Отново за тийнейджърите, скуката, селфитата и слободията

https://dariknews.bg/novini/bylgariia/14-godishno-momiche-e-poch … -v-sofiia-2021496

14-годишно момиче е починало след падане от сграда в София докато си пряви селфи ....

Ето ви едно дете 'стигнало' висините .......

katiABV какво ще се 'изходите' по тава М ?!

Смешни и нелепи са сравненията Ви с 'Вертикала' и нещата за които се опитваме да говорим в темата. 
Тъй че сопрете се малко с Вселенското тролене !

Никол, не го правят когато са сами просто понеже истинските катерачи като цяло не ходят сами (освен наистина лудите за адреналин, но тях няма много смисъл да коментираме). Но не го и правят за да се покажат пред другите - правят го единствено за себе си.
А истинските катерачи не се и учат от учители и треньори. Учат се като гледат, като опитват - многократно - и понякога като питат или просто получават съвет мимоходом от други в групата. Те са единствената общност, която аз съм виждала, в която децата са абсолютно и напълно равноправни на възрастните. По времето, когато аз ходех на стената, там имаше едно 10 годишно хлапе, което ходеше да тренира. Ходеше всяка вечер след училище. Майка му го довеждаше, после идваше да го вземе. Беше много добро, очевидно доста по-ниско от големите, но никой, ама никой не го е гледал от високо - напротив, ползваше се с невероятно уважение (както и всички останали, впрочем, но по-можещите - повече от по-неможещите, независимо от възрастта). И понякога някой му даваше някой съвет - като това не го пробвай, не ти достига височина и движението ще е твърде опасно - но в други случаи то даваше съвет на някой голям...

Desss , ако си направиш труда да изгледаш филма ще разбереш, че става дума точно за същото. Буквално. Нищо, че изгубилите живот са по-възрастни.

Какво очакваш да коментирам? Защо е бил сам? Не знам. Може би понеже не е имал възможност да посещава редовно стена, да стане част от по-голяма група, споделяща същата страст.
Тогава вероятно би катерело скалите над Враца, с осигуровка и приятели, не сградите.
Да се коментира трагедията очевидно е безпредметно - трагедия е. Точка. Няма връщане назад от там.
Впрочем, не се споменава дори дали е било само (камо ли за селфитата, които ти изобрети). Може пък просто да не е имало достъп до стена - или родителите му да не са му разрешавали и сградите да са били единствен "отдушник"? Знам ли. Не знам - но и ти не знаеш.

Ами гледала съм го !

Безумие е да сравняваш превенето на селфи по високи сгради от тийнове с  посланието на филма.
 

Гледала си го - може би - но за съжаление изобщо не си го разбрала. Не отчасти, а изобщо.
Филмът, преди всичко, няма послание - освен, може би, "не бъдете тесногръди".
"Катерим планините просто понеже ги има".
"Катерим сградите просто понеже са там".
Заменете "планини" със "сгради" и получавате точно същото.
Селфитата, както вече споменах, ти ги изобрети - запази си ги.
Всички, покорили върхове, в цялата история, откак съществува фотографията, се стремят да запечатат мига на триумфа.
Защо?
Не знам.
Може би понеже не искат да губят време да покоряват отново и отново един и същи връх / сграда, а да могат да се върнат към момента... знам ли.
Факт е, че ще намериш огромен брой фотографии, правени с фотоапарати с таймер или отдалечен "спусък" на хора, покорили Еверест,...
Не питай мен "защо". Аз просто бих снимала отгоре низините.

Леле! Язък за хубавата тема. Поне разбрах, че съм птица додо, която за щастие е родила себеподобна птица додо, а не орел или каквото там беше дето го подпира да си прави селфита по високи строежи.

Голяма глупост иначе са тези селфита, дано родителите си видят децата и им налеят малко акъл, че явно досега не са успели. И да няма фатално пострадали.

Те по такива строежи тийновете понякога се събират да пият , да пушат , друс@т  на спокойствие  .... някои и така достигат висини  а селфитата и катеренето са понякога плод на изброените неща в началото 

Да, темата замина, а е интересна и важна.

По някаква случайност съм съгласна с повечето постове на Мамасита. Десс, с теб съм съгласна, освен в частта, че това е Източноевропейски патент. Тръгна баш от Щатите, но го правеха по-големи идиоти, около 20-25 годишни.

Тук не могат да се оставят деца сами до 12 години, но могат да се прибират сами от училище от доста по-рано. Има т.нар. сигурни къщи по повечето маршрути, а и училищата са обикновено на около 5-10 минути ходене. Моето го водих и прибирах, защото купихме къща, в различен квартал след година пребиваване и той не искаше да си смени училището. Съгласих се, за да не му причинявам толкова скоро нов стрес.

Преместих го в 6ти клас, с негово съгласие и ходеше сам. За сега съм спокойна с него, защото тренира всеки ден и трябва и да учи и буквално не му остава време за щуротии, но не мога да гарантирам, че няма да се случи. Разчитам на вродения му инстинкт за самосъхранение, който проявява.

За катеренето, идеята за безплатна стена е прекрасна, но не работи в днешно време, защото все някой трябва да покрие застраховките, а за да ги имаш, трябва да осигуриш инструктаж и подобни. Водила съм синът ми и е страхотно усещането. Адреналин има, колкото си щеш, когато буквално зависиш от осигуряващият те или когато ти осигуряваш някой.

Дори не е $понякога$, а строежите (след  градинките) са основните места за такива събирания. А всички знаем какви простотии правехме по пионерските лагери, и то под наздор, представете си какво правят по строежите. Ние навремето не сме ходили по строежи, не сме се друсали, нямаше и как да пием особено, та за повечето пушенето беше най-големият грях (аз не пушех тогава).

Някои не споделят написаното от мен, че всичко си е по същото колело, и преди е било така. А какво различно виждате сега, освен екстремното? И за какви периоди знаете за евпорейската култура, в която децата да са били опазвани и винаги да са били под надзор? Аз не се сещам, а който се сеща да напише, поне да допълним картината. В $първобитните$ култури на тази възраст вече започват да ги подготвят за посвещаване в мъжкото и им поставят много сериозни задачи, а на 15 вече са воини във всеки смисъл на думата, включително по нашите земи на тази възраст вече на война са ходили. Ако правилни са ми сметките за Ботев, той пише първите си патриотични стихотворения и прави първите си стъпки в революционното движение на около 15 години. Сега не ми се смята наново, та ако греша ме поправете. Но горе-долу децата си растат на тумби, а като започне съвсем да ги избива на простотии, ги впрягат в къртовски труд и отбраната на селището. И минават много жестоки изпитания. Може би затова на $диваците$ не им минава през ума да се правят на интересни. Май, май, като се замисля, единственият смислен изход е трудовата терапия и военно обучение или нещо такова като в неевропеизираните култури. Какво да им предлагаме алпинизъм - пак фасони и пак да минат по лекия път! Ми, нека положат за селфитата общественополезен труд с мотиката, образно казано, пък да видим!

На покрива на нашата кооперация група момчета и момиченца идваха да си правят снимки.Мъжът ми е домоуправител и заключи вратата към тавана.Толкова е високо и опасно!
Изтръпнах само като гледах снимките и си спомних как като дете една не се утрепах,като паднах от покрива на село.Не заради селфи,а да стигна до сливата на съседите.
В къщи говоря,говоря,но сякаш има обратен ефект.Синът ми изобщо не ме отразява.

Откъде дойде идеята, че българските деца са масово без надзор, неглижирани и прочие?! Моите наблюдения показват обратното: българските деца са пазени и протектирани до много късна възраст. Прекалено пазени и обгрижвани, дотолкова, че не са се научили да различават оспасности и да поемат  отговорност.

Много лесно се разбира дали и доколко са под надзор. До четвърти клас повечето деца са на занималня. От пети нататък никой не ги води, те сами се оправят половин ден, защото занимални вече няма, а и децата не искат да ходят, дори да има. Колко деца ходят на извънкласни занимания, колко са заети през повечето време след училище? Да, тук е въпрос на семейна среда и близката среда на семейството, най-вероятно доста хора тук ще напишат, че техните деца и тези на познатите им ходят на сто неща - съгласна съм. Но колко деца са това, дори на око, колкото и непредставителна да е извадката, може в самия клас да се разбере кой на какво ходи и дали ходи. И се оказва, че точно пети-седми клас, когато поради възрастовите изменения агресията, подражателството и всякакви негативни прояви са в пика си (защото след това има рязък спад в тези поведения при гимназистите), много деца са оставени сами на себе си половин ден. Тук сме чели неведнъж с каква гордост се обяснява как детето отрано е самостоятелно, което означава, че извън училище никой не знае какво прави това дете на практика. А не сме идиоти, знаем, че децата, когато искат да направят нещо без да знаят родителите или ако са сигурни, че родителите ще забранят или гледат с лошо око, те започват да лъжат, и може да кажат, че са вкъщи или с приятелка, която се ползва с добро име, а да са на съвсем друго място. Не е нужно сега сто човека да се припознаят и да започнат да обясняват как не било така, хайде, малко обективност само да проявим дружно, а не да се лъжем! Най-рисковата група са точно децата в началото на пубертета, 5-7-ми клас, дори гимназистите не са заплашени толкова от проблеми. Затова повече четем за селфита, субкултери, агресия и т.н. при възрастта около 12-13-14 години, а не толкова при гимназистите.

Напротив. Играехме на рицари в 5ти клас на 5-7ми ет. на строежите, на страничните панели, при стърчащи незаварени винкели.
Нито сме пиели, нито сме пушели там - по-късно сме ползвали строежи за пушене... без катерене - двете не си вървят. Просто не е интересно да се закатериш с цигара и високи токчета з минижуп. Това, за което си мислиш,се прави от съвсем различни хора - най-често от треперещите отличнички, пробващи първото си прегрешение, на приземен етаж. И ако питаш защо точно от отличничките - щото на другите много скоро спира да им пука и просто си седят по пейките.

Никак не мисля, че строгият надзор до късна възраст води до добро.
Може би единственото нещо, което ми харесва в Под Игото, е първата сцена... "Пийте бре, маскари". Напълно съгласна съм. Отведнъж получената огромна свобода е далеч по-опасна.



Разберете най-сетне: селфитата и снимките нямат НИЩО общо с катеренето!
Имам усещането, че в темата пишат твърде много хора, които правят селфита насам и натам (за протокола: НИКОГА в живота си не съм правола такова, ей, чак от такова болно его не страдам), снимат си храната в чинията и търчат да я "пускат" по фейсовите буци и др. подобни щуротии - и затова само и единствено тази част от изживяването проумяват - и твърде малко такива, които са усетили вятърът на върха и опиянението от това, че си победил себе си. Не че ще се покажеш и че ще се постнеш и ще те лайкват ( ), а именно че ти си там, горе, над теб е само небето и облаците и никой, ама никой не може да спре полета ти.
Опасявам се, че в тази тема има 0 на брой катерачи.


И, Down Under, поддръжката на стена НЕ е безплатна. Все едно да искаш безплатна конна езда, пък някой там да се грижи за коня, да му плаща храната, водата, ветеринаря... или може би и ветеринаря трябва да работи безплатно за детето ти? - докато ти си получаваш възнаграждението и си купуваш телефони, с които да си правиш... селфита с баници. Или си плащаш посещение в джимове (за разлика от обикновените гимнастически салони, които ние едно време познавахме като понятия). Ми не става така. И точно затова тръгват по сградите - понеже мама и тати не искат да дадат пари за стената... намират го за субкултура, агресия, излишно, ненужно и непонятно. Едно колело се плаща веднъж, пък може да се кара години наред без дори да се прегледа - какво им е птритрябвало да се катерят? А бягането по тротоарите и ритането на топки край бебетата в градинките е безплатно.
Както посещението на стена, така и катераческите екипировки - всяка най-малка част от тях - са доста скъпи. Както и повечето неща, на които човек поверява живота си.
Уви, познавам доста майки, които биха дали 3 цифрена сума за обувки за себе си (които да изхвърлят на другия сезон като демоде) и доста малко - които биха си ходели със старите обувчици, биха ги подлепили оттук-оттам с капчиза за 2 лв. и дали 3 цифрената сума за еспадрили за отрочето (които освен, че ще се разпаднат за по-малко от сезон, ще умалеят), за да катери безопасно. И какво правят отрочетата? Влизат в маратонките за 20 лв., които изобщо не са пригодени за катерене, но пък са евтини, и тръгват да лазят по сградите, които изобщо не са подходящи за катерене, на които не могат да направят осигуровки (не че биха имали с какво, ако имаше възможност) , но пък са безплатни.


Няма безплатен обяд. Това е положението.
Ако си имал късмета (или нещастието, въпрос  на гледна точка) дая направиш дете с изявен талант... плащаш за него. Или се опитваш да го задушиш. Няма трети път. И дали талантът ще е цигулка (то цигулки, то лъкове, то уроци...), рисуване (да не говорим дори тук за цените!) или екстремен спорт - или бъркаш и вадиш парите (лишавайки себе си от всичко възможно), или го вързваш с верига и се молиш да е достатъчно здрава, или то почва да лази по стените или да маца стените или да се оправя с нагона си както може.

Не мога да разбера какъв ти е проблемът с отличниците. Някаква неприязън усещам. Тогава защо, да му се не види, сума народ драпа децата му да са отличчници, щом отличниците са под похлупак и загубени?

katiABV, опасните селфита не се правят само на места, които са свързани с катерене, затова не правя никакъв паралел с него.

Отделно, че имам близки впечатления от алпинисти и пещерняци и съвсем нямам такива романтични представи за тях. Прекрасни хора са за приятели и на маса, но разбиранията им за живота и действията, които извършват... Някои не са м/у живите, а за умрелите или добро, или нищо, така че ще замълча.

Аз изобщо не мога да разбера какво иска да каже катиАБВ в тази тема. Какви цигулки, какви еспадрили?