Отношения баща - дъщеря

  • 44 224
  • 251
# 135
Егоизъм и навика някой друг да се занимава със всичко.Имах този проблем със свеки.Разведени със свекър ми от години,помагахме винаги с каквото можем.До момент в който се роди детето и все по рядко успявахме до пратим пари.А за нея това е помощ на 56 год.не работи,и то от 20 години нищо не работи.Като цяло стигна до там да ни съди за издръжка. Не спечели но нерви създаде.За това ти казвам остави го и си живей живота,не помага с детето а може,има приятелка значи не е самотен.Пази си нервите и си гледай детето.
Виж целия пост
# 136
Здравейте отново!
Четох всичко, което сте написали и препрочитах.
Търсех в многото мнения правилното, което да почувствам, че е моето.
Мислих...и в двете посоки - имаме ли право да бъдем егоисти, като живеем собственият си живот или сме задължени да помагаме на родителите си, останали сами.
В момента не мога да се похваля, че отношенията ми с баща ми са много по различни от момента в който пуснах темата.
Недоволството от негова страна продължава да го има.
Отношенията ни продължават да охладняват.
И все по често си мисля - "един ден" дали няма да съжалявам, за пропуснати моменти на добрина и човечност помежду ни.
Тук според мен обаче се сблъскват очакванията, който той има, без да гое еня, аз добре ли съм, не съм ли, имам ли , нямам ли, как съм......!
Човека мисли, че си е прав в очакването аз да обрижвам.
Моите проблеми и болки не са на дневен ред.
По отношение на съветите да наема жена да почиства въобще не разсъждавам.
Човека взе наследство и не даде на единственото си внучето  дори 2 лв. - айде моля!
Имам желание за отношения основани на уважение и респект към родител, какъвто е той - но не едностранно.
Добре дошъл е в къщи, винаги когато иска да ни почувства и посъветва като негови деца.
Но приказки за новата му половинка не ми се слушат постоянно.
Може и да бъркам.....човек съм не съм безгрешна, но се уморих да угоднича и да мисля постоянно за чувствата на всички останали.



Виж целия пост
# 137
Мислих...и в двете посоки - имаме ли право да бъдем егоисти, като живеем собственият си живот или сме задължени да помагаме на родителите си, останали сами.
Трябва да е нещо по средата между двете описани крайности.
Разбира се, че ще съжаляваш, когато и него няма да го има, но това е неизбежна част от живота. Което не значи, че трябва да му лягаш като изтривалка, докато е жив.
Явно си такъв човек - търсиш вината първо в себе си. Защо това, което пишеш тук - не му го кажеш в очите? Ревал? Ревни и ти, сигурно не си далече от това, попитай го защо тормози психически собственото си дете.
Скрит текст:
ММ току подметне дали синът ни щял да ни гледа...Сигурно от майка си чува тези бисери, аз отговарям, че за негово добро предпочитам да живее извън България, а на нас остава да се поддържаме и грижим за себе си.
Виж целия пост
# 138
Говорихме ние няколко пъти.
Без резултат.
Човека си има неговата гледна точка за нещата.
Няма как да я променя.
Смята, че е прав.
Дори ме заплаши, че ще разкаже на всички колко съм неблагодарна и не се грижа за него.
Как е изоставен и нещастен!
Да, права си в това, че търся вината винаги и в себе си - както по напред в темата говорехме, може би в резултат на ниска самооценка, или възпитан фалшив морал.
Виж целия пост
# 139
Човека мисли, че си е прав в очакването аз да обгрижвам.
Моите проблеми и болки не са на дневен ред.
....
Може и да бъркам.....човек съм не съм безгрешна, но се уморих да угоднича и да мисля постоянно за чувствата на всички останали.

....затова помисли за своите.
Виж целия пост
# 140
Може и да съм за психолог - като мисля, за своите изпитвам вина от проявеният егоизъм!
Като не мисля за тях, се чувствам ограбена и не пълноценна!
Виж целия пост
# 141
Дори ме заплаши, че ще разкаже на всички колко съм неблагодарна и не се грижа за него.
Как е изоставен и нещастен!
А ти го заплаши, че ще се оплачеш как те тормози и не си гледа внучето. И го направИ, нека една-две съседки му споменат, за да види че няма шега.
Моят баща е образцов като грижи и организация. И ужасен, когато става дума за споделяне и емпатия.
Той е толкова властен, че дори на 80 се опитва да си прокарва идеите и се опитва да си прави каквото му дойде. Но аз, макар и късно, преодолях неизбежното уважение и страхопочитание към родителите и се карам с него, ако се наложи. И без това си приличаме по характер, та с неговите камъни - по неговата глава. Особено ако го заплаша, че няма да вижда внука си известно време
Виж целия пост
# 142
Говорихме ние няколко пъти.
Без резултат.
Човека си има неговата гледна точка за нещата.
Няма как да я променя.
Смята, че е прав.
Дори ме заплаши, че ще разкаже на всички колко съм неблагодарна и не се грижа за него.
Как е изоставен и нещастен!
Да, права си в това, че търся вината винаги и в себе си - както по напред в темата говорехме, може би в резултат на ниска самооценка, или възпитан фалшив морал.



Много страшна заплаха Joy! Какво те интересува какво ще каже на когото и да било?
Виж целия пост
# 143
Общо взето сложен въпрос.
През целият си живот съм се възхищавала на родители, успели да спечелят доверието на децата си, на хора който подкрепят и са им гръб и в добро и в лошо.
При мен не беше така - вероятно са дали каквото са могли - за времето и възможностите си.
Но....не получих това, от което имах най голяма нужда - приятелство, подкрепа, вяра.
Сега отношението което имам с баща си е един от резултатите на нашите взаимоотношения през годините и се усеща най много в момента в който я няма и фигурата на жената в семейството, на майката.
И не, не е до поколение - това е до човек, до възпитание, до усещане, до виждане на нещата в живота.
Едва ли ще има някаква промяна.
Не я и очаквам - единствената идея да пусна темата е да съм сигурна дали аз подхождам правилно, дали не бъркам, дали не греша.
Да намеря правилната посока във взаимоотношенията ни, ако искате го приемете че съм потърсила спасение за това съвестта ми да е чиста.
За да чуя повече гледни точки за една житейска ситуация.
Виж целия пост
# 144
Не виждам да имаш някаква вина. Не си отговорна за случващото се с живота на баща ти. Останал е сам, да, но да си намери някакво занимание, хоби, приятели... Нещо, което да го развлича. Разбирам да е болен, немощен, но не е. И като разкаже, че си лоша дъщеря, какво? Това за мен е емоционален тормоз. Имайки предвид факта, че работиш, гледаш дете и прочие ангажименти, не си длъжна да ходиш да му чистиш, переш, готвиш... Не виждам причина сам да не го прави, освен ако е научен на друго, но това пак не е твой проблем. Може да съм рязка и крайна, но това е моето мнение, заради което не веднъж съм изпадала в остри конфликти с родителите си. Да гледаш болен родител е едно, но да хрантутиш някого, защото е сам, мързи го и му е скучно е съвсем различно.
Виж целия пост
# 145
Може и да съм за психолог - като мисля, за своите изпитвам вина от проявеният егоизъм!
Като не мисля за тях, се чувствам ограбена и не пълноценна!

Не знам дали си за психолог, но мъжът ти трябва да удари по масата и да ти напомни, че ти, той, децата, сте най- важните.

И друго- баща ти е здрав, прав мъж, обзаведен с любовница, с достатъчно пари да си плати на слугиня, като ги мързи двамата да се грижат за себе си.

За каква твоя вина говорим, че не мога да я видя?
Просто баща ти те мрази по някаква причина и иска да ти скапе живота.


Виж целия пост
# 146
И като разкаже, че си лоша дъщеря, какво? Това за мен е емоционален тормоз. Имайки предвид факта, че работиш, гледаш дете и прочие ангажименти, не си длъжна да ходиш да му чистиш, переш, готвиш... Не виждам причина сам да не го прави, освен ако е научен на друго, но това пак не е твой проблем.

Не се обвинявай и съхрани себе си. Нужно е да си здрава за теб самата, за твоето дете и семейството си.

п.п. Баща й едва ли я мрази, но е по-лесно да й вмени чувство на вина, та белким си намери прислужница.
Виж целия пост
# 147
Баща ѝ има пари да си вземе прислужница, здрав и прав е, няма причина да издевателства над нея така, ако не я мрази.
Виж целия пост
# 148
Говорихме ние няколко пъти.
Без резултат.
Човека си има неговата гледна точка за нещата.
Няма как да я променя.
Смята, че е прав.
Дори ме заплаши, че ще разкаже на всички колко съм неблагодарна и не се грижа за него.
Как е изоставен и нещастен!
Да, права си в това, че търся вината винаги и в себе си - както по напред в темата говорехме, може би в резултат на ниска самооценка, или възпитан фалшив морал.

Ами всеки си има право на гледна точка. Проблем не виждам. Проблема ти е, че се опитваш да промениш мирогледа на възрастен човек. По-добре промени своя.
Като ти каже, че е прав, му кажи, че и ти си права.
Човек има пълното право да е егоист, да гледа себе си, своите чувства, своите интереси и своето семейство.
Ауу, каква жестока заплаха  Joy На такава заплаха ще му се изсмея в лицето.
И викаш 2 лева не дал на внучето, но претенци бол.
А защо се мъчиш да угодничиш?
Обичай го и го уважавай. Но без да му слугуваш и угодничиш. Отрежи го отвсякъде. И ако има оплаквания от мръсотията си вкъщи му кажи да я отнесе към любовницата. Или му обясни как се държи метла, парцал и прахосмукачка. Изпрати му телефони на домашни помощници.
Виж целия пост
# 149
Иска вниманието ти и те манипулира на слабите ти места. Знае, че те е грижа и го използва срещу теб чрез вменяване на вина и дори в един момент ти се чудиш дали си егоистът.
Не си ти!
Вероятно майка ти е запълвала това място  и светът се е въртял около него, сега очаква ти да го направиш.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия