На какво трябва задължително да научим децата си до седмата година?

  • 14 865
  • 137
# 120

 После само фините настройки могат да се оправят, но ако сме постигнали 7 годишен зъл и невъзпитан мързел това е почти непоправимо по-късно.

       Обаче и да сме постигнали самото съвършенство до 7, няма гаранция, че в последствие няма да се прероди в "зъл и невъзпитан мързел"
Виж целия пост
# 121

 После само фините настройки могат да се оправят, но ако сме постигнали 7 годишен зъл и невъзпитан мързел това е почти непоправимо по-късно.

       Обаче и да сме постигнали самото съвършенство до 7, няма гаранция, че в последствие няма да се прероди в "зъл и невъзпитан мързел"
Едва ли. Може да има пубертетна криза в някакъв план, но ако оцелее ще бъде свестен човек. Стига резултатите да не са постигнати с насилие, ама тогава няма да е самото съвършенство, а подчинен и послушен робот, който се страхува за живота си.

Но че няма гаранция за нищо в живота, няма. Още по-малко можем обективно да преценим какво точно сме постигнали. Знаем за гарджето лафа, родителите не сме обективни.
Виж целия пост
# 122
Понеже все ме плашат с лошо поведение въпреки възпитателните усилия: за мен усилията се отплащат. Не, няма да си сграбча перлената огърлица и да припадна театрално, ако детето направи някаква изцепка. Напротив, ще се притеснявам, ако има точно нула изцепки- защото най-вероятно е психопат, който е разбрал правилата на играта и знае къде може и къде не може. Ако направи изцепка, това е повод за корекция и учене, дето се вика- teachable moment.

Синът ми е успял да изгледа новото видео на Криско- гадничко, но не припаднах. Говорихме. Обяснявахме. Та така, как иначе ще разбере къде в моралните категории се намират манекенките на Криско, ако не говорим?

Четох и статия, че е много вредно за изцепка родителят да извади тежката артилерия и да наказва жестоко- така ще се получи повече отчуждение. Ако нещата са 99% ОК, от време на време някоя простотия трябва да се приема доста ларж.

Та така, аз да си направя своето по отношение на обноски и отношение, а като отмине бурята, основите ще си стоят.
Виж целия пост
# 123
Напротив, ще се притеснявам, ако има точно нула изцепки- защото най-вероятно е психопат, който е разбрал правилата на играта и знае къде може и къде не може.
Децата психопати не са така. Можеш само да се притесняваш, че е безумно уплашено дете или перфекционист.
Виж целия пост
# 124
Да де, малко лаишки използвах термина. Но иначе има случаи, в които майката се кълне, че дъщерята не е пипала цигара през живота си, а тя вече с години е страстна и прикрита пушачка.
Виж целия пост
# 125
Да де, малко лаишки използвах термина. Но иначе има случаи, в които майката се кълне, че дъщерята не е пипала цигара през живота си, а тя вече с години е страстна и прикрита пушачка.
По-големи трябва да са, а и психопатчето по-скоро ще накара майката да се радва, че пуши, отколкото да се крие. Ето ако ти е интересно
http://www.nytimes.com/2012/05/13/magazine/can-you-call-a-9-year … a-psychopath.html

Това с криенето е точно в жанра, за който говорех. Родителите можем да сме гениални в друга област, спрямо децата сме в една или друга степен слабоумни или поне необективни. Емоциите замъгляват съзнанието.
 

ПП Има и въпросник със скала за деца психопати.
Тест http://www1.psych.purdue.edu/~dlynam/MOMCPSr.pdf
Ключ http://www1.psych.purdue.edu/~dlynam/MCPSKEYr.pdf

Разбира се, ничии подозрения не са диагноза. Подозренията към психиатър.


Извинявам се за оф топика
Виж целия пост
# 126
А аз бих се учудила, ако не се крие. Има неща, за които децата, също и възрастните, много добре усещат, ако не знаят изрично, че е по-добре родителите им да не знаят. Винаги съм се изненадвала на твърдения, както от роддители, така и от психолози, че непременно признак за добра връзка е, ако майките знаят всичко за децата си, особено за дъщерите си и дъщерите казвали всичко на майките си. И когато стане нещо, веднага първото обвинение към майката е "а вие защо не познавате детето си, защо не се интересувате от нещо, как може да не знаете, че пуши (примерно)". Всеки си има тайни, някои тайни не разкрива и до края на живота си, колкото и да е близък  с родител или с дете. Започвам сериозно да подозирам, че към хората, особено към майките, се поставят невероятно високи, непостижими и нечовешки изисквания и очаквания. не знам кой то е измислил това с отговорното родителство и родителския капацитет, ама си мисля, че той е за психиатър. В човешката история всеки е родител и  дете дотолкова, доколкото му идва отвътре, дори отвъд възпитанието, което той самият е получил.
Виж целия пост
# 127
Винаги съм се изненадвала на твърдения, както от роддители, така и от психолози, че непременно признак за добра връзка е, ако майките знаят всичко за децата си, особено за дъщерите си и дъщерите казвали всичко на майките си.
Кои са тези психолози? Изискването от детето да докладва абсолютно всичко е рисков фактор за отключване на шизофрения – за да може детето да съхрани личността си създава втора. Тайните са хубаво нещо. Човек трябва да има лична територия, това също се учи в първите 7. Нали затова на детето се дават джобни пари, да носи отговорност за тях и да разполага с тях без да дава подробен отчет. Просто детето трябва да знае, че трябва да споделя проблемите, които не може да реши, за да получи помощ. И е хубаво да се разговаря, което не означава да се размиват границите между родителите и децата, идеята е децата постепенно да станат напълно самостоятелни все пак.
Виж целия пост
# 128
Имена не мога да цитирам, но има и такива. Много обичат темата с доверието, но явно си го тълкуват както решат. Понякога  се чудя някои за психоллози ли са учили или за свекърви. Особено са ми любими такива, които се изявяват публично и започват да обясняват как родителите не познавали децата си, а децата не споделяли, защото родиителите са виновни, ама как можело родителите да не знаят.А аз все се сещам за теория на ума и колко нормално е едно дете да скрие или дори да излъже, защото предполага, че постъпката му няма да срещне одобреие, а товва го предполага, защото се опитва да прочете мислите на родителя и да си изгради стратегия. Та, добрата новина е, че има изградена теория на ума, а неприятното е, че създава нериятности на родителите. Понякога се чудя тези хора не са ли си чели учебниците. А, всъщносност не зная дали го учат, би трябвало.
Виж целия пост
# 129
Ами да си чел е едно, да си направил подходящите връзки е друго нещо. Затова са и някои допълнителни обучения, а и не само.

Ако детето сгафи и излъже значи има съвест. Това не е нещо лошо. Лошо е ако лъже системно, тогава е от страх или друг проблем.

Иначе хората не разговарят много с децата си, но и помежду си. Точно е казано от теб, че човек ще стане такъв родител, какъвто е самият той. То и няма нужда от преструвки, примера възпитава най-много. Каквото и да говориш, наказваш и прочее, детето ще прави онова, което вижда от теб. Сега, тук вече е тънката мисъл на психоанализата, която работи с миналото, но не може да предскаже бъдещето. Какво ще копира детето от родителя и от кой родител, никой не може да предскаже. В общи линии децата, а и хората гледат лесното и един търтей да има в семейството, или една търтейска практика, тя ще стане автоматично любима. Както на децата стават любими хората, които не искат нищо от тях, а изискващите стават врагове в един момент.



Виж целия пост
# 130
Не знам дали са се обучавали, може и да са, може и да не са, но аз съм ги учила, защото теория на ума е важна за комуникативните нарушения. За психоанализата не знам,  на мен с времето все повече започва да ми се струва излишна. Хората така или иначе при криза се опитват (опитваме) да си изградят някаква картина, да свържат точките в живота си, защото не могат да стоят във вакуум, все трябва някакво обяснение да си конструират. Психоанализата само им бута фитили и подозирам, че започва и фантазиране, само и само да има някакво обяснение. Нещо като "по-добре някакво обяснение, отколкото никакво, за да настъпи относително спокойствие".
Относно децата възприемането е "ако са добри, успешни и т.н., то е заради техните качества, а ако направят лоши неща, прецакат си живота, то виновни са родителите и особено майката (в духа на психоанализата)".
Виж целия пост
# 131
Не знам дали са се обучавали, може и да са, може и да не са, но аз съм ги учила, защото теория на ума е важна за комуникативните нарушения. За психоанализата не знам,  на мен с времето все повече започва да ми се струва излишна. Хората така или иначе при криза се опитват (опитваме) да си изградят някаква картина, да свържат точките в живота си, защото не могат да стоят във вакуум, все трябва някакво обяснение да си конструират. Психоанализата само им бута фитили и подозирам, че започва и фантазиране, само и само да има някакво обяснение. Нещо като "по-добре някакво обяснение, отколкото никакво, за да настъпи относително спокойствие".
Относно децата възприемането е "ако са добри, успешни и т.н., то е заради техните качества, а ако направят лоши неща, прецакат си живота, то виновни са родителите и особено майката (в духа на психоанализата)".
Нищо не си разбрала от психоанализата, нищо подобно няма, никой никого не вини, но това е продължително и скъпо занимание. Затова сега са тренд краткосрочните и тематични терапии, а и като цяло вече няма нещо класическо, използват се различни техники от различни школи.

А аз използвах "психоанализа" иронично, защото гледа резултатите, не ги предвижда. Но спирам, че ще убием напълно темата с тоя офтопик
Виж целия пост
# 132
Честно, на мен психоанализата все повече ми прилича на врачуване, но доста дълго и скъпо. Човек така или иначе отива с няколко хипотези или с никакви, но много иска да си изгради, обаче се усеща несигурен, твърде много неясноти или всички възможности му изглеждат еднакво вероятни. И се започва. А човекът или иска да си потвърди това, което вече си е наумил, или конструира нещо, което му се струва правдоподобно поне до следващия сеанс. И накрая казва като във виц "е, ето го това мое ТО" и приключва. Wink И с модерните е горе-долу същото. Просто оцветителят е друг, също и опаковката.
Виж целия пост
# 133
Честно, на мен психоанализата все повече ми прилича на врачуване, но доста дълго и скъпо. Човек така или иначе отива с няколко хипотези или с никакви, но много иска да си изгради, обаче се усеща несигурен, твърде много неясноти или всички възможности му изглеждат еднакво вероятни. И се започва. А човекът или иска да си потвърди това, което вече си е наумил, или конструира нещо, което му се струва правдоподобно поне до следващия сеанс. И накрая казва като във виц "е, ето го това мое ТО" и приключва. Wink И с модерните е горе-долу същото. Просто оцветителят е друг, също и опаковката.
Еми, не е така. Човек трябва сам да преживее своите отговори във времето. Аналитикът само го води. Просто е много дълго и скъпо. Иначе всеки отговор е възможен, това училите философия го знаем и сме спокойни с него. В свят с напълно истински Истини се живее много трудно, макар да изглежда подредено. И никой не хваща теорията да си търси Свръх Аз-а. Ама трудно за преразказ Ако искаш прочети Ървин Ялом, има няколко романа по темата, а е светило в терапията, за да видиш илюстративно за какво става въпрос. Пък и като романи не са лоши.
И всичко това няма нищо общо с темата. Ако искаш да бистрим терапиите пусни тема в раздела за това. Наистина не е редно толкова офтопик.
Виж целия пост
# 134
Връзка има дотолкова, доколкото става въпрос за очаквания и изисквания към родителите и към децата. По-скоро изисквания към родителите какви родители трябва да бъдат и оттам какви деца трябва да възпитат. И ето, цели списъци се изписаха в темата какво трябва да знае едно дете до седмата си година. А като изключим един санитарен минимум знания и умения в съответствие с местната култура, нататък е по усет като никога не се знае какво ще се получи на финала, ако знаем къде е финалът, де.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия