Отново за тийнейджърите, скуката, селфитата и слободията

Много неща.
Четене на книги (аз обичам), плетне на чорапи (аз обичам), бродиране на гоблени (аз обичам), решаване на логически пъзели./.. избор колкото щеш.
А децата, разбира се, ще са по стените ище продължат с паркура - понеже нито едно от тези занимания не е смислено за тях.. Те искат да летят, не да копаят тунели. Колкото и второто да е по-"смислено" и по-"полезно" и "безопасно.
Общо взето, "насочването към такива смислени занимания" не е много по-различно от стоенето със скръстени ръже - липсва само молитвата.

Уиш, ако не използваш онова, което е смислено ЗА НЕГО ( а то не е възрастно, забележи), няма а постигнеш нищо. Ако действаш с твоите критерии като булдозер, убедена в правотата си единственото, което ще постигнеш, е дете, криещо "вредните, опасните, лошите" и пр. си навици и стремежи. А именно това ги прави наистина опасни. Това е моментът, в който става податливо. Понеже няма "репер", няма към кого да се обърне за съвет... няма кой да го спре.  Няма кой да му посочи границата. Понеже границата, която предварително си задала, е за него абсолютно абсурдна - и, съответно, няма как да сподели и да потърси съвет, когато само чувства, евентуално, че има нужда от него. Няма как дори само да сподели - м/у другото - за да разбереш кога прекрачва наистина опасна граница. Няма как да му предложиш реалистична - според него - алтернатива, понеже вече си му предложила да бродира ковьорчета. Или както там се казват. Ти сама, доброволно, си го лишила от отговорен възрастен до него.




... И родителят да не намира за "тъпо" да дава пари за басейн.

Не се съмнявам. Разбра ме за какво говоря. Или не си виждала как дори най-най---- дете не прави простотии?  Кажи, че не си!

Глупости.
Каква мода,. бре, жена!?
Това не е било като някой да те предизвика, за да се покажеш - това беше играта и участието беше напълно доброволно, без снимки и не всеки се включваше. Играехме на Рицари, Мускетари, бяхме Жан Маре, Жерар Филип, бяхме Д'Артанян... оттам и строежите - не понеже някой те предизвиква за мода, а понеже те така правят, за да е по-пълно - и понеже изобщо не изглежда опасно, само вълнуващо.

Точно най-най децата не съм ги виждала да правят простотии. Или ако са правели, са били много слаба ракия и бързо са приключвали. Ако е само за аргумента- да, правели са, но не хронично, не болезнено, имали са мярка и са осъзнавали, че са простотии. А тия, дето уж са добри, въобще не са най-най. Познавах едно момче-цигулар, то даже мисъл за простотия едва ли му е минавала през главата.

Простотиите ги правят стандартните деца, дето не са най-най, само повърхностно са "добри", иначе лесно се вижда, че са зле прикрити келешчета.

Тъй си е. Охранителните камери чудеса правят. Предлагам да ги поставим навсякъде, вкл. в личните тоалетни - да се види, че правилно с***м...

Има хора, които успяват да са успешни, но това не е точно критерий. Наистина има съзнателни деца, които не правят простотии и не изпитват нужда да ги правят. И не, не са смотаните. Няма да се учудя, ако в езиковите гимназии има доста простотии, но примерно от муз. училище сигурно % е по-малък.

Какви са тия най-най деца?

 

Смотаните правят простотии.
Възвисените правят възвисени неща. Те твърде често са опасни, най-вече за самите тях и твърде рядко - понятни за останалите хора, особено пък за тези от предното поколение. Те са разбираеми в най-добрия случай за част от останалите възвисени хора.


Ами Ирис, най-най- децата са онези, които живеят в затворени "махали", с бариери и охранителни камери (бирите си ги пият отвъд оградата, там ги и изоставят), прилежните "отличнички" - не като "умно дете / добър ученик", а като нарицателно го ползвам, онези, които търчат при Моля Другарка-Госпожата спешно да се оплачат, ако някой ги погледне накриво. Никога не тичат (освен в джима - за тях понятие гимнастически салон не съществув), не пресичат неправилно, не викат, не се смеят силно, мислят, преди да кажат каквото и да било, никога не са се качвали на дърво, винаги са с изгладени полички, престилки и якички... да продължавам ли да изреждам? Виждала си ги, сигурна съм. Все някога. Все някъде.

Не съм. Всъщност мисля, че и двете с Мамасита говорите.някакви фантасмагории - тя с децата най-най, ти със смотаните и възвисените.

Възвисени в пубертета сега, както едно време са най-вече тия, дето се възвисяват с помощта на субстанции.
Ако от възвисеност някой ще иде да кацне на парапета на епекато на 12тия етаж, аз на това не му викам възвисеност, а слободия. Това, ако не е нещо по-лошо, като например някой пуберски сплин, дето може да го подтикне и да се наведе малко повече.

Ако само се чуди къде да се дене, майка му много лесно.може да.му намери домашна работа, та да не се чуди толкова. Даже и ако е от типа най-най.

Пубертетът е доста тегава работа. Децата страдат от дисморфофобия, не могат да се приемат нито като големи, нито като деца, не приемат и външния си вид, хормоните бушуват и никой не знае какво и с кого ще стане. За момчетата донякъде е по-лесно, защото са "стадни" и ако като по-малки са били увлечени по спорт, например, избиват драмата си там, а и най-вече там намират главатарите си. Останалите... Да плюем в пазвите и да стискаме палци, само това мога да кажа по темата.

не знам какви ще са тези деца, които никакви простотии не правят. Честно, аз бих се притеснила за такова дете, което е чак толкова съзнателно, защото за тях важи принципът като при бебетата и съвсем малките деца -щом се е кротнало и не го чуваш, със сигурност нещо мъти. Май не сте виждали деца, които лекинко се оглеждат, и като се убедят, че уж никой не ги гледа, и направят нещо. Най-съзнателно. Сигурно на мен все ми се падат такива каръци да ги хващам. Интересно е да ги наблюдава човек, много е поучително.

Познавам такива деца и никой не иска да им вижда кризата на средната възраст. Честно. Детските болести на късни години се карат много тежко.

Нямам никаква идея какво е това сплин.
Възвишени... Като, знам ли, Пушкин, Галоа... Майките им не са им намирали домашна работа. Голяма грешка.
Вероятно щяха да живеят по-дълго, ако бяха възпитавани като обикновени мущици - прислужници.
Кое би било по-хубаво за майките им... може би точно това.
За тях... очевидно да изгорят бързо, с ярък пламък.
Който и до днес свети...
Не знам кое е -по-добро, наистина.
Да гледаш с копнеж всеки излитащ самолет?
Или да останеш някъде там, насред океана...
Поне един човек, знаем, е направил този избор в съзнателна възраст.
И изборът му не е бил в полза на мишките.
Вероятно много от посягащите към изкуствени алтернативи са такива, на които по някакъв начин е забранено да летят в действителност.



И... Пишейки това много добре осъзнавам, че вероятно никога няма да бъде разбрано.
Мишката никога, ама никога няма да разбере орела.
Това е.

Ами...не са ми твърде смислени смислените занимания, които предлагате, пък и не звучат особено интересно . Ако съм на 15, ще изпруфтя презрително явно или тайно и... ще си правя каквото си знам. Както съм го правила на моите 15. Едва ли на майка ми и е хрумвало, че кротичката й отличничка обикаля страната на стоп с разни случайни, само за да се добере до едно летище, където да скочи с парашут, което пък не и е позволено, понеже няма 16, ама си е подправила комсомолската книжка и т.н. Пък не бях глупаво дете уж /тогава така си мислех, сега вече си знам, каква патица съм била, и продължавам да съм, нали/.
Питах се какво е това, което кара човешки същества да загърбят, преодолеят, подтиснат, смачкат най-силния си инстинкт- този за самосъхранение. Кое е това по-силно? Каква алтернатива- равносилна, можем да предложим ние? Имам някои отговори за себе си, без да съм убедена в правилността им, така че са по-скоро догадки, отколкото истински отговори. Днешните деца са други. Ама много Други. И всеки ден си давам сметка за това. Наскоро при едно обучение фасилитаторът обърна внимание върху нещо на пръв поглед незначително, искам да го кажа, кратко е. Попита ни как си служим ние със смартфоните. Е как- много ясно, държа го в лявата ръка, шаря по екрана с пръстите на дясната, ползвам 3 пръста, както и вие, предполагам- палец, показалец, среден. Децата от съвсем малки обаче, държат смартфона с двете ръце и ползват съответно палците и показалците на двете ръце равнопоставено. Блокирах за момент, върнах се в спомените си и... видях, открих. Точно така е. Всички хлапета, с които имам допир ежедневно, ползват ...фоните си точно така- с двете ръце. Любопитно ми е защо. Как мислите вие?

защото са им малки ръчичките, затова, и поради това предпочитат да държат с две ръце.
е, защо и кога загърбват инстинкта за самосъхранение - все в моменти, когато онова зад челото изключва, а остава включено само другото, което е по-надълбоко в главата. Все пак ние сме първо бозайници, а при всички бозайници стават такива работи и то точно в пубертета. Ние просто сме толерантни като хора, но в една съвсем животинска ситуация тез, същите пубери, се борят за кокала и място под слънцето, включително за секс. Виждаме, че повечето неща са все на физическа издържливост при момчетата и на на сексуални позивни при момичетата, момичетата също си търсят място в тяхната си йерархия и сред възрастните. Нали същата тази дъщеря става млада жена, която потенциално се конкурира и трябва да се покаже в сравнение с всички останали жени. Както казват в един криминален филм - власт, пари и секс.
Затова, колкото и нецивилизовано по западняшките стандарти да звучи, другите култури, по-примитивните, а и европейските преди да минат към настоящото състояние, хич не са жалели пуберите точно в този период - или на война, или на гурбет с други мъже от различни възрастни, или ги женят. Като преди това минават посвещаване, което смятаме за варварско. ИСка да се доказва, че е мъж - инициализация с физически изпитания, на които усещат, че наистина са между живота и смъртта.  А ние ще им измисляме безопасни занимания, за да не изпростяват окончателно. И те пак изпростяват - я селфита, я напиване, я криминални прояви.