Fio, цветенце, от вчера си мисля за днешния ден, в ушите ми звучи " Говорить Москва!!! Сегодня,...." А изпълнението на този славеевгласен малчуган ме насълзи!
Малко остава до срещата в Плевен. И малко трудно ми се отдава да се ориентирам в случващото се, нали съм си и простичка...!Все си мисля, че колкото и да сме близки, толкова и сме различни!Но да уважим Борянка, тя няколко пъти вече пътува по 40 и повече километра от дома си, за да организира, променя, актуализира и т.н. срещата ни. И ми е притеснено, защото виждам колко емоция вложи, колко и
притеснения изживя.
Елате да се видим. Така, както пожелахме в началото. Всеки може да намери причини да откаже идването си. И не е проблемът в капарото/за преспиване в хотела/ или благодарение на Борянка, че ни опростиха такова за две поръчани и заявени вечЕри. Снимката на Борянка е от язовира, до тав се стига с две или четири колела. Но няма да се напрягаме с колелета или с таксите. Макар че рибката и студената бира там вървят добре... Че ще е жега, не можем да я променим, така е всяко плевенско лято, но по-важно да е топло в душите ни.
Лелееее, много философско стана! Хайде, малко остана, идвайте,чакаме ви...Колкото повече, толкова повече! Ами стана философско, защото съм гладна, на празен стомах такива мисли се раждат!
Отивам да си взема аперитива за това, че резултати от изследвания днес не са предполагаемите лоши. И като Тану преди това да си освежа китките на балкона.
Извинете многословието ми. Попрекалих...
Път давам , нали предстои и на Янчето, и на Флото, защо не и на Айша...
Аз съм до тук. Ще чакам срещата в Плевен, ще се радвам да ви посрещнем с Борянка по нашето местообитаване. И да, автобусите пристигат от София до Плевен за малко повече от два часа. Зная го от личен опит. Но и такъв е моят избор на пътуване. Влакът не го обичам от студентските си години.
ме озадачи. Градско, ама наистина ли с всеки? Изискването е да има тапи в ушите.
Що бе? Толкова ли си шумна, че можеш да му спукаш тъпанчетата чак? Позволявам си закачки, защото знам, че носиш майтап.
Звънях на Здравка, но не се обажда. То и без това е късно вече. Утре - нов ден, нов късмет.




