Отношения баща - дъщеря

По-скоро е попаднал на хора, които са му слугували цял живот. Не е в негова услуга, както се вижда.
Докато има кой да му се връзва ще си има и мисленето, че му се полага безплатна слугиня.

Общо взето очертахме едни рамки в темата, който включват разбира се грижата за болен и немощен родител оставал сам.
Когато се наложи с лична помощ и средства, когато не може с помощ от фирма или жена за домакинство или обслужване.
Ясно е, че когато здравословното състояние на човек го налага...ще се прави и помага.
Посоката и причината за темата ми беше по специфична - наложеният родителски дълг, изискан по неприемлив, леко дразнещ, бик казала провокативен начин и усещането което ти се налага, че не си прав, когато не даваш или не правиш компромис със живота си.
Задължение изискано от човек със добра физическа активност.
Просто човек търсещ внимание, заради самота.
Но в този живот живеем по веднъж, дали трябва да минем границата на личното за да дадем очакваното?
Ако го направим...компромис със нещо важно, със себе си.
Ако не го направим.....гузна съвест и вина.
Вероятно хора, като мен, възпитани в очаквано одобрение и емоционални приемат обвинението като тежка присъда.
За това искам да възпитам детето си в самостоятелност и сила във вземаните от него решения, без да търси одобрение от никой.
Да вярва в себе си.
А аз се моля на  Бог никога да не допуска да прекрача разумната граница в очакванията към детето ми, като го товаря емоционално.
Благодаря ви.....за всички отговори, не съм търсила утеха за гузната си съвест, исках честни и обективни мнения, за да съм сигурна, че не съм тръгнала в неправилната посока.

Защо самота? Нали работи, има приятелка, празниците кара с близките си...
Ако беше самота щеше да иска да се виждате, да гледа детето, да прекарвате време заедно. Не да се занимаваш с прането и чистенето.

Виж, близо съм до възрастта на баща ти и съм вдовица, и моя беше инициативата да не живеем със сина в едно жилище.
Всичко, защото не исках да преживее това, което аз съм преживяла- вечно не направила нещо както трябва, вечно виновна за нещо.
Много години ми трябваха, за да спра да се интересувам от мнението на майка ми и да стана емоционално независима.
Не му позволявай да те придърпа отново под отровното си влияние, защото ще те съсипе.
Докато е здрав и прав, абстрахирай се че ти е баща, когато отстояваш собствения си живот.

ПП. Той да е гледал баба ти и да ѝ е слугувал?

по скоро търси внимание, съчуствие, съжаление.....особено отношение, защото е сам!
А след това идва и ангажимента със слугуването.
Едното води след себе си и другото!

Не, не идва, в много голяма грешка си.
Послушай absurT - била е и от двете страни.

Просто го мързи и е свикнал, че трябва женската част от семейството да му слугува.

Здрав, прав човек. Когато не е на работа какво буквално прави в свободното си време?

Нищо...след дежурство спи.
Почива си.
Други задължения няма.
Ние с нещо не го ангажираме.
Сами се справяме,детето само се гледа.
Има свободно време, може би се вижда с приятелката.

Като си поеме личните отговорности ще му намалее свободното време и мисленето за глупости.
Но това от вас зависи, сам няма да го направи, не е луд този, който яде баницата.

Лошо сте го научили. Сега ще ви е трудно отучването.

Не е така, не се заблуждавай!
Търси си обгрижването на 100%, което е имал от майка ти, по начина по който тя го е правила, без да се интересува, че имаш свой живот!

И не, не е сам- човек, който страда по починалата си жена ,няма набързо да си намери приятелка.
Не е сам, просто не е намерил слугинята в нейните очи, това му е проблема!

Явно приятелката не е навита да става слугиня.

И аз чета темата от създаването и и искрено съчувствам на авторката. И то, защото се поддава на манипулации и не може да превъзмогне този комплекс , който и е инкорпориран още в първите седем. Е от такива "травми " децата страдат понякога цял живот. Дългът ! към здрав , прав и социално активен мъж. Майка ми така се посвети на баща си на времето , след смъртта на баба.
Ами не е редно децата да изпълняват синовен дълг като свръх обгрижване , при липса на обективни причини за това. Всичко ни е в главите.
За мен процесът е , че ние дължишм на децата си , родителите ни дължат на нас и така върви светът. Другото са морални норми.
Към авторката- наистина спри със самообвиненията ! Ама няма никакво основание този господин да ти вменява задължение , нито вина. Елора е права , че е егоист.
Послушай и Абсурт- става дума за характеропатия.
Темата е за баща ти , но ти , в твой интерес , е време да поработиш върху себе си в тази посока-да преодолееш този синдром . Това е труден процес. Но  не е невъзможен. Не зная какво да те посъветвам- много се ядосах на баща ти. Няма право да те манипулира така. И не- не е самотен. Задоволява си всички базисни потребности ! Не го съжалявай ! И не изпадай в самосъжаление. Вземи се в ръце и преодолей това чувство за вина. Не заслужава и това , което правиш за него. Да не говорим за повече.  Трябва да си поговорите сериозно с това лице. И без чувства и емоции. Дръж се дистанцирано , аналитично и като човек , от когото зависи какви грижи ще положи. А не , като жертва . Защото реално , от теб зависи дали изобщо да го погледнеш оттук и завинаги. И той все повече ще има нужда от теб. Ако не го осъзнае и не се държи адекватно , зле му се пише. Но ти си душица. И той го знае. За съжаление.

Той те е гледал, защото те е създал. Дори законодателно, родителят е длъжен да си гледа детето, обратното още е по желание.
Ако помните 60-годишната жена с инвитро - тя се сетила за деца на тази възраст, защото преди това гледала родители (или само майка)
Както е казал народът: Видял ли си крава да суче от теле?

Как те е гледал - готвил ти е, прал те е, чистил ти е?