Отношения баща - дъщеря

Публикувана: 12 юни 2017, 13:00 ч.
Последно мнение: 25 юни 2018, 17:57 ч.

44 228
251

IVANUELA - Ентусиаст

Пристрастен

# 225 23 апр. 2018, 20:11 ч.

Така е. Да не дава Господ както се казва.
И от моето има по-лошо. Аз го осъзнавам. Минала съм между капките за най-гадното нещо.
Просто има хора от малко трудности - клекват. Други се каляват.
Та тя ако не намери сили в себе си, ние каквото и да пишем, няма да можем да и помогнем.

Виж целия пост

Потребител

# 226 23 апр. 2018, 21:01 ч.

Цитат на: Cuckoo в пн, 23 апр 2018, 12:30

Цитат на: Елора в пт, 20 апр 2018, 21:39

Ами никой тук не може да я направи силна.
Сама трябва да стане такава.

Не всички сме минали през това, което описваш. И именно примери като твоя карат хората да отстъпват - защото има и по-лошо.

По един или друг повод сме минали. Но не всеки го осъзнава.
Не всеки може да си определи приоритетите.
Не всеки може да проумее, че след като има дете старците са на второ място.
Да, трябва да се погрижим за тях, но не на цената на живота ни и отношенията в нашето семейство.
Пример - колежка с 25 г. дъщеря. Момичето се е отделило, бори се само с живота, рядко контактува с майка си. Въпросната майка - 50 годишна, отдадена на майка си и баща си/те над 85 г., склерозирали/ Но искат кремче ванилия, еди какви си манджи и покупки. Колежката търчи покрай тях, забравила, че и тя е жена. Нито козметика, нито дрехи си купува - всичко за старците. Те ще се гътнат след няколко години, а дъщеря и ще се е отдалечила безвъзвратно. И вместо двете да гледат новия живот - внучето, тя ще си кюта сама в овехтелия апартамент. Мъж, гадеже или другар за нея няма да има...
Заслужава ли си жертвата заради вмирисан апартамент в краен квартал, който ще наследи?

Виж целия пост

Почетен член

# 227 24 апр. 2018, 12:34 ч.

На дъщеря й може да дойде добре вмирисания апартамент - най-малкото да се дава под наем.
Но колежката ти така или иначе ще наследи апартамента.
А едно кремче ванилия не е краят на света.
При мен пък е обратното - нашите периодично ми пращат по някой сладкиш или ядене, за което не съм ги молила. Говорих, говорих, пък вдигнах ръце - така се разнообразяват.

Виж целия пост

А

Анонимен

# 228 26 апр. 2018, 23:04 ч.

Проблемът със старците не е еднозначен. Да, жената тича да ги гледа, дори и да не и се гледат толкова. Дори и да не наследи апартамента, все пак те са и родители, не може да ги остави. Едва ли заплатата и стига, за да плаща на жена да ги гледа или да ги даде в приличен хоспис. Освен това не всеки старец иска да иде в хоспис. Напр., ако дам моят баща в хоспис, той никога няма да ми прости, ще го приеме като знак, че искам да го уморя. Колкото и да ми е сложно, го гледам и се разкъсвам между него и мъжа ми. Преди това се занимавахме с неговите родители. Той беше взел жена, защото бяха много сложни за гледане, но вечер и през празниците и уикенда бяхме вързани. Всичко това до такава степен те изтощава психически, че понякога наистина нямаш сила да направиш решителна крачка, независимо че мислиш, че тя ще допринесе към по-добро. Аз лично си купувам гримове и дрехи, но нямам никакъв ищах да ги ползвам, само им се радвам. Старческата енергия направо те съсипва, а и изходът винаги е лош.

Виж целия пост

I

Почетен член

# 229 3 май 2018, 03:16 ч.

Цитат на: Aisha в пн, 23 апр 2018, 21:01

Цитат на: Cuckoo в пн, 23 апр 2018, 12:30

Цитат на: Елора в пт, 20 апр 2018, 21:39

Ами никой тук не може да я направи силна.
Сама трябва да стане такава.

Не всички сме минали през това, което описваш. И именно примери като твоя карат хората да отстъпват - защото има и по-лошо.

По един или друг повод сме минали. Но не всеки го осъзнава.
Не всеки може да си определи приоритетите.
Не всеки може да проумее, че след като има дете старците са на второ място.
Да, трябва да се погрижим за тях, но не на цената на живота ни и отношенията в нашето семейство.
Пример - колежка с 25 г. дъщеря. Момичето се е отделило, бори се само с живота, рядко контактува с майка си. Въпросната майка - 50 годишна, отдадена на майка си и баща си/те над 85 г., склерозирали/ Но искат кремче ванилия, еди какви си манджи и покупки. Колежката търчи покрай тях, забравила, че и тя е жена. Нито козметика, нито дрехи си купува - всичко за старците. Те ще се гътнат след няколко години, а дъщеря и ще се е отдалечила безвъзвратно. И вместо двете да гледат новия живот - внучето, тя ще си кюта сама в овехтелия апартамент. Мъж, гадеже или другар за нея няма да има...
Заслужава ли си жертвата заради вмирисан апартамент в краен квартал, който ще наследи?

Едва ли го прави заради апартамента, който така или иначе ще наследи. Просто родител трудно се изоставя - а с възрастта за съжаление те стават все по-зависими от нас за елементарни неща и със сигурност имат повече нужда от грижи, отколкото 25 годишен човек, тъй като на такава преклонна възраст са като малки деца. Така че какъв изход има всъщност жената...

Макар и в не толкова тежка форма и аз съм изправена пред подобна необходимост, кофти е никой не иска да стане стар и безпомощен и да бъде в тежест на другите, но нима можеш да кажеш на родител оправяй се, имам свой живот, като го виждаш, че не се оправя...

Виж целия пост

I

Ентусиаст

# 230 11 юни 2018, 15:22 ч.

Хайде да подбутна темата - нали все пак аз я създадох.
Четох, четох - мислих.
Никога не съм си мислила че отношенията между родители и деца могат да бъдат толкова трудни.
Проблема с моя баща, така и не върви към положителна посока.
Той става все по озлобен, а аз все повече се дистанцирам.
Когато трябва да му се обадя, в гърдите ми застава една тежест - досадно задължение.
И това е защото знам какво отношение ще получа от другата страна - сарказъм, натякване, обвинения.
Вече съм не само уморена, а и уплашена до къде може да стигне в злобата си...!
И вече не искам да му се обаждам, защото след това два дни само за това говоря, как не се получава нормален диалог на човечност и разбиране.

И в същото време не спирам да мисля, как ще се чувствам аз когато той си отиде - дали ще ме бори вина и съвестта ми няма да е чиста!

Истината винаги е някъде по средата, и няма безгрешни хора - а все ми се искаше да не е така и да изживеем дните без да ме мъчи съвестта, дали съм го обгрижила и уважавала достатъчно, докато е бил жив.
Извинявайте малко стана объркано, но в момента е така, защото пиша след последният си разговор с него от преди 10 мин. а в него лъхаше много …..лошотия и обвинения.
Чудя се как и дали да му звъня пак за да повторим отново сценарият от преди малко!

Виж целия пост

Марена

Потребител

# 231 11 юни 2018, 16:24 ч.

Той няма да се промени и да стане разбиращ и любящ. Ти трябва да му поставиш границите и да не позволяваш психически тормоз. Явно много добре ти знае слабите места и те работи в тази посока.

Виж целия пост

А

Анонимен

# 232 11 юни 2018, 16:47 ч.

Възрастните хора стават невероятни енергийни вампири. За съжаление с възрастта става все по-зле и по-зле. Вчера ми стана много мъчно, когато мм ми каза колко му е тъжно да ме види толкова изпаднала. Твърди, че изглеждам налудничаво. И всичко е от това, че вече 4 години живея сама с баща си, който в момента е на 86 години. Вече само като го видя да броди из къщи се разтрепервам от нерви, а той като че ли непрекъснато гледа как да ме захапе и да ми стъжни живота. И цял живот си е бил такъв.
Единственият съвет, който мога да ти дам е да спреш да преживяваш нещата. Приемаш, че това е някакво изпитание и се абстрахираш от мисълта, че това е твой близък, съжаления, угризения и подобни, ако искаш въобще да оцелееш психически и физически.

Виж целия пост

Почетен член

# 233 11 юни 2018, 16:59 ч.

Цитат на: IVANUELA в пн, 11 юни 2018, 15:22

И вече не искам да му се обаждам, защото след това два дни само за това говоря, как не се получава нормален диалог на човечност и разбиране. ГРЕШКА
Извинявайте малко стана объркано, но в момента е така, защото пиша след последният си разговор с него от преди 10 мин. а в него лъхаше много …..лошотия и обвинения. РАЗРЕЖДАШ ЗВЪНЕНЕТО. ИЛИ ДАЙ НА МЪЖА СИ ДА ГОВОРИ С НЕГО ПО МЪЖКИ

Виж целия пост

L

Потребител

# 234 11 юни 2018, 18:10 ч.

Баща ти не желае да включи ,че дом. слугиня,извинявай че така се израсявам за майка ти,липсва.Просто,той очаква да го переш,гладиш,готви и чистиш и да пърхаш около него.Да,ама ти не си женена за него,не живеете заедно и денонощието не ти е 48 часа.Не е стар,болен,немощен ,даже и гадже си е намерил,работи -т.е 10 часа от денонощието са му ангажирани.Но той не иска да се връща с пълните торби,да виси до печката и мивката.Той иска ,като всеки мъж,да седне пред телевизора и да гледа в една точка и чиниите някак незабелязано да се явяват под носа му.
Разговаряш с него,но не по телефона ,а на спокойствие и му слагаш ясни граници ,в които той може да очаква ангажимент.Ако не ще да отбере,изтриваш всякаква вина и минаваш на служебни отношения.

Виж целия пост

Пристрастен

# 235 11 юни 2018, 18:48 ч.

Цитат на: IVANUELA в пн, 11 юни 2018, 15:22

Хайде да подбутна темата - нали все пак аз я създадох.
Четох, четох - мислих.
Никога не съм си мислила че отношенията между родители и деца могат да бъдат толкова трудни.
Проблема с моя баща, така и не върви към положителна посока.
Той става все по озлобен, а аз все повече се дистанцирам.
Когато трябва да му се обадя, в гърдите ми застава една тежест - досадно задължение.
И това е защото знам какво отношение ще получа от другата страна - сарказъм, натякване, обвинения.
Вече съм не само уморена, а и уплашена до къде може да стигне в злобата си...!
И вече не искам да му се обаждам, защото след това два дни само за това говоря, как не се получава нормален диалог на човечност и разбиране.

И в същото време не спирам да мисля, как ще се чувствам аз когато той си отиде - дали ще ме бори вина и съвестта ми няма да е чиста!

Истината винаги е някъде по средата, и няма безгрешни хора - а все ми се искаше да не е така и да изживеем дните без да ме мъчи съвестта, дали съм го обгрижила и уважавала достатъчно, докато е бил жив.
Извинявайте малко стана объркано, но в момента е така, защото пиша след последният си разговор с него от преди 10 мин. а в него лъхаше много …..лошотия и обвинения.
Чудя се как и дали да му звъня пак за да повторим отново сценарият от преди малко!

Ми не му се обаждай. Писах ти го и преди. Като ти говори така му казваш следното - "Татко, глупостите няма да ти слушам. Имам си собствено семейство и слугиня няма да ти бъда ,при положение, че си здрав и прав човек"
Толкова ли е трудно?

Виж целия пост

H

# 236 11 юни 2018, 19:28 ч.

Темата има рожден ден утре Simple Smile

Simple Smile

Виж целия пост

I

Ентусиаст

# 237 12 юни 2018, 10:44 ч.

Добро утро!
Чак сега, когато видях, че сте писали, че темата има рожден ден си дадох сметка, че е минала една година!
Не е истина направо от колко време периодично с различна интензивност се тормозя за този проблем и не съм помръднала грам в посоката си или в това да почувствам кое е правилното решение.
Направо съм си за психолог.
Не може да не му се обаждам, както ме съветвате - нали все пак е родител, баща!
Как да го изоставиш до толкова, че да не знаеш дали не му е станало лошо някъде, дали е добре...…?!?!

От друга страна, когато го потърсиш той не оценява това като грижа, а се заяжда, гневи се че е сам/а аз не съм виновна за това, че майка си отиде толкова рано/все е недоволен от мен и от живота.

Същата ситуация, като от преди година.
Говорих и с личната лекарка, каза че дори да е деменция - помощ няма.
Но е доста възможно да е просто характер.

А аз искам просто да живея, живота си така, че да заспивам спокойно вечер и да не ме затрупа вулкан от емоции и чувство за вина, когато той си отиде.
Да си задавам въпроси и да се упреквам, защо и дали не можах да направя повече.

Виж целия пост

Марена

Потребител

# 238 12 юни 2018, 13:56 ч.

А няма ли повече да чувстваш вина и да се упрекваш, ако заради този проблем си съсипеш семейството?

Пренареди си приоритетите и ако имаш възможност посети психолог, за да ти даде насоки как да парираш отровните домогвания на баща си.

Виж целия пост

А

Анонимен

# 239 12 юни 2018, 16:16 ч.

Здравей IVANUELA, ако позволиш ще ползвам темата ти и за моя баща, тъй като имам горе долу подобен случай.

Скрит текст:

Майка ми почина преди повече от 10 години, ненадейно. До тогава не съм предполагала, как "семейството" ни се е държало само на нея. Защото буквално се разпаднахме няколко години след нейната смърт. Баща ми цял живот ни е тормозил-не физически, а вербално. Човек, който с годините започна да се кара, да вика и да предизвиква скандали буквално от всяка тема, дума, жест....Стигнахме до там, че избягвахме да говорим за каквото и да е (аз, сестра ми и майка ми), за да не го ядосаме. Пази боже да трябваше да споделим нещо, което не е в неговия мироглед....Също може би трябва да спомена, че аз като цяло не съм съществувала за баща си като член на семейството едва ли не. Не знам дали защото съм второто дете в семейството или защото не съм се родила момче....така и не разбрах. Неговите (на баща ми) родители са се държали към него като с втора стока човек, той се е държал с мен по същия начин. Сещаше се за мен само когато трябваше да ми се кара, което с годините се оказа доста често. От малка изпитвам само ужас и страх към този човек. А всъщност, след като майка ни почина, той на няколко пъти ми спомена пример с негов приятел, където традицията била малкото дете да гледа родителите на старини. И ми стана толкова мъчно, че цял живот е "виждал" само сестра ми, а сега иска от мен да оставя живота си, да преглътна отношението му и обидите и да остана при него, за да го гледам....
След като майка ми почина, предполагах, че ще омекне, ще преосмисли важните неща в живота и ще започне да се държи по-мило с мен и сестра ми. Уви-грешала съм. Всяка среща с него завършваше с ексцесии, висок тон, караници, обяснения как аз/сестра ми не ставаме за нищо, как сме мислели да я караме занапаред (и двете сме вече възрастни хора, над 30-те, със семейства, работим, живеем самостоятелно в други градове откакто сме навършили 18г, справяме се с живота) и т.н. Всеки път се сърди за невероятни неща, които само той си разбира, все сме му криви за нещо, все не сме казали това, което той е искал да чуе, а ако сме го казали-не е по подходящия начин, не е в правилното време....абе въобще човек, сърдит на целия свят, на който не може да се угоди.
Преди малко повече от година се случи нещо и аз не издържах, отидох при него и спокойно му обясних, че искам да говорим, че целия ни живот не е такъв, какъвто той си мисли, че цял живот сме мълчали само и само мир да има, че сме правили толкова компромиси в името на спокойствието ни, а той не го разбира. Резултата е, че от тогава не съм го виждала и не съм го чувала. Не се обажда, не връща обаждане когато аз му звъня. В различни градове сме и не знам изобщо какво се случва с него. Разказвам всичко изключително повърхностно, нещата далеч не са толкова прости.
Не знам дори защо го написах, може би за да ми олекне, въпреки, че едва ли. Както казва IVANUELA, баща ми е, как да не го мисля.....
А най-лошото от всичко е, че съм взела толкова много негови черти, че едва се понасям.

Виж целия пост

Препоръчани теми

ПРЕМЕСТЕНА: Грешките във възпитанието на децата ни

505
0

Лични и семейни отношения

Мълчаливите половинки

2 493
8

Лични и семейни отношения

Възможно ли е с годините семеен мъж да става все по-добър съпруг и баща

4 355
91

Лични и семейни отношения

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.