. Преди да се задомя, може би защото бях по-млада и изглеждах по-добре, не знам. Сега нямам ни един, изпариха се. Но е факт, че знаеха че имам сериозна връзка (аз винаги съм в такава) и въпреки това сме излизали, приказвали сме си (за Вселената, Живота и всичко останало) често и до сутринта. Никога не сме стигали до секс, нито е имало преки намеци за това. Приятелчета, аз така съм ги възприемала. Е, един се опита да ме целуне (въпреки че предния ден излизахме по двойки- аз с моето гадже, а той- с неговото) и леко ме шокира. Ама пък хубаво си говорихме до преди това! 
Но пък наистина е доста деликатно приятелството между мъже и жени- май рано или късно някой от двамата решава, че харесва отсрещния. Липсва ми, че нямам приятел мъж, ама както съм задълбала в скука и монотонност, като нищо ще се влюбя.
Имала съм и платонична любов- аз заета, той също. Ама такива искри- леле! Едвам си говорим, то ни идва да се награбим. Но нищо не направихме.

Та не знам, нежни души ли сме, размишляващи повечко ли сме... аз лично видях много неща, които също бих казала/написала тук.

Не обичам много да се шуми около мен, искам да съм в ъгъла и да наблюдавам. Докато не реша да избухна, да стана център и след това пак да се върна обратно в себе си...
Виж целия пост
# 714
Тогава как се причисли към интровертите?  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 715
Тогава как се причисли към интровертите?  Rolling Eyes

Като цяло съм си. Никой не е затворена система.
Виж целия пост
# 716
Тогава как се причисли към интровертите?  Rolling Eyes

Като цяло съм си. Никой не е затворена система.
То по принцип почти няма човек, който да не иска да остане сам... със себе си в някакъв момент.
Виж целия пост
# 717
Тогава как се причисли към интровертите?  Rolling Eyes

Като цяло съм си. Никой не е затворена система.
То по принцип почти няма човек, който да не иска да остане сам... със себе си в някакъв момент.

Да, въпросът е какво е процентното съотношение. Аз предпочитам 70% да съм сама... със себе си.Blush
Виж целия пост
# 718
Разпознах се и аз в доста от написаното от другите момичета. Особено това за работата- никога не съм била пресметлива кога да се покажа и кога да се изтъкна и кога да се скатавам. Като цяло никога не съм била скатавка, но явно това е част от играта- кога да си пазиш силите и кога да натъртиш колко много вършиш.
Интровертността не е само до това дали искаш да си сам, а и до общуването с другите. Има хора, които всекидневно общуват с много хора, но винаги се забелязва една дистанция и се изморяват от това общуване. Аз лично също не мога да водя small talk, натоварват ме безсмислени разговори. Обичам да разсъждавам и анализирам дори над всекидневни ситуации. И се разбирам малко по добре с мъже, отколкото с жени сякаш. Не обичам да заговарям хората, чакам те да ме заговорят Laughing Откликвам, горе- долу съм разговорлива, но да тръгна да заговарям и да водя small talk- не.

Темерут съм си, дори за някои да не изглежда така. Само малко ми бърка в мозъка това "антисоциални" в заглавието Joy Това си е разстройство, май по- скоро "асоциален" трябва да е Stuck Out Tongue
Виж целия пост
# 719
Да ти кажа и асоциалността си е психично разстройство, води се нарушение в поведението.
Въобще отвсякъде не сме си в норма и това е. Grinning
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия