На какво трябва задължително да научим децата си до седмата година?

Това със самостоятелността не съм съгласна до някъде .Но в повечето семейства се наблюдава същото .Според мен поне един ден в седмицата семейството трябва да прави неща заедно всички като например да наредят пъзели ,да рисуват заедно да четат книга изобщо нещо което да интересно на всички .Децата не са деца само на 1 -2 години децата са деца до 18 година .Не да седи всяка вечер примерно пред телевизора или пред телефон или нещо всичко само и само да не ви занимава.

Да ти кажа - според мен не е никак хубаво децата да са толкова привързани към родителите си и да им липсва самостоятелност, защото в бъдеще това ще им изиграе лоша шега - например, когато отидат да следват в друг град, или държава - при силно привързани към родителите си деца се наблюдава депресивно състояние през първите няколко месеца, което освен за психиката на децата, не е добре и за организма им.

Разбира се, че е хубаво да се прекарва време с децата, да им се обръща внимание, защото все пак те са ни най-скъпите същества на света, по-скъпи и от самите нас, но в името на тяхното добро, смятам, че е редно да има някакви граници във времето, прекарвано с тях, за да изградят самостоятелност. Самостоятелността е много полезно качество, което може да им донесе само плюсове в близкото бъдеще.

Lady C...

Е, щом седиш по цял ден със син на 11 и дъщеря на 4 трябва да имаш график...разбирам, че без правила биха те побъркали...

Син на 11 е нормално да е самостоятелен, пубертетът чука на вратата, след което даже ще започнеш и да му пречиш !

А това, че детето е отличник, съвсем не означава на всяка цена, че е много умно... Възможно е и друго обяснение  - ученолюбив, амбициозен, дисциплиниран, мама и тате го карат да учи и прочие...

Знам, че на мама гарджето е най- хубаво, но ако помпаш децата си колко са красиви, умни и уникални, в дългосрочен план ще възпиташ нарциси, а това много ще им пречи, повярвай ми ! Ще бъде вредно и за теб самата !

Аз пък бих се радвала ако детето ми има успехи в училище и на база на това се смята за умно и смятам ,че успехите трябва да се поущтряват по някакъв начин .Всяко дете може да постигне много ,ако има желание .

Никой не е казал да ги направим свръх привързани, но да не си играеш с тях, за да не се привържат към теб е глупаво (Lady C... обясни по- късно, че тъй като е по цял ден тях, се налага ограничение).

Самостоятелност се формира, не като не им обръщаш внимание, а като ги научиш да правят ежедневните дейности сами, без помощ или натрапена такава, а игри с родителите е нещо съвсем друго...

А колкото до депресивните състояния от отиването в чужбина... Няма застраховка ! И най- самостоятелните деца може да се депресират от много други фактори, дори и да са самостоятелни ! Е, да, ако са такива, една идея ще им е по-леко...

Аз отговорих на това със следното:


Също така в правилата ни е записано, че веднъж месечно задължително се ходи на кино, театър, музей, библиотека и т.н. Забравих да добавя, че с малката четем по една приказка всяка вечер преди лягане /с баткото правехме същото до първи клас, но след това не искаше, защото можеше да чете сам  

А относно самостоятелността ще разкажа накратко - майката на един съученик на сина ми беше много учудена, че ще го пусна това лято на летен лагер от Британика. Думите й бяха "Е, ама той вашия е доста самостоятелен - нашия не е чак толкова." Ами как да е, като те живеят буквално от другата страна срещу училището и майка му всяка сутрин го води за ръка, за да пресече улицата и да стигне до училището, за да не го блъсне кола /улицата е еднопосочна пряка със слабо движение на автомобили/. Пак повтарям - всяка майка си преценява сама за себе си и детето си. Може да има куп причини да постъпва по този начин и аз не съм човека, който да я съди, но лично аз спрях да правя това със сина ми още във втори клас, а тази година дори сам започна да се прибира от училище с рейса /живеем на 3 спирки от училището/. Дъщеря ми пък сама си стана самостоятелна - покрай брат си.


Да поясна - при мен изграждането на самочувствието не е сутрин със ставането и вечер преди лягане да им казвам "Вие сте най-най-най красивите, умните, интелигентните деца на света и никой не може да се сравнява с вас."    По-скоро наблягам на това, че старанието му в училище ще му донесе много успехи в живота занапред, а това е много важно, когато един ден порасне. Че човек може да постигне всичко, което поиска стига да има желание и да положи нужните усилия и т.н. Че са красиви и умни деца, но от тях зависи дали ще успеят в живота или не и т.н. В никакъв случай целта ми не е да ги направя нарциси  

Така е. Но е нужно и родитетлите да са грамотни.

Учим я на много неща:
Да не е егоист.
Да помага на по-малките и по-слабите, и най-вече на приятел в беда.
Да страни от агресори, както и да може да потърси помощ, ако се случи нещо.
Да знае, че никой не може да я кара да прави неща, които не й харесват.
Да спортува, да е постоянна и отговорна.
Да помага в къщи.
Да уважава хората около нея.
Да знае, че каквото и да стане, може да разчита на нас. Да споделя с нас, особено ако има проблем.
Да обича животните и да не ги наранява.
Да цени повече емоциите, преживяванията, отколкото материалните придобивки.
Да си знае трите имена и адреса, да познава района около градината и дома, да може да се ориентира, как да стигне до у нас.

Мисля, че още мога да напиша, но сякаш тези са най-важните.

Това ме подсети - баткото от малък го научих, че ако се изгуби в магазин трябва веднага да намери служител на магазина или човек от охраната и да съобщи, че се е изгубил. Обясних му, че служителите на магазина имат табелки с имена, а охранителите са облечени, като полицаи. Два пъти ми се случи да ми изчезне в голям хипермаркет и двата пъти ме викаха по уредбата. Съвсем спокоен беше - не беше изпаднал в паника. Скоро трябва да проведа подобни разговори и с малката - май й е време вече 

Може да е бил спокоен, защото те е разигравал... 

Ооооо, напълно възможно е да е било точно така 

Е, няма лошо...детето изпробва на практика съветите на мама, за да е сигурно дали да им вярва... 

Ами честно да ти кажа тези съвети грам не са за подценяване. Едни приятели бяха изгубили така 5 годишния си син в един МОЛ в Дубай. Добре, че го бяха научили да стои там, където ги е видял за последно, защото иначе сигурно щяха да го търсят цял ден. И пак им е отнело 40 минути да го намерят. Били са откачили от ужас /то и аз бих откачила/, а и самото дете се е било уплашило много

Хубав съвет, безспорно ! Просто се пошегувах малко 

Не съм си помисляла друго