Отношения баща - дъщеря

Не. Направила си достатъчно и предостатъчно.

Напиши му просто и ясно указание как се пуска пералнята на един лист и му го залепи на нея.

Благодаря на всички, който пишат - не съм очаквала само подкрепа, бих приела и укор.....за това попитах и потърсих мнението ви.
Исках да съм сигурна, че не бъркам.
Баща ми е, няма да го изоставя никога, няма да позволя да е в нужда и да не му помогна, но сега ме боли от отношението му и се питам защо?
Благодаря ви още веднъж за това, че отделихте време за проблема ми.

Той близък ли е с някой друг човек - роднина, приятел? Нека и той му обясни, че едно е контакт м/у баща и дъщеря, и съвсем друго да влезе в ролята на домашна помощница на възрастен човек. Това са негови задължения и не е редно да товари друг (освен ако няма желание да си наеме персонал).

Защото явно е живял с мисълта, че цял живот някой е длъжен да го пере и чисти, а той е над тези неща. Въпрос на възпитание и след това на поведение на хората около него. Явно е имало кой да му се връзва и го е приел за нормално, сега се оглежда за първия човек от женски пол и в полезрението попадаш ти. Затова.

Постарай се да се освободиш от този начин на мислене и неоснователно чувство за вина. Правиш и си направила повече от необходимото за здрав и пълноценен човек, способен да живее напълно самостоятелно.
Като не можете да разговаряте, го остави изчакай да се успокоят нещата, докато това стане възможно.
Също подкрепям да му оставиш написани инструкции как да пусне пералня и тел на фирма за почистване.

Няма как да заместиш майка си, а той има нужда до голяма степен от това. Като добавим и традиционните разбирания на българските мъже, че прането и готвенето е женска работа - ситуацията се подрежда.
Едва ли ще можеш да му промениш мнението и да получиш благодарност, но при описаната от теб ситуация - според мен всяка помощ от твоя страна към него е дар, а не дълг.

Дар ама той се опитва да го изкара, че е дълг. И общо взето края на исканията по този "дълг" не се вижда. Побеснявам като чета за грижовни деца, на които зорлем им се вменява чувство за вина и те се разкъсват отвътре.

Не се лови на приказките му- пълен егоизъм и мързел го тресе.
Ако жената, с която поддържа връзка, се беше преместила при него, нямаше да се сеща със седмици за гостуване.
Но, явно тя е умна или омъжена, или и двете, но не иска да се превръща в прислужница, а него го мързи да се обслужва.
Според мен, не му звъни известно време.
Ако той не се обади да вдигне скандал, позвъни и ако пак се разкрещи, кажи му че затваряш и ще говорите само, когато почне да се държи човешки.
И когато стигнете дотам, му обясни, че ако той те обича, докато е здрав и прав ще се грижи за себе си, за да можеш ти да си отгледаш детето и обръщаш внимание на мъжа, а ако/ когато има здравословен проблем и нужда от помощ, ще си насреща.

Не обръщай внимание на опитите му за манипулации да ти вмени вина. Правиш това, което ти е по силите.
Ти също си човек, не машина, работиш, нужна си на детето и семейството си преди всичко.
След като е в добро здраве и добър доход, може да се справи сам, а не да те изкарва "длъжна" и виновна.
И пералня може да пуска, и да готви би трябвало да може, или пък да се научи.

Периодично му носиш храна....
Переш го....
Виждате се често...
По празници е с вас....
Питала ли си го какво ОЩЕ иска от теб?Какви точно грижи очаква и смята, че не получава от теб?
Какво повече си правила, докато майка ти е била жива, от което го лишаваш него сега?

Ако е болен, разбирам да му готвиш, переш и чистиш.
Но иначе е абсурдно. Ти си голям човек и си имаш свое семейство за което да се грижиш.
А това, че баща ти явно не е научен на труд и елементарни дейности не е твой проблем.
Явно първо мама е ходила и го е обгрижвала ,после жената, а сега очаква, че дъщерята е длъжна.
Ама не става.
Обясни му точно това. Че си имаш твое семейство, което да гледаш и тези елементарни дейности би трябвало да си ги върши той, защото е мъж и е от силния пол. Физически мъжете са два пъти по-силни, което значи, че трябва и могат да вършат два пъти повече работа. Така е редно.
Пък ако се цупи, да се цупи, цупи се и ти. Не позволявай да ти вменява вина, нито да се държи грубо с теб.

До авторката : Не е дошло време да изпълняваш синовен дълг, даже и това ми, което правиш е много. Човек здрав, прав, работещ, пък и с партньор, няма нужда от обслужване. Переш, защото не можел да се научи , майка ти , ти - как се научихте?

Помня добре десетте Божи заповеди и наистина вярвам, че имаме дълг, към родителите си, задължение да бъдем Благодарни, че са ни създали и отгледали.
Сигурно не съм била перфектната дъщеря, допускала съм моите си грешки, грубо отношение, изречени не на място думи.....
Бъркала съм, за някой неща....човек съм.
След като майка си отиде твърде млада/58г/, се стегнах защото се притеснявах как той ще понесе загубата.
Както се казва не се наревах на воля даже.
Може би в началото съм била по грижовна към него, стреса, загубата, промяната в живота ни, че този човек го няма вече.....!
С времето всеки заживя живота си, и носи болката по свой начин, но живота продължава и не ни чака.
Сметнах, че е нормално да помогна с каквото и когато трябва, а след това всеки на борба с живота.....!
Баща ми е...добър, лош.....!
Но човек има и лично пространство и нужди.
Понеже ме попитахте за мнението на човека до мен......ами той дори не е баща на детето ми, но го прие и се грижи за него.
Не ми е отказвал и за баща ми да помогне с каквото и ако се налага.
Не исках да изпадам в детайли и крайности - прането в къщи минава за моя сметка - вода,ток, препарати - такова нещо за него не съществува.
За готвенето - случай пред 7-8 дни, сготвихме, но не му хареса и не само , че не се премълча, но и ми се оплака по телефона.
Преди 5 г. ми купи кола, но понеже не я карам, решихме да я продадем/имаме друга семейна купена с кредит/ но...той си я поиска, щял той да си я кара/а си има негова лична/.
Все едно това са крайности, нали ми е баща....не искам да издребнявам и той ме е гледал едно време.
Монетата винаги има две страни.
Сигурно и аз не винаги съм права.

Въпроса тук е друг - направих ли достатъчно за да съм чиста пред собствената си съвест?
Трябва ли и още...и до къде?
Хубаво е човек да се вглежда и в себе си и да търси грешки и пропуски - това се опитвам да направя аз.
Защото е най лесно да хвърлиш упрека и вината върху друг, а не бива.

Ето я Божата заповед

Не виждам да пише нещо за пране, чистене и готвене 
Вина имаш ти, така си го научила. Получила си много кофти семеен модел. От теб зависи дали ще го счупиш.
Ако имаш син не го възпитавай така. Това поне би трябвало да си извела като поука.
Като се раждат деца се възпитават и учат как да са самостоятелни. И след като порастнат, те имат свой живот.
Защото по неговата логика ти също може да му легнеш на гърба и да го молиш да те издържа, само защото си му дъщеря.

Може да са прави момичетата и баща ти да е станал дърт вампир, но може и да е самотен и да се чуди как да те накара да се навърташ повече около него.
И бащите, и дъщерите биват различни, така че отношенията няма как да са еднакви. Със сигурност няма да сбъркаш ако си добро дете - както се стараем да сме добри родители, така е редно да се стараем и да сме добри деца, всеки според личните си разбирания. Бива на един стар отец да му се ошета и сготви, аз лично не бих отказала на моя баща такава грижа, но пък и той винаги е бил прекрасен баща, та каквото и да направя за него, все е малко.