Добро утро!
Не мога да се начудя, как така се събудих преди малко, че и кафе не съм пила още.
Ще си изпия кафето с усмивка и ще посрещна днешния горещ ден също с усмивка. Пожелавам ви го от сърце и на вас.
Снощи прочетох едно много силно, докосващо стихотворение, макар и доста тъжно. Не мога да не го споделя с вас, защото поетесата е превърнала тъгата в уникални стихове!
ВАЛЕНТИНА РАДИНСКА
* * *
Просто – лошо пада светлината…
Просто - няма кой да ме прегърне.
Слизат сенките от планината…
Лятото насам дали ще свърне?..
Просто в мен вали…И аз треперя.
Просто…прекалено ми е тихо.
Тез, които търсех – не намерих.
Търсещите мен – не ме откриха.
Просто… В календара няма дата,
дето нещичко за мен да значи.
Просто – лошо пада светлината.
Затова си мислите, че плача…
Времето било прекрасно, слънчево, та чак горещо и от многото обикаляне изгорели. Доволна е, най-вече от Единбург. Доста е разочарована от Дъблин - много мръсно и пълно с пияндета. Не са само по нашето море такива, явно им е национална черта. Вчера почина от почивката, че там май не са спали много много, днес е на работа. Аз тоже на тръстиката. И аз чакам да драсне някой къде да пращаме парички за капарото. Или май ще си остане на място да даваме всичко 

Купихме малко краставички. После през аптеката, през магазина и накрая купихме и едни джапанки на Анжела. Исках да купя и на Криско, но той категорично ми отказа
